Решение № 15444 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3624/2012 г.

Решение № 15444 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3624/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова "Водолей Дуо" ООД със седалище и адрес на управление Благоевград е подало касационна жалба срещу решението от 13.01.2012 г. по адм. дело № 824/2011 г. по описа на Административния съд - Благоевград, с което е била отхвърлена жалбата на дружеството против решение № ПО-01-10/1.02.2011 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено със законните последици. Директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че "Водолей Дуо" ООД със седалище и адрес на управление Благоевград подало до директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград заявление, вх. № РРЧ01-263/10.07.2009 г. за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект - река Стара, в участъка на село Брестово, община Симитли, за изграждане на малка водно електрическа централа (МВЕЦ) "Коматиница - Манастира". С решение № ПО-01-10/1.02.2011 г. директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград, отказал издаването на разрешително за водовземане след преценка на обстоятелствата по чл. 62, ал. 1 от Закона за водите. Отказът бил мотивиран с липсата на условия за издаване на разрешителното. Според административният орган, водохващането за МВЕЦ "Коматиница" и част от тръбопровода попадали в защитена зона "Кресна - Илинденци", с код BG 0000366, а Планът за управление на речните басейни в Западнобеломорския район, раздел VII "Програма от мерки", приложение VI. 21, съдържал забрана за изграждането на нови малки водноелектрически централи на водно тяло BG4SR500R050 - река Стара, от изворите до вливането й в река Струма. Заявителят не представил документ за съгласие на собственика на напоителен канал "Брестово" за съвместно ползване на съоръжението и не уточнил ползването на заявените водни количества така че да не бъдат нарушени нуждите на населението за водовземане за напояване на поливни площи. Съществувала невъзможност за съвместно ползване на съществуващите и на предвидените за изграждане съоръжения. Реализирането на инвестиционното предложение щяло да засегне участък от река Стара с дължина над 7 500 метра, което създавало условия за изтощаване на водния обект. Същевременно инвестиционното предложение можело да окаже значително отрицателно въздействие върху местообитанията на видове - предмет на опазване в защитената зона "Кресна - Илинденци". В представените прединвестиционни проучвания липсвали хидроложки данни за притока на река Стара, както и обосновка на наличното водно количество в реката. В нарушение на забраната по чл. 118ж, ал. 1, т. 1 от Закона за водите инвестиционното предложение предвиждало каскадно изграждане на водноелектрически централи. От правна страна съдът приел, че решението на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград, е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма, с излагане на фактически и правни съображения, при спазване на производствените правила. Назначената по делото техническа експертиза потвърдила констатацията на административния орган, че водохващането на МВЕЦ "Коматиница" и част от тръбопровода попадат в защитена зона "Кресна - Илинденци", с код BG 0000366. Тъй като планът за управление на речните басейни в Западнобеломорския район, раздел VII "Програма от мерки", приложение VI. 21, съдържал забрана за изграждане на нови малки водноелектрически централи на водно тяло BG4SR500R050 - река Стара, от изворите до вливането й в река Струма, съществувало основание за отказ за издаване на разрешително за водовземане от река Стара съгласно чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите. Отказът на административния орган се обосновавал и от характера на инвестиционното предложение, с което се предвиждало каскадно изграждане на деривационен принцип на две малки водноелектрически централи. Предложението влизало в противоречие с чл. 118ж, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, според който не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия при каскадно изграждане на деривационен и руслов тип водноелектрически централи. Останалите причини за отказ, посочени в решението на административния орган, били счетени от съда за неоснователни или за опровергани от представените по делото доказателства. С оглед констатираните две основания за отказ за издаване на разрешително за водовземане по чл. 118ж, ал. 1, т. 1 и 4 от Закона за водите, съдът отхвърлил жалбата на "Водолей Дуо" ООД. В подадената срещу решението касационна жалба се правят оплаквания срещу изводите на съда, които не кореспондирали с доказателствения материал. Съдът не взел предвид, че в решението на административния орган липсва изложение на фактите, обусловили постановяването на отказ за издаване на разрешително за водовземане на заявителя. Твърди се, че при преценката на доказателствата, административният съд не съобразил заключението на допуснатата техническа експертиза, според което в защитена зона "Кресна - Илинденци" попадали единствено водохващанията на кота 1190.00 м, като едното съвпадало със съществуващо на място, старо водовземно съоръжение за напоителен канал "Брестово" и деривационния безнапорен водопровод. Забраната, залегнала в Плана за управление на речните басейни в Западнобеломорски район, чието влизане в сила не било потвърдено от съда, се отнасяла само за изграждането на нови малки водноелектрически централи. За малката водноелектрическа централа по инвестиционното предложение обаче не било необходимо изграждането на нови съоръжения в границите на защитената зона, тъй като там съществувало старо водовземно съоръжение. Останалите съоръжения попадали извън зоната, а параметрите на водовземането били същите като на предходно издаденото разрешително. Проектът за каскадно изграждане на малки водноелектрически централи съответствал на приложимия към датата на подаване на заявлението нормативен акт, а вещото лице, изслушано по делото дало заключение, че има възможност за функционирането на съоръжението с отпадането на горната централа. Касационната инстанция намира, че административният съд не е допуснал сочените нарушения на съдопроизводствените правила, на правилата на формалната логика и на материалния закон. Съдът е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и направил съответстващи на доказателствата правни изводи. Неоснователно се поддържа, че първоинстанционният съд игнорирал допуснатото от органа нарушение на формата за издаване на административния акт. Решението на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград съдържа изложение на всички обстоятелства по чл. 62, ал. 1 от Закона за водите, които обуславят преценката на инвестиционното предложение. Административният съд е приложил точно материалния закон, като е възприел преценката на административния орган за наличието на основание за отказ за издаване на разрешително за водовземане по чл. 118ж, ал. 1, т. 1 от Закона за водите. Инвестиционното предложение се отнася до изграждане на малки водноелектрически централи при каскадно изграждане на деривационен тип, в който случай не се разрешава водовземане от повърхностни води. Обстоятелството, че това законово изискване е въведено след датата на подаване на искането от инвеститора не променя крайния извод, тъй като административният орган прилага нормативния акт, който е в сила към момента на приемането на административното решение. С изменението на закона старата правна уредба губи сила и влизат в действие нови правила, които органът е длъжен да спазва, за да постанови законосъобразен административен акт. Що се отнася до възможността за функционирането на съоръжението с отпадането на горната централа, която се отбелязва в заключението на техническата експертиза, тя не би могла да бъде взета предвид при постановяването на решението. Административният орган е компетентен да издава разрешение за водоползване на основата на предложението на инвеститора, поради което и съдът, който проверява законосъобразността на административния акт, не може да обсъжда технически параметри, които не характеризират внесения проект. Административният съд е направил правилно преценка и по отношение на другото, посочено от административния орган, съображение за отказ, което се основава на констатацията, че част от реката, в която ще се реализира водовземането, попада в зона за защита на местообитания и биологични видове. Обстоятелството, че водохващането на МВЕЦ "Коматиница" и част от тръбопровода са разположени в частта, която попада в защитената зона, представлява самостоятелно основание за отказ по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, без оглед на ограничението, записано в Плана за управление на речните басейни в Западнобеломорския район, за изграждането на нови малки водноелектрически централи на водно тяло BG4SR500R050 - река Стара, от изворите до вливането й в река Струма. Съдът е пропуснал да разграничи - без това да се е отразило върху правилността на решението - основанието за отказ по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от това по чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от Закона за водите, според което се съобразяват въведените с плана за управление на речните басейни ограничения и забрани, свързани с постигане на целите по чл. 156а от Закона за водите. Съществуващото в плана ограничение за изграждането на нови малки водноелектрически централи има пряко отношение към инвестиционното предложение на "Водолей Дуо", което предвижда изграждането именно на нов обект. Несъстоятелно е възражението на касационния жалбоподател, че малките водноелектрически централи "Коматиница - Манастира" не били нови, тъй като в участъка на водовземането съществувало старо водовземно съоръжение. Оценката се отнася до цялата, предвидена за изграждане система, а не отделни нейни части. Обратното би могло да се допусне, само ако съществува цялото съоръжение, такова, каквото е описано в инвестиционното предложение. Не е било спорно, че дружеството "Водолей Дуо" не е изградило съоръжението в течение на периода, през който е действало предходно издадено разрешително за водовземане, поради което ограничението по плана за управление на речните басейни за Западнобеломорски район засяга последващо направеното искане за издаване на разрешително. Действително, административният съд не е изследвал дали планът за управление на речните басейни в Западнобеломорски район, одобрен със заповед № 291822.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите е влязъл в сила, но крайният резултат от спора би бил същия, дори и съдържащата се в този план забрана за изграждане на нови малки водноелектрически централи да не се вземе предвид. При отсъствието на сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд