Решение № 7419 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1866/2016 г.

Решение № 7419 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1866/2016 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Ж. Д. С., понастоящем в затвора - гр. Б. против решение № 1858 от 07.12.2015 г., постановено от Административен съд - Б. по адм. д. № 686/2014 г., в частта, с която е отхвърлен искът на касационния жалбоподател против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С. за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди, произтичащи от бездействие на ответника да осигури необходимите хигиенно-битови условия в затвора и липсата на медицинско обслужване в затвора, за което според касатора няма произнасяне в решението. Желае отмяна на решението в отхвърлителната част и решаване на спора по същество чрез уважаване на исковата претенция в пълен размер. Предявена е и касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" против решение № 1858 от 07.12.2015 г., в частта с която Дирекцията е осъдена да заплати на Ж. Д. С. обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в размер на 2000 лв. за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. В тази част решението се оспорва като неправило, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 АПК. Иска се отмяната му. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на двете касационни жалби и правилност на решението в обжалваните от касационните жалбоподатели части. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалваните части е неблагоприятен, поради което са допустими за разглеждане по същество. Производството пред Административен съд - Б. е образувано по предавения от Ж. Д. С. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" С. - юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище град С., за заплащане на обезщетение в размер на по 150 лева/ден за периода 10.04.2012 - 21.12.2012 г. или общо 38 400 (тридесет и осем хиляди и четиристотин) лева за 256 (двеста петдесет и шест) дена - претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Бургаски затвор Б., както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски. В исковата молба са наведени оплаквания за причинено нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи през посочения период, през който ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Бургаски затвор. Посочва, че жилищната площ в килията, която е обитавал е много под минимално допустимото поради пренаселеността на затвора. Заявява, че на 15 кв. м. площ в килията са обитавали 15 лица. Твърди липса на достатъчно естествена светлина и възможности за проветряване и освежаване на въздуха в килията поради наличието на много триетажни легла, които засенчват прекия достъп на светлина, както и поради малкия размер на прозорците. Твърди, че всяко денонощие в определен времеви отрязък е бил лишен от достъп до санитарен възел и течаща вода. Като непушач е бил принуден да съжителства с пушачи и това е допринесло за неблагоприятното му третиране. Поддържа, че медицинското обслужване на лишените от свобода е било формално и неефективно. Хигиената на общите помещения и помещенията за приготвяне, и консумиране на храната, е била ниска. Вследствие на твърдените обстоятелства ищецът посочва, че е претърпял неимуществени вреди, които сериозно са засегнали личността и достойнството му и са му причинили страдания. Доколкото в касационната жалба на ГДИН установените по делото факти относно материалните условия и режима, при които ищецът Стоянов е изтърпявал наказанието си лишаване от свобода, не се оспорват, като основното оспорване касае правните изводи относно наличието на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1ЗОДОВ, т. е. прилагането на материалния закон, настоящата инстанция, съгл. чл. 220 АПК следва да възприеме като непротиворечива установената по делото фактическа обстановка. В хода на съдебното производство съдът е установил от фактическа страна, че ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода, като през 10.04.2012 - 21.12.2012 г. е пребивавал в Затвора - Б., където е бил настанен в килия № 504, която е обитавал до 11.12.2012 г. Килията е била с площ от 18,70 мI (5,42 м дължина / 3,45 м ширина / 3,00 м височина). В нея са били настанени не повече от 15 лица, което се равнява на 1,25 мI площ за всяко от тези лица. Помещението е било оборудвано с железни легла на три етажа и железни шкафове за съхранение на лични вещи. Достъпът на слънчева светлина в килията се осъществявал чрез два прозореца всеки с размери 120/150 см. В килията на ищеца не е имало обособен санитарен възел и течаща вода. През деня всички помещения са били отворени и осъдените лица са имали свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в специално обособено помещение, което било отворено за ползване свободно от 8:30 часа сутринта до 20:00 часа вечерта. Топлата вода се подавала само по график - от 12:00 до 17:00 часа всеки вторник и четвъртък, а постоянно и неограничено е имало течаща студена вода. След заключване на помещенията (килиите) в 20:00 часа, до 6:00 часа на следващия ден лишените от свобода, в това число и ищецът, са нямали достъп до описания санитарен възел и са ползвали за тази цел индивидуални шишета, както и специално обособени кофи. В килията е имало електрическо захранване за осветление и осъдените могат да ползват свободно телевизори и радиоприемници. Затворниците сами решавали дали във въпросното помещение да пушат или да се въздържат от употреба на цигари. Режимът на проветряване на помещенията не било приоритет на затворническата администрация. Хигиената в спалнята и общите помещения се поддържала от специално определени лица - хигиенисти. На всички лишени от свобода бил разрешен достъп до медицинския център към затвора по график, а при необходимост и извънредно, където всеки затворник може да бъде прегледан и изследван за декларирани заболявания. Според представената медицинска справка при постъпването си в затвора ищецът е заявил, че страда от артериална хипертония, без да представи медицинска документация в тази насока. По данни от справката, през процесния период той е посетил Медицинския център на Бургаски затвор четири пъти на посочените в решението дати, като са му е предписано медикаментозно лечение, същият не е имал болкови синдроми, затова не са му били извършвани консултации с външни специалисти. В мотивите си съдът е посочил от кои доказатества е приел за установени посочените по-горе фактически обстоятелства, въз основа на които е изградил и правните си изводи. С оглед на тази фактическа установеност съдът е приел, че искът е доказан по основание и до размер на 2000 лв., която сума същият е преценил за справедливо обезщетение за периода от около 8 месеца, през които ищецът е пребивавал в установените условия на Затвора в гр. Б.. Решението на съда валидно, допустимо и правилно, както по отношение на изводите за основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения размер на обезщетението. Правилно съдът е разгледал исковата претенция в светлината на ясно обособената и изпъкваща със спецификата си група от дела, заведени пред българските съдилища, а впоследствие и пред ЕСПЧ, на лица, лишени от свобода, които изтърпяват наказанието си в условия, неотговарящи на стандартите, установени от Съвета на Европа, определени сами по себе си, поради наличие на конкретни и ясни параметри, като условия, нарушаващи забраната за нечовешко и унизително отнасяне - чл. 3 ЕКПЧ. В тази връзка съдът обосновано е разгледал приложимата практика на ЕСПЧ по дела от групата Кехайов п/в България/ в случая делото Йовчев с/у България/ и при формиране на правните си изводи е приложил установените за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ стандарти, установени от Европейския съд по правата на човека. Към момента на постановяване на съдебния акт на АС-Б., е постановено пилотното решение на ЕСПЧ по делото Нешков и др. с/у България, в което Европейският съд е дал генерални мерки за преодоляване на проблемите на условията в затворите, нарушаващи забраната по чл. 3 ЕКПЧ. В решението Нешков ясно се сочи по какъв начин следва да се прилага българският закон, предоставящ компенсаторно средство, а именно ЗОДОВ, за да може да изпълни изискването за ефективно вътрешноправно компенсаторно средство за защита от нарушаване на чл. 3. Видно от мотивите на съдебния акт административният съд е приложил изцяло стандартите на ЕСПЧ, вкл. и от делото Нешков с/у България, котето сочи на правилност и обоснованост на решението. Неоправдано в тази връзка е оплакването в касационната жалба на ГДИН, че съдът не е изследвал наличието на вреди и причинно-следствена връзка между лошите условия и твърдените вреди от ищеца, т. е не е приложил елементите от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ и решението по тази причина се счита за необосновано. В случая съдът е процедирал правилно, като е приложил директно нормата на чл. 3 ЕКПЧ - разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския закон / чл. 5, ал. 4 КРБ/, а за защита на основните права е приложил стандартите, установени в практиката по чл. 3 на ЕСПЧ. Следва да се посочи, че въпросът за начина на прилагане чл. 3 ЕКПЧ от българския съд по отношение на специфичната група лица - лишени от свобода, що се отнася до условията на затворите, към настоящия момент е решен с изменението на ЗИНЗС, като в чл. 284 и чл. 285, от същия закон стандартите на ЕСПЧ вече са въведени в българския закон с национална законова норма. Следва да се посочи и че съгласно § 49 ЗИДЗИНЗС подадените до влизането в сила на този закон искове за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от задържане в лоши условия, се разглеждат по реда на чл. 284, ал. 1. т. е. настоящата съдебна инстнация следва да проведе касационното производство прилагайки въведените стандарти - така, както същите са приложени от първоинстанционния съд. С оглед изложеното, като взе предвид, че административният съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ по отношение на ищеца, намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно е определен размерът на обезщетението, като същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства. В случая е съобразен периодът, през който е търпяно нарушението, конкретните факти, свързани със здравословното състояние на ищеца, през времето на нарушението, както и последиците за неговото здравословно - физическо и психическо състояние. Взета е предвид и практиката на ЕСПЧ и размерът на определените от Съда обезщетение по сходни случаи по български дела. Предви изложеното, настоящата съдебна инстнация намира и двете касационни жалби за неоснователни, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд