Решение № 14377 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7424/2009 г.

Решение № 14377 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7424/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Трой Канада Инкорпорейтид" ЕООД със седалище гр. София, подадена чрез процесуалния му представител адв. Николай Георгиев, срещу решение № 40 от 25.02.2009 г., постановено по адм. дело № 2062 от 2008 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против данъчен ревизионен акт № 294 от 27.09.2004 г., издаден от органа по приходите при ТДД - гр. София, потвърден с решение № 2424 от 25.11.2004 г. на директора на РДД - гр. София, в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 27 000 лв. за данъчния период 01-31.08.2001 г., както и са определени допълнителни данъчни задължения по ЗКПО - данък върху печалбата и данък общини за 2001 г., в резултат на извършено увеличение на финансовия резултат със сумата от 135 000 лева. В касационната жалба по същество са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209 от АПК. Според касатора съдът не е преценил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и неправилно е приел, че не са налице доказателства относно реалността на доставките. По подобни съображения, изложени подробно в касационната жалба, иска отмяна на решението и на данъчния ревизионен акт. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, чрез процесуалния си представител - юрк. Волянова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Делото пред Софийския градски съд - административно отделение, е разгледано след отменително решение № 11278 от 28.10.2008 г. по адм. дело № 6791 от 2008 г. на Върховния административен съд - I-A отделение, в което е прието, че първоинстанционният съд е допуснал неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), както и неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства относно начисляването на ДДС в счетоводствата на двама от доставчиците. При новото разглеждане на делото решаващият състав на Софийския градски съд е направил изводи въз основа на доказателствата по делото, че жалбоподателят "Трой Канада Инкорпорейтид" ЕООД не е установил реалност на доставките от ЕТ "Тони-Петър Николов" с правоприемник "Спринт-3" ЕООД, от ЕТ "Руди-Тодор Стефанов" и от ЕТ "Валко-Валери Вълчев". Съдът е приел, че въпреки ангажираните от жалбоподателя доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза не е установено реалното осъществяване на доставките - предмет на спора. В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че не са оборени констатациите на ревизиращия орган, довели до увеличаване на финансовия резултат на "Трой Канада Инкорпорейтид" ЕООД за 2001 г. и до определянето на данъчни задължения по ЗКПО за процесния период. Така постановеното решение е правилно. Приетите от съда релевантни факти и обстоятелства по спора съответстват на констатациите в данъчния ревизионен акт и на събраните по делото доказателства. Основанието на приходния орган за отказване на данъчен кредит за данъчния период 01-31.08.2001 г. по фактури, издадени от ЕТ "Тони-Петър Николов" с правоприемник "Спринт-3" ЕООД, от ЕТ "Руди-Тодор Стефанов" и от ЕТ "Валко-Валери Вълчев", с предмет извършване на СМР е липсата на реално извършени услуги, респективно липса на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). В производството по обжалване на ревизионния акт жалбоподателят - касатор в настоящото производство, не е опровергал фактическите констатации в ДРА, които съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм., приложим към момента на издаването на ДРА) се ползват с презумпция за вярност до доказване на противното. Същият не е доказал по пътя на пълно насрещно доказване, че са изпълнени всички кумулативно предвидени предпоставки за признаване на право на данъчен кредит. Макар че са ангажирани доказателства относно начисляването на данъка в счетоводството на доставчиците по чл. 55, ал. 6 ЗДДС, недоказани са останали фактите, обосноваващи реалност на доставките. Приложените по делото договори за СМР и протоколи образец № 19 са представени едва при съдебното обжалване на данъчния ревизионен акт и са оспорени от ответната страна относно тяхната истинност. Както правилно е приел съдът, жалбоподателят не е представил доказателства, с които да бъде установено, че услугите по договорите са действително извършени, като например фактури, обективиращи закупуването на строителни материали, вложени впоследствие при реализацията на процесните доставки. С оглед специфичния предмет на извършваните СМР липсват доказателства за техническата обезпеченост на доставчиците и за използваните машини и съоръжения. Не е установена и кадровата обезпеченост на доставчиците посредством представените 4 бр. трудови договори, доколкото този, сключен между ЕТ "Руди-Тодор Стефанов" и М. Стоянова, е за длъжността "секретар", а останалите - за длъжност "работник", като не става ясно какви са били функциите им и по какъв начин са участвали в извършените СМР. От жалбоподателя не са представени и допълнителни доказателства във връзка с установената липса на идентифициране на обектите, в които са извършени процесните услуги. Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на решението предвид липсата на законово изискване в ЗДДС относно представянето на доказателства за реалното извършване на доставките. Съгласно определението на чл. 63 от ЗДДС (отм.) данъчен кредит е сумата от начислен данък на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Самата легална дефиниция на понятието данъчен кредит включва изискването услугата, за която се признава право на данъчен кредит, да бъде реално получена. В тази връзка ревизиращите органи имат задължението да установяват реалността на доставката, в това число и да изискват всякакви относими документи, с оглед признаването на правото на данъчен кредит. В конкретния случай в хода на ревизията нито "Трой Канада Инкорпорейтид" ЕООД, нито неговите доставчици са представили доказателства за реалността на доставките, като представените едва при съдебното обжалване на ДРА и оспорени от ответната страна договори за СМР и протоколи не са подкрепени с относими доказателства, установяващи, че услугите действително са извършени от доставчиците. Констатацията за липса на реалност не е оборена и от приетото по делото заключение на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, тъй като в него е установено единствено наличието на договорите, което не е достатъчно за обосноваване на реалността на доставките. По отношение на увеличения финансов резултат на "Трой Канада Инкорпорейтид" ЕООД за 2001 г. със сумата от 135 000 лв., представляваща сбор от данъчните основи на фактурите, издадени от доставчиците ЕТ "Тони-Петър Николов" с правоприемник "Спринт-3" ЕООД, от ЕТ "Руди-Тодор Стефанов" и от ЕТ "Валко-Валери Вълчев", настоящата касационна инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение в тази част, имайки предвид установената нереалност на извършените доставки. Според фактическите констатации в ДРА не са представени доказателства за извършването на СМР услугите и е направен изводът, че сделките са сключени с цел отклонение от данъчно облагане, поради което и на основание чл. 14, ал. 1 и 3 и чл. 15, ал. 2 от ЗКПО (отм.) е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2001 година. Както бе отбелязано по-горе в настоящото решение, направените от данъчните органи констатации и доводи за това, че разходите не са действително извършени, се считат за верни до доказване на противното в производството по обжалване на акта, поради което данъчният субект носи доказателствената тежест за опровергаването им. В хода на административното и съдебното обжалване не са ангажирани достатъчно доказателства, които да обосноват реалността на извършените разходи, съответно незаконосъобразност на данъчния ревизионен акт в тази му част. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. С оглед искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова не се дължи въпреки изхода на делото, тъй като то е присъдено от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,