Решение № 1499 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12584/2008 г.

Решение № 1499 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12584/2008 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Благоевградски териториален кадастър" ЕООД, представлявано от Иван Томов Бележков, чрез процесуалния представител адв. Гергана Бечванова-Янчева и е против Решение № 802/14.08.2008 г., постановено по адм. д. № 274/2008 на Административен съд Благоевград. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност като се иска отмяна на решението. Ответникът РДНСК Благоевград заявява, че не оспорва жалбата, останалите ответници не взимат становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Предмет на делото пред първоинстанционния съд е обжалвана Заповед на Началника на РДНСК Благоевград, с която е отменено издаденото от Главния архитект Разрешение за строеж № 301/9.10.2003 г. на името на Иван Христов Стойчев и наемател ЕТ "Крум Терзийски - Крум Ефтимов Терзийски" за "Преустройство на кафе-аперитив в партерния етаж на съществуваща сграда в ресторант", находящ с в ПИ № 1709, кв. 60 по плана на ЦГЧ гр. Благоевград, с идентификационен № 04279.613.261.1 и одобрените инвестиционни проекти на 24.09.2003 г. Налице е "заварен строеж" по смисъла на закона, в който с процесното РС е допуснато "преустройство и промяна на предназначението" от кафе-аперитив в ресторант. Установява се от констативната част на оспорената заповед съществено нарушение при издаването на строителното разрешение, даващо основание на касатора правилно да претендира, че е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149 ал. 1 вр. чл. 144 ал. 1 т. 1 ЗУТ - в имота му попада проектираната кухня, за което Иван Христов Стойчев и ЕТ нямат документ за собственост, нито учредено по съответния ред право за строеж в чужд имот. Това обстоятелство не е проверено и взето предвид от решаващия съд. Съдът не е изследвал и основанието на чл. 149 ал. 2 т. 2 вр. чл. 39 ал. 2 ЗУТ, която норма предвижда, че когато се променя предназначението на част от сграда в жилищна зона и когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено шумово и друго замърсяване, освен изискванията по чл. 38 ЗУТ е необходимо и изричното писмено и нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти. Първоинстанционният съд е направил неправилен извод, че СР е реализирано и отмяната му е безпредметна, а заповедта е незаконосъобразна като издадена при недопустимо производство и ненадлежно сезиране, съобразно Удостоверение за въвеждане в експлоатация и констатацията, че предвиденото преустройство е вече извършено. Констатирайки, че оспорващото дружество е собственик на сграда в съседен имот и не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149 ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ, несъбирайки доказателства във връзка с наведените основания и правнорелевантни факти, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Постановеното неправилно решение следва да бъде отменено по реда на чл. 222 ал. 2 АПК и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Воден от изложените съображения Върховен административен съд, Второ отделение, в настоящия състав