Решение № 1988 от 16.2.2021 г. на ВАС по адм. д. № 657/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Компания за международни конгреси ООД със седалище в гр.София, подадена чрез упълномощения представител адв.Бошнакова, срещу решение 1294 от 29.10.2019 г., постановено по адм. дело 150/2019 г. от Административен съд София област. С него е отхвърлена жалбата на касатора против решение 1423 от 20.12.2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка КЗК-886/2018 г. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречие с материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяната му и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът Комисията за защита на конкуренцията в открито съдебно заседание чрез процесуалния представител юрисконсулт Манолов оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Оссмо АД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е материално законосъобразно и обосновано, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба допустима и е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд София област е било образувано по жалба на Компания за международни конгреси ООД срещу решение 1423 от 20.12.2018 г., постановено от КЗК по преписка КЗК-886/2018 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният акт е издаден от компетентния за това орган, произнесен при изискуемите кворум и мнозинство за приемане на решение, регламентирани в чл.59, ал.1 и 2 от ЗЗК. Решението било постановено в писмена форма и подробно мотивирано с излагане на фактически обстоятелства, приложимата нормативна уредба и правни изводи и съдържало всички изискуеми реквизити, предвидени в чл.62, ал.1 от ЗЗК. Според съда, КЗК била извършила дължимото проучване, изискала необходимата информация, събрала необходимите писмени доказателства, обсъдила ги, съобразявайки правнорелевантните факти и въз основа на тях формирала верни и обосновани заключения, съответстващи на установените обстоятелства и на приложимия закон. Установено е, че Компания за международни конгреси ООД и Оссмо АД са дружества, осъществяващи стопанска дейност, свързана с предоставяне на туристически услуги. Поради това е прието, че същите са предприятия по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗЗК, намиращи се в конкурентни отношения помежду си, поради което била налице обективна предпоставка за прилагането на глава VII от ЗЗК. С оглед твърденията на жалбоподателя са проучени две процедури по възлагане на обществена поръчка: Първата от тях е с възложител Министерството на българското председателство на Съвета на Европейския съюз и с предмет: Хотелско настаняване на ръководителите на делегации и техните придружители при провеждане на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., открита с решение ЗОП-01-15/03.07.2017 г. на възложителя. В тази процедура жалбоподателят Компания за международни конгреси ООД не е участвал, а Оссмо АД е било отстранено от участие в процедурата с решение ЗОП-01-53/13.09.2017 г. на възложителя. За изпълнител е определено трето неучастващо в настоящия правен спор лице ВТ АД. Втората обществена поръчка е с възложител Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) с предмет: Осигуряване на логистична подкрепа за организиране и провеждане на събития за оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. Открита е с решение РД-02-36-190/02.03.2018 г. на възложителя. За участие в нея са подадени заявления от шест дружества, сред които и спорещите в настоящото производство. С решение РД-02-36-676/20.06.2018 г. е обявено класирането на участниците и за изпълнител е определен Оссмо АД. Компания за международни конгреси ООД е класирано на второ място, поради което е обжалвало решението за класиране пред КЗК, която е оставила жалбата без уважение с решение 1010/13.09.2018 г. След като подава жалба срещу решението на КЗК пред ВАС, Компания за международни конгреси ООД оттегля касационната си жалба. По повод на това с определение 13757 от 09.11.2018 г. Върховният административен съд обезсилил решение 1010/13.09.2018 г. на КЗК. Съдът е установил, че към момента на постановяване на решението на КЗК не е бил сключен договор за изпълнение на поръчката. Договор за възлагане на обществена поръчка с РД-02-37-14 е сключен между МРРБ и Оссмо АД на 21.01.2019 г. При тези данни съдът е приел за обоснован извода на КЗК, че доколкото и двете дружества са участвали само във втората обществена поръчка, реални конкурентни отношения били налице само при нея. Поради това и преценката за осъществени в противоречие с добросъвестната търговска практика от страна на Оссмо АД действия е направена именно по твърденията за нарушение при провеждането й. Затова и като правилно определен е приет и процесният период - от 02.03.2018 г. (датата, на която е открита обществената поръчка) до момента на постановяване на решението на КЗК, доколкото към този момент все още не бил сключен договор за изпълнението й. За правилни съдът е приел изводите на КЗК за липса на нарушение по чл.36, ал.4 от ЗЗК. Участието в конкретната обществена поръчка не можело да се квалифицира нито като продажба на значителен брой услуги, нито за продължително време, тъй като конкуренцията се изчерпвала с участието в процедурата до класиране и определяне на изпълнител. Поради това съдът е приел, че се касае за краткотраен процес, действията на ответника по който не били насочени към неограничен брой потребители. С оглед на това същите нямали за цел нелоялно привличане на клиенти. Продажбата на цени под себестойност или по цени по-ниски от разходите за предоставяне на услугите била елемент от кумулативно предвидените с разпоредбата предпоставки, но в случая липсвали останалите елементи от състава на нарушението. За обосновани съдът е приел и изводите на органа по конкуренция за липса на нарушение по чл.29 от ЗЗК, тъй като не били установени други действия или бездействия, които да са в противоречие с добросъвестната търговска практика извън анализа на обсъжданите специални норми. Недоказани оставали и твърденията за извършено нарушение по чл. 31 от ЗЗК. По делото не било установено Оссмо АД да е изнасяло неверни сведения или факти в изопачен вид за предлаганите от него услуги, с което да е осъществен съставът на това нарушение. След като е анализирал разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗЗК, съдът е приел, че същата е резултатна, като следвало да е налице пряка причинна връзка между поведението на нарушителя и вредоносния резултат, в случая несключването на договор за предоставяне на услугата по обществената поръчка. Според съда, такава причинна връзка, като един от кумулативните елементи от състава на нарушението, липсвала. На анализирания пазар предоставянето на услугата се осъществявало не при условията на пряко договаряне между възложител и изпълнител, а било опосредено от провеждане на възлагателна процедура по реда на ЗОП, в която офертите на конкурентите се оценявали от помощен орган при прилагане на утвърдени критерии. Въз основа но това възложителят определял за изпълнител участник, чиято оферта в най-голяма степен удовлетворявала неговите нужди. Според съда, фактът, че при проведена възлагателна процедура с възложител МРРБ участвали двете спорещи дружества и жалбоподателят бил класиран на второ място не означавало безусловно, че услугата щяла да бъде възложена именно на него. Обжалваното решение е неправилно. При постановяването му първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съдебното производство са събрани множество писмени доказателства, като е назначена и съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Видно от същата, вещото лице подробно е отговорило на всички конкретно поставени въпроси, съгласно възложените му от съда задачи. Съдът само бегло е споменал, че такава експертиза е изслушана и че според същата предложените от Оссмо АД цени по конкретната обществена поръчка са по-ниски от пазарните. В решението си обаче съдът нито се е позовал на установеното с тази експертиза, нито е посочил причините, поради които не кредитира заключението по нея. В нарушение на чл.172а от АПК, чл.202 и чл.236, ал.2 от ГПК съдът не я е обсъдил заедно с всички доказателства и всички доводи на жалбоподателя. Обжалваното съдебно решение всъщност представлява кратко резюме на приетото от КЗК. Освен това съдът се е произнесъл по съдържащи се в жалбата, с която е сезиран, твърдения за нарушения, по които няма произнасяне с оспорения административен акт. По този начин е допълнил решението на КЗК, което е недопустимо. Като не е обсъдил събраните по делото доказателства за относими към спора факти, съдът е допуснал процесуално нарушение, което се е отразило върху изясняване на делото от фактическа страна, поради което решението следва да бъде отменено. Настоящият съдебен състав намира, че и административният орган е постановил своето решение при допуснати процесуални нарушения и при неправилно тълкуване на фактите. КЗК не е провела дължимото цялостно проучване на поведението на Оссмо АД, свързано с участието му в обществени поръчки при офериране на цени на предлаганите от него услуги под разходите за реализацията им и не е анализирала как това поведение рефлектира върху конкурентите и конкурентната среда. На първо място като неправилна следва да се отчете направената от органа по конкуренция правна квалификация на твърдяното нарушение. Производството пред КЗК е образувано по искане на Компания за международни конгреси ООД за установяване на нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл.29 от ЗЗК. Твърденията са били за осъществявани от Оссмо АД в продължителен период на недобросъвестни търговски практики, изразяващи се в предлагане на услуги в процедури по обществени поръчки на много занижени цени. Посочени са двете гореописани обществени поръчки. При това КЗК е изследвала поведението на Оссмо АД само относно подаване на ценова оферта на занижени цени по едната от обществените поръчки с възложител МРРБ, в която дружеството е класирано на първо място, единствено с оглед разпоредбата на чл.36, ал.4 от ЗЗК. След като е приела, че не са налице всички изискуеми при условията на кумулативност предпоставки на тази разпоредба, КЗК е преценила, че не е налице твърдяното нарушение. По отношение приложението на чл.29 КЗК много лаконично е отбелязала, че не били установени други действия или бездействия, които да са в противоречие с добросъвестната търговска практика извън анализа на обсъжданите специални норми. Дори обаче да се приемело, че анализираното поведение противоречи на добросъвестната търговска практика, същото не било от естество да увреди интересите на конкурентите по неправомерен начин. С оглед на това е приела, че не е налице нарушение по общата забрана за нелоялна конкуренция. За да се докаже който и да е от конкретните специални състави на нелоялна конкуренция по чл.30 чл.37 от ЗЗК, е необходимо най-напред да бъдат установени кумулативно посочените в чл.29 от ЗЗК елементи. Само когато се установи, че дадено действие или бездействие не попада в нито една от изброените специални хипотези на закона, но същото противоречи на правилата на добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите, то следва да бъде изследвано и подведено под общата клауза на чл.29 от ЗЗК. Точно затова след като е приела, че в случая е приложима единствено специалната норма на чл.36, ал.4 от ЗЗК, по която не е установено нарушение, КЗК е следвало детайлно да обсъди дали чрез същите тези действия Оссмо АД, не е нарушило добросъвестната търговска практика по смисъла на общия състав на чл.29 от ЗЗК, като е поставило своите конкуренти в неравнопоставени условия и не си е осигурило нелоялно конкурентно предимство. На следващо място, необосновано КЗК е стеснила процесния период само до една от проведените обществени поръчки, по които Оссмо АД е подало ценови предложения за услугите - предмет на поръчката, на цени под себестойност. По този начин се е самоограничила в разглеждането на поведението на ответника без да може да прецени дали същото не представлява поведенчески модел, осъществяван от ответника на съответния пазар. Неправилно КЗК е отказала да анализира поведението на Оссмо АД в процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет: Хотелско настаняване на ръководителите на делегации и техните придружители при провеждане на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., тъй като дружеството било отстранено от участие, а Компания за международни конгреси ООД не участвало в нея. Обектът на анализ не е следвало да бъде ограничаван единствено до отношенията между двете спорещи дружества и до участието им в конкретната обществена поръчка. Това е така, защото, ако се вземе предвид и процедурата по другата поръчка, проучването на която КЗК изцяло е игнорирала, може да се направи извод, че действията на Оссмо АД по подаване на ценови предложения на изключително занижени цени има за цел да бъдат изолирани от пазара конкурентите на това дружество, като същото ги поставя в невъзможност да се конкурират с предложените от него цени. Тук трябва да се отчете като индикация за наличие на нелоялно поведение обстоятелството, че на 21.01.2019 г. между Оссмо АД и МРРБ е сключен договор за изпълнение на предмета на спечелената от Оссмо АД обществена поръчка за услуги, като същият е бил предсрочно прекратен на 18.08.2020 г. Като причина за прекратяването от страна на възложителя е изтъкнато, че по отправени от него пет заявки за провеждане на събития - предмет на договора, изпълнителят с писмо от 05.08.2020 г. е направил отказ за изпълнение на дейностите по договора, както и отказ от продължаване на изпълнението по договора. Именно ограничаването на процесния период обосновава извода на КЗК за липса на противоправно поведение от страна на ответника, тъй като същото, разгледано само във времето на конкретната обществена поръчка, създава впечатление за инцидентност в поведението на дружеството. Детайлното разглеждане на действията му обаче, в обхвата на което да попаднат и двете посочени от жалбоподателя обществени поръчки, би могло да представи друга гледна точка относно съответствието му с добросъвестната търговска практика. В тази връзка КЗК е следвало да прецени как предлаганите от ответника цени, които не е спорно и не се изискват специални знания да се определят като цени много под разходите за реализацията им, въздействат цялостно върху условията на конкуренцията. Защото разглежданите състави от конкурентния закон не визират отношения само между двамата конкретни субекта на създалото се правоотношения, но могат да повлияят върху целия пазар и опериращите на него предприятия, предлагащи процесните услуги. Следва също да се отчете и обстоятелството, че именно ценовото предложение на Оссмо АД, подадено в обществената поръчка с възложител МРРБ, е станало причина за избора му за изпълнител. Тук е мястото да се отбележи, че по повечето от перата в ценовата оферта по обществените поръчки дружеството е предложило цени от 1 лев. Вземайки предвид цените на тези услуги на свободния пазар (много детайлно описани в изготвената в производството пред АССО съдебно-счетоводна експертиза), същите следва да се окачествят не просто като цени под себестойност, а като цени, които категорично не биха могли да покрият разходите на дружеството за реализирането на предлаганите услуги. Предлаганите от ответника финансови условия ясно показват целта му да постави останалите участници в невъзможност да спечелят състезателната процедура, съответно по този начин да бъдат изтласкани от пазара. В процедура по възлагане на обществена поръчка това води и до осуетяване сключването на договор с друг от участниците, което изискване се съдържа в специалната разпоредба на чл.36, ал.1 от ЗЗК. Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Компания за международни конгреси ООД със седалище в гр.София, подадена чрез упълномощения представител адв.Бошнакова, срещу решение 1294 от 29.10.2019 г., постановено по адм. дело 150/2019 г. от Административен съд София област. С него е отхвърлена жалбата на касатора против решение 1423 от 20.12.2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка КЗК-886/2018 г. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречие с материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяната му и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът Комисията за защита на конкуренцията в открито съдебно заседание чрез процесуалния представител юрисконсулт Манолов оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Оссмо АД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е материално законосъобразно и обосновано, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба допустима и е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд София област е било образувано по жалба на Компания за международни конгреси ООД срещу решение 1423 от 20.12.2018 г., постановено от КЗК по преписка КЗК-886/2018 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореният акт е издаден от компетентния за това орган, произнесен при изискуемите кворум и мнозинство за приемане на решение, регламентирани в чл.59, ал.1 и 2 от ЗЗК. Решението било постановено в писмена форма и подробно мотивирано с излагане на фактически обстоятелства, приложимата нормативна уредба и правни изводи и съдържало всички изискуеми реквизити, предвидени в чл.62, ал.1 от ЗЗК. Според съда, КЗК била извършила дължимото проучване, изискала необходимата информация, събрала необходимите писмени доказателства, обсъдила ги, съобразявайки правнорелевантните факти и въз основа на тях формирала верни и обосновани заключения, съответстващи на установените обстоятелства и на приложимия закон. Установено е, че Компания за международни конгреси ООД и Оссмо АД са дружества, осъществяващи стопанска дейност, свързана с предоставяне на туристически услуги. Поради това е прието, че същите са предприятия по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗЗК, намиращи се в конкурентни отношения помежду си, поради което била налице обективна предпоставка за прилагането на глава VII от ЗЗК. С оглед твърденията на жалбоподателя са проучени две процедури по възлагане на обществена поръчка: Първата от тях е с възложител Министерството на българското председателство на Съвета на Европейския съюз и с предмет: Хотелско настаняване на ръководителите на делегации и техните придружители при провеждане на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., открита с решение ЗОП-01-15/03.07.2017 г. на възложителя. В тази процедура жалбоподателят Компания за международни конгреси ООД не е участвал, а Оссмо АД е било отстранено от участие в процедурата с решение ЗОП-01-53/13.09.2017 г. на възложителя. За изпълнител е определено трето неучастващо в настоящия правен спор лице ВТ АД. Втората обществена поръчка е с възложител Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) с предмет: Осигуряване на логистична подкрепа за организиране и провеждане на събития за оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. Открита е с решение РД-02-36-190/02.03.2018 г. на възложителя. За участие в нея са подадени заявления от шест дружества, сред които и спорещите в настоящото производство. С решение РД-02-36-676/20.06.2018 г. е обявено класирането на участниците и за изпълнител е определен Оссмо АД. Компания за международни конгреси ООД е класирано на второ място, поради което е обжалвало решението за класиране пред КЗК, която е оставила жалбата без уважение с решение 1010/13.09.2018 г. След като подава жалба срещу решението на КЗК пред ВАС, Компания за международни конгреси ООД оттегля касационната си жалба. По повод на това с определение 13757 от 09.11.2018 г. Върховният административен съд обезсилил решение 1010/13.09.2018 г. на КЗК. Съдът е установил, че към момента на постановяване на решението на КЗК не е бил сключен договор за изпълнение на поръчката. Договор за възлагане на обществена поръчка с РД-02-37-14 е сключен между МРРБ и Оссмо АД на 21.01.2019 г. При тези данни съдът е приел за обоснован извода на КЗК, че доколкото и двете дружества са участвали само във втората обществена поръчка, реални конкурентни отношения били налице само при нея. Поради това и преценката за осъществени в противоречие с добросъвестната търговска практика от страна на Оссмо АД действия е направена именно по твърденията за нарушение при провеждането й. Затова и като правилно определен е приет и процесният период - от 02.03.2018 г. (датата, на която е открита обществената поръчка) до момента на постановяване на решението на КЗК, доколкото към този момент все още не бил сключен договор за изпълнението й. За правилни съдът е приел изводите на КЗК за липса на нарушение по чл.36, ал.4 от ЗЗК. Участието в конкретната обществена поръчка не можело да се квалифицира нито като продажба на значителен брой услуги, нито за продължително време, тъй като конкуренцията се изчерпвала с участието в процедурата до класиране и определяне на изпълнител. Поради това съдът е приел, че се касае за краткотраен процес, действията на ответника по който не били насочени към неограничен брой потребители. С оглед на това същите нямали за цел нелоялно привличане на клиенти. Продажбата на цени под себестойност или по цени по-ниски от разходите за предоставяне на услугите била елемент от кумулативно предвидените с разпоредбата предпоставки, но в случая липсвали останалите елементи от състава на нарушението. За обосновани съдът е приел и изводите на органа по конкуренция за липса на нарушение по чл.29 от ЗЗК, тъй като не били установени други действия или бездействия, които да са в противоречие с добросъвестната търговска практика извън анализа на обсъжданите специални норми. Недоказани оставали и твърденията за извършено нарушение по чл. 31 от ЗЗК. По делото не било установено Оссмо АД да е изнасяло неверни сведения или факти в изопачен вид за предлаганите от него услуги, с което да е осъществен съставът на това нарушение. След като е анализирал разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗЗК, съдът е приел, че същата е резултатна, като следвало да е налице пряка причинна връзка между поведението на нарушителя и вредоносния резултат, в случая несключването на договор за предоставяне на услугата по обществената поръчка. Според съда, такава причинна връзка, като един от кумулативните елементи от състава на нарушението, липсвала. На анализирания пазар предоставянето на услугата се осъществявало не при условията на пряко договаряне между възложител и изпълнител, а било опосредено от провеждане на възлагателна процедура по реда на ЗОП, в която офертите на конкурентите се оценявали от помощен орган при прилагане на утвърдени критерии. Въз основа но това възложителят определял за изпълнител участник, чиято оферта в най-голяма степен удовлетворявала неговите нужди. Според съда, фактът, че при проведена възлагателна процедура с възложител МРРБ участвали двете спорещи дружества и жалбоподателят бил класиран на второ място не означавало безусловно, че услугата щяла да бъде възложена именно на него. Обжалваното решение е неправилно. При постановяването му първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съдебното производство са събрани множество писмени доказателства, като е назначена и съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Видно от същата, вещото лице подробно е отговорило на всички конкретно поставени въпроси, съгласно възложените му от съда задачи. Съдът само бегло е споменал, че такава експертиза е изслушана и че според същата предложените от Оссмо АД цени по конкретната обществена поръчка са по-ниски от пазарните. В решението си обаче съдът нито се е позовал на установеното с тази експертиза, нито е посочил причините, поради които не кредитира заключението по нея. В нарушение на чл.172а от АПК, чл.202 и чл.236, ал.2 от ГПК съдът не я е обсъдил заедно с всички доказателства и всички доводи на жалбоподателя. Обжалваното съдебно решение всъщност представлява кратко резюме на приетото от КЗК. Освен това съдът се е произнесъл по съдържащи се в жалбата, с която е сезиран, твърдения за нарушения, по които няма произнасяне с оспорения административен акт. По този начин е допълнил решението на КЗК, което е недопустимо. Като не е обсъдил събраните по делото доказателства за относими към спора факти, съдът е допуснал процесуално нарушение, което се е отразило върху изясняване на делото от фактическа страна, поради което решението следва да бъде отменено. Настоящият съдебен състав намира, че и административният орган е постановил своето решение при допуснати процесуални нарушения и при неправилно тълкуване на фактите. КЗК не е провела дължимото цялостно проучване на поведението на Оссмо АД, свързано с участието му в обществени поръчки при офериране на цени на предлаганите от него услуги под разходите за реализацията им и не е анализирала как това поведение рефлектира върху конкурентите и конкурентната среда. На първо място като неправилна следва да се отчете направената от органа по конкуренция правна квалификация на твърдяното нарушение. Производството пред КЗК е образувано по искане на Компания за международни конгреси ООД за установяване на нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл.29 от ЗЗК. Твърденията са били за осъществявани от Оссмо АД в продължителен период на недобросъвестни търговски практики, изразяващи се в предлагане на услуги в процедури по обществени поръчки на много занижени цени. Посочени са двете гореописани обществени поръчки. При това КЗК е изследвала поведението на Оссмо АД само относно подаване на ценова оферта на занижени цени по едната от обществените поръчки с възложител МРРБ, в която дружеството е класирано на първо място, единствено с оглед разпоредбата на чл.36, ал.4 от ЗЗК. След като е приела, че не са налице всички изискуеми при условията на кумулативност предпоставки на тази разпоредба, КЗК е преценила, че не е налице твърдяното нарушение. По отношение приложението на чл.29 КЗК много лаконично е отбелязала, че не били установени други действия или бездействия, които да са в противоречие с добросъвестната търговска практика извън анализа на обсъжданите специални норми. Дори обаче да се приемело, че анализираното поведение противоречи на добросъвестната търговска практика, същото не било от естество да увреди интересите на конкурентите по неправомерен начин. С оглед на това е приела, че не е налице нарушение по общата забрана за нелоялна конкуренция. За да се докаже който и да е от конкретните специални състави на нелоялна конкуренция по чл.30 чл.37 от ЗЗК, е необходимо най-напред да бъдат установени кумулативно посочените в чл.29 от ЗЗК елементи. Само когато се установи, че дадено действие или бездействие не попада в нито една от изброените специални хипотези на закона, но същото противоречи на правилата на добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите, то следва да бъде изследвано и подведено под общата клауза на чл.29 от ЗЗК. Точно затова след като е приела, че в случая е приложима единствено специалната норма на чл.36, ал.4 от ЗЗК, по която не е установено нарушение, КЗК е следвало детайлно да обсъди дали чрез същите тези действия Оссмо АД, не е нарушило добросъвестната търговска практика по смисъла на общия състав на чл.29 от ЗЗК, като е поставило своите конкуренти в неравнопоставени условия и не си е осигурило нелоялно конкурентно предимство. На следващо място, необосновано КЗК е стеснила процесния период само до една от проведените обществени поръчки, по които Оссмо АД е подало ценови предложения за услугите - предмет на поръчката, на цени под себестойност. По този начин се е самоограничила в разглеждането на поведението на ответника без да може да прецени дали същото не представлява поведенчески модел, осъществяван от ответника на съответния пазар. Неправилно КЗК е отказала да анализира поведението на Оссмо АД в процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет: Хотелско настаняване на ръководителите на делегации и техните придружители при провеждане на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., тъй като дружеството било отстранено от участие, а Компания за международни конгреси ООД не участвало в нея. Обектът на анализ не е следвало да бъде ограничаван единствено до отношенията между двете спорещи дружества и до участието им в конкретната обществена поръчка. Това е така, защото, ако се вземе предвид и процедурата по другата поръчка, проучването на която КЗК изцяло е игнорирала, може да се направи извод, че действията на Оссмо АД по подаване на ценови предложения на изключително занижени цени има за цел да бъдат изолирани от пазара конкурентите на това дружество, като същото ги поставя в невъзможност да се конкурират с предложените от него цени. Тук трябва да се отчете като индикация за наличие на нелоялно поведение обстоятелството, че на 21.01.2019 г. между Оссмо АД и МРРБ е сключен договор за изпълнение на предмета на спечелената от Оссмо АД обществена поръчка за услуги, като същият е бил предсрочно прекратен на 18.08.2020 г. Като причина за прекратяването от страна на възложителя е изтъкнато, че по отправени от него пет заявки за провеждане на събития - предмет на договора, изпълнителят с писмо от 05.08.2020 г. е направил отказ за изпълнение на дейностите по договора, както и отказ от продължаване на изпълнението по договора. Именно ограничаването на процесния период обосновава извода на КЗК за липса на противоправно поведение от страна на ответника, тъй като същото, разгледано само във времето на конкретната обществена поръчка, създава впечатление за инцидентност в поведението на дружеството. Детайлното разглеждане на действията му обаче, в обхвата на което да попаднат и двете посочени от жалбоподателя обществени поръчки, би могло да представи друга гледна точка относно съответствието му с добросъвестната търговска практика. В тази връзка КЗК е следвало да прецени как предлаганите от ответника цени, които не е спорно и не се изискват специални знания да се определят като цени много под разходите за реализацията им, въздействат цялостно върху условията на конкуренцията. Защото разглежданите състави от конкурентния закон не визират отношения само между двамата конкретни субекта на създалото се правоотношения, но могат да повлияят върху целия пазар и опериращите на него предприятия, предлагащи процесните услуги. Следва също да се отчете и обстоятелството, че именно ценовото предложение на Оссмо АД, подадено в обществената поръчка с възложител МРРБ, е станало причина за избора му за изпълнител. Тук е мястото да се отбележи, че по повечето от перата в ценовата оферта по обществените поръчки дружеството е предложило цени от 1 лев. Вземайки предвид цените на тези услуги на свободния пазар (много детайлно описани в изготвената в производството пред АССО съдебно-счетоводна експертиза), същите следва да се окачествят не просто като цени под себестойност, а като цени, които категорично не биха могли да покрият разходите на дружеството за реализирането на предлаганите услуги. Предлаганите от ответника финансови условия ясно показват целта му да постави останалите участници в невъзможност да спечелят състезателната процедура, съответно по този начин да бъдат изтласкани от пазара. В процедура по възлагане на обществена поръчка това води и до осуетяване сключването на договор с друг от участниците, което изискване се съдържа в специалната разпоредба на чл.36, ал.1 от ЗЗК.