Решение № 6507 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1888/2012 г.

Решение № 6507 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1888/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к РДНСК, Северен централен район, срещу решение № 53/21.12.2011 г., постановено по адм. д. № 408/2011 г. на Административен съд - гр. Русе, като в нея се развиват оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата срещу Заповед № ДК-02-СЦР-33/3.06.2011 г. на н-к РДНСК, Северен централен район. Ответниците не са изразили становища по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Русе, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Ваня Михайлова Дюлгерова от гр. Русе, Заповед № ДК-02-СЦР-33/03.06.2011 г. на н-к РДНСК, Северен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "приобщаване на част от тераса към офис и промяна предназначението му в рентгенов кабинет за дентографии", находящ се в поземлен имот с идентификатор 63427.2.615 по плана на гр. Русе, с административен адрес на ул. "Константин Иречек" № 25, ет. 2, извършен без необходимите строителни книжа. За да постанови решението си съдът приел, че строежът не е незаконен и че са налице необходимите строителни, поради което не подлежи на премахване. Решението е правилно. Съдът е установил и изяснил фактите и обстоятелства, относими за законността на строежа и е извел кореспондиращи на доказателствения материал правни изводи, след обсъждането му съвкупно и във връзка със заключението на вещото лице. По делото безспорно е установено, че описаното в констативния акт и процесната заповед "остъкляване и приобщаване на част от тераса към офис" е извършено в хода на строителството на сградата, въз основа на необходимите строителни книжа, в която се намира и преди въвеждането й в експлоатация въз основа на разрешение за ползуване от 24.11.1998 г., а не през 2000 г. Установено е, че през тази година е извършено отваряне на малко прозорче на преградна стена, с което не са засегнати конструктивни елементи. Правилно е прието, че отварянето на това прозорче и захранването на разположената апаратура в офика с ел. ток от вътрешно разпределително ел. табло не представлява основен ремонт, реконструкция или преустройство по смисъла на закона, поради което не е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. В посочения смисъл е и заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, съгласно което след приемането на строежа не са извършвани строително монтажни работи, освен текущи ремонти за поддържане на доброто състояние на офиса. С оглед на това при правилно прилагане на закона и обосновано съдът е приел, че процесният, описан в заповедта строеж, не е незаконен и че тя е незаконосъобразна. Решението не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и не се установяват твърдяните допуснати съществени процесуални нарушения. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите към решението, които настоящата инстанция споделя изцяло, не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,