Решение № 2564 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15358/2018 г.

Решение № 2564 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15358/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Министерство на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Стоев, и Р. Стойчева, чрез адвокат Стойчев, срещу решение № 5902 от 17.10.2018 г., постановено по адм. дело № 4311/2018 г. по описа на Административен съд София град. Министерство на вътрешните работи обжалва решението в частта му, с която е осъдено да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди с доводи за неговата недопустимост и неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Р. Стойчева обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди с доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск изцяло. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всеки касационен жалбоподател част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София град се е развило по предявения от Р. Стойчева против Министерство на вътрешните работи (МВР) иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от осъществена спрямо нея дискриминация, установена с решение на Комисията за защита от дискриминация. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. С обжалваното решение предявеният иск е уважен частично. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като при преценка на ефекта на осъществената дискриминация спрямо ищцата е приел размера, в който се следва обезщетяване на причинените неимуществени вреди при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба на МВР, че обжалваното решение е неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на тази страна не са нарушени в развилото се съдебно производство, решението е и надлежно мотивирано. Несъстоятелно е соченото в касационните жалби, че решението е необосновано. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с правилните изводи не съда не основава необоснованост на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминацията всяко лице, претърпяло вреди от нарушаване на права по този или други закони, уреждащи равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица може да предяви иск по реда на ЗОДОВ. Ищцата в случая основава предявения иск на осъществена спрямо нея дискриминация, произтичаща от административна дейност, довела до неравенство в третирането и, установена с влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация. Според чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, приложим съгласно препращащата разпоредба на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността възниква при отменен по надлежния ред акт или установени незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. В случая ищцата, за която е доказателствената тежест, е установила наличието на всички законови предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск спрямо ответника. Както правилно е прието с обжалваното решение, първият елемент на фактическия състав е доказан с влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация, с което е признато, че министърът на вътрешните работи при определяне на участници в мисия EULEX е допуснал неравно третиране на Стойчева по признак "лично положение", т. е. органът е допуснал пряка дискриминация в нарушение на чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 15, ал. 1 и чл. 26 ЗЗДискр., като това е довело до ограничаване на правото на достъп до професионална дейност. Решението на КЗД в тази му част е потвърдено с влязло в сила решение на съд. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при съобразяване с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налагат същите да бъдат възмездени. Вредите в случая пряко произтичат от дискриминационното отношение на министъра на вътрешните работи, установено с акт на компетентния орган. При приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД настоящият съд намира, че справедливото обезщетение за причинени неимуществени вреди, съобразно обстоятелствата при които е извършено увреждането, продължителността на неравното третиране на ищцата и въздействието му върху нея основава възприетата от първоинстанционния съд сума, с която същите следва да бъдат овъзмездени. От датата на установяване на осъществената дискриминация се следва и лихва върху главницата. Несъстоятелна е твърдяната в касационната жалба на МВР недопустимост на обжалваното решение, основана на погасяване на търсеното вземане по давност. Погасяването на вземане по давност не основава недопустимост, а неоснователност на предявения иск. В случая претендираното вземане не е погасено по давност с оглед момента на установяване на дискриминационното поведение на министъра на вътрешните работи с акт на компетентния орган. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора неоснователни са исканията на страните за присъждане на разноски по делото пред настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение