Решение № 3756 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10690/2015 г.

Решение № 3756 от 1.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10690/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт "Пристанище Бургас център" против решение № 1284 от 23.07.2015 г. по адм. дело № 631/2013 г. на Административен съд-Бургас. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответната страна "Лукойл Нефтохим Бургас" АД оспорва жалбата, като излага подробни доводи за законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - основателна. С обжалваното решение е прогласена нищожността на решение № 595/30.01.2013 г. на началника на митнически пункт "Пристанище Бургас - Център", мълчаливо потвърдено от началника на Митница Бургас, с което е определен нов код 2707 99 99 по Комбинираната номенклатура /КН/, мито за плащане в размер на 94 225,25 лв. и ДДС от 18 845,05 лв. за стока, декларирана за внос по ЕАД МРН 12BG001007Н0022092/20120725 от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД като "тежки масла, смазочни масла; други масла - предназначени да претърпят специфична преработка" с код 2710 1971 по КН. Прието е, че с предходно решение № 4666/6.08.2012 г. началникът на МП е определил дължимите мито и ДДС по вноса с оглед извършеното деклариране, след съпоставка с действително разтовареното количество стока. Преди издаване на това решение, митническата администрация е извършила физическа и документна проверка на стоката, като на основание чл. 68 от Регламент /ЕС/ 2913/1992 г. са взети проби в присъствието на декларатора и митнически служител при надлежно съставени протоколи за изземване на проби с № 491/27.07.2012 г. Иззетите проби са изпратени за анализ в Митническа лаборатория - Русе и на база изготвената митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 33_14.9.2012/8.11.2012 г. е извършено претарифирането с процесното решение и съответно - определяне на дължимо допълнително мито и ДДС. Решение № 4666/6.08.2012 г. не е било оспорено от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД и е влязло в сила, т. е. съставлява стабилен административен акт. Предвид това и обстоятелството, че процесното решение 595/30.01.2013 г. не е издадено във връзка с ново административно производство е прието, че е налице повторно произнасяне по вече уредени правни последици от вноса с влязлото в сила решение. Освен това е прието, че изготвянето на МЛЕ не е в производство на последващия контрол по глава ХIV раздел IV от ЗМ, тъй като липсва заповед за възлагане по реда на чл. 84в от ЗМ, с която да бъдат обосновани последващите действия на митническата администрация по вече приключения внос. Изложени са мотиви и за липсата на данни за възобновяване на административното производство по осъществения внос с ЕАД МРН 12BG001007Н0022092/20120725 по смисъла на глава VII от АПК, т. е. процесното решение да е постановено по реда и в някоя от хипотезите по чл. 99 от АПК. Изведен е решаващия правен извод за нищожност на оспореното решение, поради постановяването му при пълна липса на законови предпоставки за това и преразглеждане на въпроси, разрешени с влязъл в сила стабилен административен акт по отношение на същия адресат и предмет, т. е. началникът на МП не е бил компетентен да издава последващото решение 595/30.01.2013 г. г., което се явява нищожно. Решението е неправилно като постановено при неправилно тълкуване и прилагане нормите на чл. 84, ал. 3, чл. 84в и сл. от ЗМ и чл. 99 АПК. С оспореното решение 595/30.01.2013 г. на началника на митнически пункт "Пристанище Бургас - Център" е извършено тарифно класиране в нов код по КН 2707 9999 и е определен нов размер на възникналото митническо задължение по чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент /ЕИО/ 2913/92 и на осн. чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, което не съставлява изменение на влязлото в сила предходно решение № 4666/6.08.2012 г. на основание чл. 99 от АПК, тъй като с първото решение са определени публичните задължения на вносителя по подадената опростена митническа декларация за специфично предназначение, а с второто /процесното решение/ е извършено претарифиране и като последица от това-определяне на възникналото митническо задължение. Следователно предмета на произнасяне по двете решения не е идентичен -първото произнасяне касае количествата на продукта по опростената митническа декларация, а с второто е извършено тарифно класиране на стоката с нов код по КН 2707 9999, различен от декларирания от вносителя и възприет в първото решение на началника на МП /код по КН 2710 1971/. От решаващо значение е и процедурата, в която е постановено процесното решение 595/30.01.2013 г. на началника на митнически пункт "Пристанище Бургас - Център" - при последващ контрол или повторна проверка, с оглед нормативните различия на тези два вида "последващ контрол на декларирането", въведени с разпоредбата на чл. 78, т. 1, т. 2 и т. 3 от Митническия кодекс на Общността /т. н. "Модернизиран митнически кодекс -ММКО, приет с Регламент /ЕО/ 450/2008 г./. Правната уредба на този последващ контрол е в чл. 27 от ММКО и е залегнала и в националното законодателство- гл. ХIV, р. IV "Последващ контрол на декларирането" /чл. 84 до чл. 84м/ от Закона за митниците. Последващият контрол е свързан със спазването на изрично определена в закона процедура, изискваща уведомяване на пасивния субект по митническото правоотношение и осигуряваща активното му участие с оглед спазване на предоставените му от закона права. При повторната проверка на декларацията митническите органи нямат задължението да уведомят проверяваното лице. В разглеждания случай е очевидно, че се касае за повторна проверка по чл. 84, ал. 1 от ЗМ, тъй като митническият орган е предприел действия за изясняване съдържанието на ЕАД, чрез съпоставка на информацията в подадената митническата декларация от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД и съпътстващите стоката документи, като за целта е изготвена МЛЕ, установила несъответствие между декларирания вид и код на стоката, което е и основанието за постановяване на процесното решение. Следователно се касае за повторна проверка, при която митническите органи могат по собствена инициатива /служебно/ или по искане на декларатора да извършат повторна проверка на декларацията, която обхваща сравняване на попълнената в декларацията информация /в случая тази по подадената опростена митническа декларация/ и установяване на съответствието й с приложените към нея доказателства, когато тази проверка е насочена към отстраняване на нередност, която не е резултат от неправомерно поведение на декларатора /в този смисъл е решение на СЕС по дело С-379/00 г., т. 21/. Видно от приложимата разпоредба на чл. 84, ал. 3 от ЗМ, когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства, т. е. и при двата вида проверка /повторна проверка на декларацията и последващ контрол/ може да се установяват частично идентични несъответствия, но при различни административно -процесуални изисквания. При повторната проверка на декларацията няма нормативно изискване за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка, докато последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, съгласно изискването по чл. 84в, ал. 1 от ЗМ, която следва да е издадена от компетентен орган и да съдържа определените в чл. 84в, ал. 3 от ЗМ реквизити. Следователно в конкретния случай е извършена повторна проверка, за която няма нормативно разписано специално производство, поради което неизпълнението на изискванията по чл. 84в от ЗМ е неотносимо, обратно на приетото от административният съд. Освен това решенията на началника на МП за определяне на допълнително митническото задължение по чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент /ЕИО/ 2913/92 във вр. с чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, вследствие промяна на извършеното тарифно класиране подлежат на оспорване по общия ред по АПК, тъй като съставляват актове по чл. 21 АПК, т. е. не е приложим реда за оспорване по чл. 99 АПК. В този смисъл са решенията на СЕС по дела С-430/2008 г. и С-431/2008 г., С-468/2003 г., С-379/2000 г. От изложеното следва, че процесното решение 595/30.01.2013 г. на началника на митнически пункт "Пристанище Бургас - Център" е валиден административен акт, постановен при липса на визираните в обжалваното решение съществени нарушения, тъй като изискванията по чл. 99 АПК и чл. 84а във вр. с чл. 84в и 84л ЗМ са неотносими. Предвид изложеното и на основание на чл. 221, ал. 2, предл. II във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, следва обжалваното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане и произнасяне по законосъобразността на решение 595/30.01.2013 г. на началника на митнически пункт "Пристанище Бургас - Център от друг състав на съда. С оглед изхода на делото, разноски не следва да се присъждат. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение,