Решение № 11516 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7477/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. М. К., чрез процесуалния представител адв. Х. Христов, за отмяна на влязло в сила решение 369 от 14.11.2023 г. по адм. дело 373/2023 г. на Административен съд Сливен на основание чл. 239, т. 1 от АПК. В искането се твърди, че е налице ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото, което при решаването му не е било известно на страната. Към искането е приложена Съдебна Химикотоксилогична (токсикохимична) експертиза по ДП 660/2023 г. по описа на РУ Ямбол, издадена от Военномедицинска академия. Според искателя Химикотоксилогичното изследване е ново доказателство, сочещо ново обстоятелство, относимо към разрешения със сила на присъдено нещо правен спор. Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Сливен. Претендира присъждане на направените разноски по настоящото дело. Ответникът началник сектор към Областна дирекция (ОД) на МВР Ямбол не изразява становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество е основателно. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на А. М. К., подадена против заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23-1679-000109 от 21.09.2023 г., издадена от началник сектор към ОД на МВР Ямбол, сектор Пътна полиция Ямбол, с която на А. М. К., на основание чл. 171, т. 2а, б. б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) лек автомобил Фолксваген Шаран с рег. [рег. номер] за срок от 6 месеца. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основанията по чл. 146 от АПК за нейната отмяна. Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП решение 369 от 14.11.2023 г. по адм. дело 373/2023 г. на Административен съд Сливен не подлежи на касационно обжалване, т. е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване. Отмяната е извънистанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Искателят е представил Съдебна Химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза с рег. И-4288/26.04.2024 г., издадена от вещи лица от Военномедицинска академия (ВМА) по ДП 660/2023 г. по описа на РУ Ямбол. В част IV, т. 1 от експертизата (Заключение Аналитични резултати) е посочено, че от извършените изследвания на предоставената проба кръв от лицето А. М. К., не се е установило наличие на наркотични вещества. От извършените изследвания на предоставената проба урина от лицето А. М. К. се е установило присъствие на наркотично вещество от групата на стимулантите метамфетамин Списък I (Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина) на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 14.11.2023 г. След влизането му в сила е налично ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото и установяващо обстоятелство, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната, поради това, че експертизата е изготвена след като делото е било решено с влязъл в сила съдебен акт. Това ново обстоятелство съдът не е взел предвид поради липсата на надлежно и годно доказателство за удостоверяването му. Това обстоятелство е относимо към предмета на спора, разрешен с влязлото в сила решение, и сочи на вероятност за постановяване на друг правен резултат, доколкото разпоредбата на чл. 23, ал. 1, изр. второ от Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, регламентира, че употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. По изложените съображения искането за отмяна на решение 369 от 14.11.2023 г. по адм. дело 373/2023 г. на Административен съд Сливен е основателно. Посоченото съдебно решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по жалбата на А. М. К. против заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23-1679-000109 от 21.09.2023 г., издадена от началник сектор към ОД на МВР Ямбол, сектор Пътна полиция Ямбол, на основание чл. 171, т. 2а, б. б от Закона за движение по пътищата. Неоснователна е предявената от искателя претенция за присъждане на съдебни разноски. По аргумент от т. 4 на Тълкувателно решение 6 по тълкувателно дело 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, разноските направени от искателя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по същество на спора. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,