Решение № 1130 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11592/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на А. З. Д. от [населено място],[улица] чрез адв. Исмаил против Решение 1460 от 07.11.2024 г., постановено по адм. дело 373 по описа за 2024 г. на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Решение 2153-27-89/23.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Шумен. Посочените от касатора пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молбата към съда е да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго, по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт и делото да се върне като преписка за ново решаване от административния орган.В. с.з. не явява и не се представлява. Ответникът- директорът на ТП на НОИ- Шумен, при редовно призоваване, не изпраща представител, но в писмен отговор, чрез юрисконсулт Илиева, оспорва касационната жалба изцяло и излага подробни съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Шумен е отхвърлил жалбата на А. Д. против Решение 2153-27-89/23.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Шумен и потвърденото с него Разпореждане 2113-27-239/ 5 от 05.07.2024 г. на Ръководител Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Шумен, с което на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправните норми на КСО и НПОС и процесуалноправните на АПК. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: Със Заявление вх. 2113-27-239, постъпило в ТП на НОИ Шумен на 12.03.2024г., А. З. Д. направил искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Били изискани от ръководител по пенсионно осигуряване и приложени от жалбоподателя относими документи- военна и трудова книжка, удостоверения от работодател и от Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия, относно обучението му в периода 1973-1975г. в специалност Мозайки, облицовки и настилки . Видно от опис на осигурителен стаж, приложен по делото, касаторът има 03г. 10м. и 14д. стаж от трета категория и 14г. 08.м и 20д. от втора категория, общо превърнат към трета категория- 18г. 07м и 04д. и навършена възраст към датата на подаване на заявлението- [възраст]. С разпореждане 2113-27-239#5 от 05.07.2024г., издадено от Ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Шумен, на осн. чл.68 ал.1, 2 и 3 от КСО бил постановен отказ на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите на разпореждането се сочи, че касаторът към датата на заявлението има навършена възраст [възраст] и зачетен общ осигурителен стаж без превръщане 15г. 07м. 24 дни, действителен осигурителен стаж 13г. 09м. 26 дни, като е прието, че 01г. 02м. 04 дни е недостигащият изискуем действителен осигурителен стаж. Прието е, че не се следва пенсия по условията на чл.68 ал.3 от КСО, тъй като заявителят има навършена необходима възраст, но няма изискуемия действителен осигурителен стаж от най-малко 15 години. С Решение 2153-27-89/23.08.2024г. на Директора на ТП на НОИ Шумен, жалбата била отхвърлена. Било посочено, че спорният трудов стаж бил положен при действието на Правилник за прилагането на Закона за пенсиите/отм/, съгласно чл.79а т.2 от който, за трудов стаж от III категория се зачита времето, прекарано на обучение в професионално-технически училища по сградостроителство и по минно дело само на лицата, които са работили най-малко 5 години по специалността си в производството. Определението за действителен стаж, съобразно разпоредбата на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО, изисква същият да е положен като календарно време по трудово или служебно правоотношение, време през което лицето е работило без трудово правоотношение и време през което лицето се е осигурявало за своя сметка, поради което за времето от 15.09.1973г. до 13.07.1975г., представляващо период на обучение в професионално-техническо училище на А. Д. са зачетени 1г. 09м. 28 дни осигурителен стаж от трета категория, която правилно не е приета от пенсионния орган като действителен стаж. Посочените в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се преценяват от съда като неоснователни. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му. Решението на Административен съд Шумен е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.Оспорените административни актове съдържат всички фактически и правни основания за издаването им. Спорен между страните се очертава единствено въпросът, дали времето на обучение от страна на касатора следва да бъде зачетено като действителен осигурителен стаж по см. на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО и следва ли този период от време да се включи в стажа по чл.68 ал.3 от КСО.В случая административният орган е зачел общ осигурителен стаж с превръщане от 15г. 07м. 24 дни, действителен осигурителен стаж 13г. 09д. 04 дни, като е счел, че 01г. 09м. 28дни са недостигащ изискуем действителен осигурителен стаж. Съгласно §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО Действителен стаж е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В разпоредбата на § 9 от ПЗР на КСО изрично е посочено, че времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж за пенсиониране, положен до 31.12.1999г. съгласно действащите до тогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. Спорният трудов стаж е бил положен при действието на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите(отм.). Съгласно чл.79а т.2 зачита се за трудов стаж от трета категория времето, прекарано на обучение в професионално-технически училища по сградостроителство и по минно дело само на лицата, които са работили най-малко 5 години по специалността си в производството . В настоящия казус касаторът е полагал труд по придобитата специалност в училище в продължение на 11г. 09м. 10д. на длъжност мозайкаджия и бетонджия в СМК Шумен. Предвид изложеното, положеният от Д. трудов стаж от ІІІ-та категория по време на обучението му е период, който по силата на закона е признат за осигурителен стаж. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че практическата работа, полагана по време на обученията, не може да се зачете на самостоятелно основание за трудов стаж, тъй като тя е свързана с придобиване на практически знания и умения с оглед успешното завършване на специалността. Тези практически обучения биха могли да се признаят за трудов стаж само ведно с признаването на целия период на обучение за трудов стаж и то при наличието на най-малко 5 години стаж по специалността след придобиването й. Но обучението в професионално училище не създава трудово правоотношение и същото не следва да бъде признато за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1 т.12 от ПЗР на КСО. Следва да се има предвид, че практическата работа, полагана по време на обученията, не може да се зачете на самостоятелно основание за трудов стаж, тъй като тя е свързана с придобиване на практически знания и умения. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съществуването на законодателно регламентирана възможност за зачитане на спорния период за трудов стаж преди да възникне субективното право на касатора за пенсия, не е основание да се приеме, че това право съществува и към настоящия момент. С оглед гореизложеното, оспореното решение на Административен съд Шумен е правилно и законосъобразно, не страда от пороци, които да представляват касационни основания за отмяната му по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,