Решение № 4615 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14369/2011 г.

Решение № 4615 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14369/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/ АПК/ и е образувано по касационната жалба на Румен Георгиев Стоянчев от гр. София против решение № 4291 от 05.10.2011 г., постановено по адм. д № 2752/2011 г. по описа за 2011 г. на Административен съд - София-град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания касаят необсъждане на наведеното възражение за некомпетентността на органа, издал обжалвания административен акт, като се твърди, че местната комисия по чл. 8, ал. 2 от Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове/ЗУПГМЖСВ/ не разполага със законово правомощие да заличава от окончателния списък на правоимащите по закона, лица, картотекирани по този закон, не е извършена служебна проверка за законосъобразността на акта съобразно правилото на чл. 168, ал. 1 от АПК, не е налице и материалноправното основание за издаване на акта, тъй като извършената замяна не попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 от закона. Ответникът по касационната жалба - Район "Средец" Столична община не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Административен съд-София-град е отхвърлил жалбата на Румен Георгиев Стоянчев против решение по протокол от 01.02.2010 г. на районната местна комисия по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от закона и във връзка с протокол от 01.02.2010 г. с оспореното писмо-решение е постановено, че жалбоподателят Стоянчев няма право да бъде включен в окончателния списък на правоимащите лица по чл. 7 от Правилника за прилагане на ЗУПГМЖСВ. Съдът приел, че обжалваният индивидуален административен акт е законосъобразен, издаден е от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Приел, че жалбоподателят не отговаря на изисквания на чл 2, ал. 1 от закона тъй като не е бил картотекиран в общината по Закона за наемните отношения с жилищни нужди и към 20.05.2009 г. е притежавал жилище, годно за обитаване. което обуславя материалната законосъобразност на обжалваното писмо-решение, № ЖНО2-9400-36/16.03.2011 г. на кмета на район "Средец", Столична община. Съдът е приел, предмет на съдебен контрол е не решението на кмета на район "Средец", с което е потвърден протокола на Комисията по чл. 8, ал. 2 от ЗУПГМЖСВ, а протокола на комисията от 01.02.2010 г. Решението е недопустимо. Съгласно § 11 ПЗР на ЗИД на ЗУПГМЖСВ в срок до 31.12.2009 г. притежателите на жилищно спестовни влогове открити до 31.12.1990 г. и престояли повече от 5 години към тази дата, които не са декларирали правата си доказват правото си на компенсации по чл. 2, ал. 1 пред местните комисии към общините по чл. 8, ал. 2, а съгласно ал. 2 в срок до 30.11.2010 г. кметовете на общини одобряват окончателните списъци по чл. 4 от закона. От посочените разпоредби следва, че законодателят не е възложил на комисиите по чл. 8, ал. 2 от Закона правомощия за утвърждаване на окончателните списъци на правоимащите и решенията им се явяват част от производството по издаване на адм. актове по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК. С чл. 4 и § 11, ал. 2 от ПЗР по ЗИД на закона законодателят определя кмета на общината, като административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР на АПК с правомощия за издаване на административни актове по чл. 4 от закона /одобряване на окончателен списък на правоимащите лица по чл. 2 и 3, респективно на лицата, които не следва да се включат в него поради това, че не са налице законовите изисквания/, които съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона подлежат на оспорване по реда на АПК. В първоинстанционното производство като ответник в производството е конституиран Столична община, район Средец, който не се явява административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР на АПК. Съгласно чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК съдът служебно конституира страните, а като страна следва да се конституира органът издал оспорвания административен акт. Неправилното конституиране на страните винаги води до недопустимост на решението, за което съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът следи и служебно. Налице са основанията по чл. 218, ал. 2 вр. с чл. 221, ал. 3 вр. с чл. 209, т. 2 АПК за обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение