Решение № 6847 от 7.7.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Михайлова, Р. Михайлов, В. Михайлова, А. Стефанов и Д. Методиев, всички от град София, депозирана чрез процесуалния им представител адв.Пантова, против решение 7571/15.12.2021г., постановено по административно дело 10487/2020 година по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед РИС20-РД-48-65/14.10.2020г. на кмета на район Искър в Столична община. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради противоречието му с материалния закон. Поради това се моли за неговата отмяна и разрешаване на спора по същество с отмяната на оспорения административен акт. Претендират се направените съдебни разноски. Ответникът- кметът на район Искър в Столична община, депозира писмено становище, в което излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което моли съда да я отхвърли. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като съобрази направените в жалбата оплаквания и становищата на страните във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежни страни в производството, за които постановеният акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол в първоинстанционното производство е заповед РИС20-РД48-65/14.10.2020 г. на кмета на Район "Искър"-Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 2 ЗОС е наредено да се изземе от Г. Михайлова и членовете на домакинството й общинско жилище, находящо се в град София, [адрес], което те държат /владеят/ без правно основание. След анализ на събраните по делото доказателства съдът е установил, че процесното жилище е имот- частна общинска собственост. Бащата на жалбоподателката Михайлова и членовете на домакинството му са настанени в това жилище със заповед 1097/18.05.1977г., но с влязлата в сила заповед РСИС18-РД48-33/09.07.2018г. на кмета на район Искър в Столична община наемното правоотношение е прекратено на основание чл.33, ал.1, т.6 във връзка с чл.5, ал.2, т.5 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/. Съдът е отхвърлил жалбата като е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган и при наличието на кумулативните материалноправни предпоставки, предвидени в чл.65, ал.1 от ЗОбС- процесното жилище представлява имот, който е частна общинска собственост, жалбоподателката и членовете на домакинството й упражняват фактическа власт върху това жилище, за която липсва правно основание след прекратяването на наемното правоотношение. Решението е правилно. В касационната жалба се преповтарят оплакванията, развити и в жалбата, с която е бил сезиран първоинстанционния съд. Всички тези оплаквания са получили подробен отговор в решението на първоинстанционния съд. Съображенията на първоинстанционния съд за неоснователност на тези оплаквания се споделят изцяло и от настоящия състав и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК касационната инстанция препраща към тях. Не са допуснати твърдяните от касаторите нарушения на материалния закон. Съдът е мотивирал подробно извода си относно постановяването на заповедта от компетентен орган. Същата е издадена от кмета на район Искър в Столична община, който е овластен да издава заповеди за изземване на общинско имущество, находящо се на територията на района с разпоредбата на чл.65, ал.2 от ЗОбС. Приложената по делото заповед, подписана именно от кмета на района, опровергава твърденията на касаторите, че актът не е подписан въобще или е подписан от заместник-кмет. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателите, че с оспорената заповед не е даден подходящ срок за доброволно изпълнение, което обуславя и нейната незаконосъобразност. Едномесечен срок за доброволното освобождаване на жилището е даден още със заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, която е влязла в сила на 21.05.2019г. с постановяването на решение 3457/21.05.2019г. по административно дело 8111/2018г. на Административен съд- София- град и този срок е изтекъл към датата на издаване на процесната заповед за изземване. Поради това не може да се приеме, че административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е определил на жалбоподателите нов срок за доброволно изпълнение. Неоснователни са и оплакванията за допуснато нарушение, тъй като в заповедта за изземване не са посочени членовете на домакинството на Михайлова. В §1,т.2 от НРУУРОЖТСО е дадено легално определение на понятието домакинство - това са съпрузите, ненавършилите пълнолетие низходящи, възходящите и пълнолетните низходящи, които живеят с наемателя, както и братята и сестрите, които не са встъпили в брак. При наличието на това легално определение не е било необходимо членовете на домакинството да се посочват в заповедта. От материалите по делото се установява, че част от тях са се възползвали от правото си да оспорят заповедта за изземване, а тези, които не са я оспорили, са били конституирани от съда като заинтересовани страни. По изложените съображения оспореното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Изходът на спора предпоставя и основателността на претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.37 от ЗПП във връзка с чл.24 от НЗПП съдът определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение