Решение № 17174 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7600/2019 г.

Решение № 17174 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7600/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Синева-02" ООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 53/04.04.2019 г. по адм. д. № 52/2019 г. на Административен съд - С., с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-17-0339514/30.01.2019 г. на началник сектор "Мобилни групи" - Б., отдел "Оперативни дейности" в ЦУ на НАП. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли заповедта да бъде отменена, като му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Началника на отдел "Оперативни дейности"-Б. в ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е представил отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-17-0339514/30.01.2019 г. на началник сектор "Мобилни групи" - Б., отдел "Оперативни дейности" в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – склад за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. С., бул. Б. шосе, ППЗУ, клетка № 12, стопанисван от "Синева-02" ООД и забрана на достъпа до обекта за срок от 15 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за правилно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед. На 28.01.2019 г. е извършена проверка на обекта на търговеца от органите по приходите, при която е констатирано, че в 9, 05 ч. е извършена покупка на портокали на стойност 36, 70 лв, като след заплащането в брой, не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация фискално устройство в обекта. В 9, 23 ч., след легитимиране на проверяващите органи, е издаден фискален бон от работещия в обекта касов апарат с фискална памет, като в края на проверката покупката е сторнирана. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до обоснован извод за тяхната неоснователност, който се споделя напълно от настоящата инстанция. Законосъобразно съдът е приел, че след като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и следва да наложи предвидената в чл. 186 от ЗДДС принудителна административна мярка. Правилно е определена от съда целта на мярката запечатване на търговски обект - да се предотврати извършването на други нарушения от търговеца. Обосновано съдът е приел, че определената продължителност на мярката от 15 дни е съответна на установеното нарушение и е определена в съответствие с чл. 6 от АПК. Обосновано съдът е приел по данните от протокола за извършена проверка в обекта, че нарушението на реда за отчитане на продажбите в обекта е установено, с приложеният протокол за извършена на 28.01.2019 г. проверка, подписан без възражения от продавача, работещ в обекта. Съгласно чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, в приложимата редакция от ДВ, бр. 76/19.09.2017 г., фискална касова бележка за всяка продажба де издава при получаване на плащането. Лицата по чл. 3 от наредбата са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Предвид цитираната норма на чл. 25, ал. 3 от наредбата е неоснователен доводът на касатора, че поради по-късното издаване на фискална касова бележка не е налице нарушение на реда за отчитане на продажбите в обекта. Правилен е изводът на съда, че налагането на принудителна административна мярка по чл. 186 от ЗДДС се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, поради което в ЗДДС няма изискване да е наложено административно наказание, за да е допустимо налагането на принудителна административна мярка за установеното допуснато нарушение на чл. 118 от ЗДДС и на чл. 25 от наредбата. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,