Решение № 6279 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11453/2013 г.

Решение № 6279 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11453/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Марсилия 2001" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1362/21.06.2013 г. по адм. д. № 69/2013 г. на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 02-1200692/17.09.2012 г. на ТД на НАП - Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмен бележки. Моли да бъде отменен РА или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "ОДОП" - Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 02 1200692/17.09.2012 г. на ТД на НАП - Бургас, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 128 788,56 лв с лихви по фактури на "Булгарцвет" ЕООД, "Диус" ЕООД и "Еспринт С" ЕООД за периода м. 09 - 12.2009 г., м. 01, 04 - 07, 09 и 12.2010 г. и м. 01 и 06.2011 г. на основание чл. 68, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на мобилни телефонни не са реално осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти е направил обоснован извод за правилно определяне на задълженията на ревизираното лице в РА. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото не са основателни. Съдът е дал указания на страните по чл. 171, ал. 4 АПК за доказателствените им задачи в съдебно заседание на 25.02.2013 г., поради което доводът на касатора за липса на указания е неоснователен. Съдът е обсъдил подробно доказателствената стойност на представените в съдебната фаза на процеса извлечения от счетоводни регистри на "Булгарцвет" ЕООД, дал е възможност да бъдат заверени от лице, представляващо дружеството, които указания не са изпълнени от ревизираното лице. Неоснователно в жалбата се поддържа, че представените копия от счетоводни регистри, с положен подпис на неизвестно лице и печат на "Булгарцвет" ЕООД са заверени за вярност с оригинала по изискванията на чл. 183 ГПК. Законосъобразен е изводът на съда, че приемо-предавателните протоколи към фактурите, подписани от неизвестни лица не установяват приемо-предаване на стоките, описани в приложените към тях описи. Обоснован е извод, че ако се приеме за дата на предаване на стоките, посочената в приемо-предавателните протоколи дата на фактурите, има несъответствие между съдържанието на фактурите и описите на стоките към приема-предавателните протоколи. Правилен е изводът на съда, че разминаванията между датите на плащане, датите по фактурите и протоколите водят до извод за описани в тях неверни обстоятелства и измамливи действия на доставчиците, за които ревизираното лице е знаело. Обоснован е изводът на съда, че по делото не е доказано осъществяване на спорните доставки. По договорите с доставчици "Диус" ЕООД и "Еспринт С" ЕООД предаването на стоките се извършва в склада на доставчика, а касаторът поддържа, че стоките са доставяни от служители на доставчиците, за което обстоятелство въпреки указанията на съда не представя доказателства, освен приемо-предавателните протоколи, подписани за приел и предал от неизвестни лица и обсъдени по-горе. Доставчиците са декларирали обекти, но не са осчетоводили разходи за поддръжката им - наем, гориво. В дневника за продажби на "Диус" ЕООД са отразени само две фактури при издадени 4 бр. фактури. В РА, съставен на същата фирма, е установено, че не са налице доказателства за осъществени ВОП и не е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на румънски доставчици на "Диус" ЕООД, поради което изводът на органите по приходите, че тази фирма не е разполага с мобилни телефонни апарати, за които е издала спорните фактури е обоснован. Обоснован е изводът на съда, че фактурите с предмет "мобилни телефони", издадени на клиенти на ревизираното лице не установяват реализация на стоки получени по спорните фактури на "Булгарцвет" ЕООД със същия предмет без индивидуализация на стоките и по фактурите на другите двама доставчици, с посочени марки и модели на апаратите. Законосъобразен е изводът, че фактурите за последваща реализация с посочено плащане в брой не са придружени от касови бележки от касов апарат с фискална памет и не е доказано плащане по тях. По доставките на "Булгарцвет" ЕООД въпреки дадените указания от съда, се представят пътни листове за транспортиране на фактурираните стоки от ревизираното лице едва в касационното производство, които по чл. 219, ал. 2 АПК са недопустими. Законосъобразен е изводът на съда, че плащанията по фактура не са основание да се признае право на приспадане на данъчен кредит, щом не е установено осъществяване на доставката. Правилно съдът се е позовал на т. 17 от решението по дело С-108/99 г. на СЕО в този смисъл. В договорите е предвидено да се отправят заявки от ревизираното лице към доставчиците за стоките, които следва да бъдат доставяни. Обосновано съдът е приел, че липсата на заявки за доставките е доказателство за липса на реални търговски отношения между ревизираното лице и тримата доставчици. Правилно съдът се е позовал на т. 13 от решението по дело С-342/87 г. на СЕО, в което СЕО приема, че упражняването на право на приспадане на данъчен кредит не включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура и на решението по дело С-454/98 г. на СЕО в същия смисъл. Съобразен с практиката на СЕС по т. 49 от решението по дело С-285/09 е изводът на съда, че използването от получателя за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит на фактура с невярно съдържание може да се счита да част от данъчна измама. Предвид последният правилен извод на съда, доводите на касатора, че е приложимо решението по съединени дела С-80/11 и и С-142/11 на СЕС е неоснователен. В последното цитирано решение на СЕС са разгледани хипотези на осъществени доставки, докато по процесните спорни фактури не е доказано осъществяване на доставките. Законосъобразен е изводът на съда за начисляване на ДДС във фактурите без основание и правилно определяне на данъчни задължения по ЗДДС в РА на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,