Решение № 84 от 26.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 702/2009 г.

Решение № 84 от 26.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 702/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателя Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по протеста на прокурор от Хасковската окръжна прокуратура против присъда № 183/3.11.2009 г. по въззивно нохд № 179/2009 г. на Хасковския окръжен съд. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал, довели до ограничаване правата на обвинението поради оправдаване на подсъдимия Т. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и постановяване на съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения за невярна оценка на доказателствата, довели и до неправилното приложение на закона. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Свиленградският районен съд с присъда по нохд № 588/2006 г. е признал за виновни и осъдил по обвинението по чл. 251, ал. 1 вр. чл. 54 НК подсъдимите С. и Т., която е отменена от Хасковския окръжен съд и е постановена нова оправдателна присъда. Съдебният акт на въззивния съд е отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд по реда на възобновяването от състав на Върховния касационен съд. Хасковският окръжен съд отменил осъдителната присъда на първоинстанционния съд и върнал делото за ново разглеждане с въззивно решение № 96/12.11.2008 г. Свиленградският районен съд с присъда № 135/16.06.2009 г. по нохд № 1065/2008 г. признал подсъдимия С за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 251, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Признал подсъдимия Т за виновен в това, че на 20.08.2005 г. на ГКПП "К" е нарушил разпоредбата на закон - чл. 11, ал. 3 от Валутния закон относно режима на износа на валутни ценности и задължението за тяхното деклариране - 68 000 евро с парична левова равностойност 132 996,44 лева - големи размери. На основание чл. 251, ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на 10 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Приложил чл. 251, ал. 2 пр. 2 НК и се произнесъл по въпроса за размера на дължимите разноски. Хасковският окръжен съд с обжалваната нова присъда по въззивно нохд № 179/2009 г. отменил присъдата в осъдителната й част по отношение на подсъдимия Т, признал го за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 251, ал. 1 НК. Въззивното производство е образувано по повод жалбата на подсъдимия, съдържаща искане за отмяна поради неправилното му осъждане за престъпление, което не е извършил. Въззивният съд е приел, че не са налице основания за провеждане на съдебно следствие, и че събраните по делото доказателства за относимите към предмета на доказване обстоятелства са достатъчни и възможните. С оглед решението, че подсъдимият не е извършил престъпление, поради което следва да постанови нова присъда по смисъла на чл. 336 НПК, е изложил фактическата обстановка, за която приел, че не се различава от установената в първоинстанционния съдебен акт. Направил подробен и задълбочен анализ на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал като го съпоставил поотделно и в съвкупност. Изложил подробни съображения съобразно предписанията по чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 НПК, които и настоящият състав изцяло възприема, основавайки се на оценката с оглед действителния смисъл на показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия, писмените доказателствени средства. Направил вярна оценка на показанията на свидетелите, пътници в двата автобуса (единият от които управляван от подсъдимия Т), че свидетелите, участвали в проверката на автобуса, предприета в качеството им на митнически служители при изпълнение на служебните им задължения, са представили декларации само на водача и стюарда, които са ги попълнили по указания начин, а останалите пътници не са получавали декларации, не са им били разяснени правата и задълженията във връзка с изискванията на валутния режим. Намирането на инкриминираната валута в размер на 68 000 евро в чанта зад седалката на шофьора е основанието за съставяне на акт за валутно нарушение, въпреки заявеното от с. на пътниците, че парите са техни. Дори и след това не са им били предоставени декларации, за да се провери верността на твърденията им, нито са били предприети някакви действия спрямо тях за извършено нарушение. Оценката на показанията им е обоснована в съответствие със съдържанието им за относимите обстоятелства и не е допуснато нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК, нито с определянето им за достоверни. Твърденията на митническите служители - свидетелите Д. и К., че пътниците са били поканени устно да декларират и че те (безлично кои, колко от тях, по какъв начин) били заявили, че няма какво да декларират, не ги освобождава от задължението да проверят ч. представяне на декларации това тяхно заявление. Впрочем правилно инстанцията по същество е приела, че показанията на тези свидетели в посочения смисъл са опровергани от показанията на разпитаните свидетели, пътували в двата автобуса, че са достоверни, последователни и логични, включително и за последващото им поведение предвид данните за отказ на някои от тях да продължат пътуването поради изземване на парите им от митническите служители. К. е приел, че е отразил по надлежния ред в предоставената му от компетентните органи декларация само носената от него валута и че в посочения размер не указва на нарушение на чл. 11, ал. 3 Валутния закон, въззивният съд не е допуснал нарушение. Законосъобразни са изводите за липсата на умисъл у подсъдимия, което следва от установеното обективирано поведение при конкретната фактическа обстановка. Дали е налице умисъл се определя от обективните обстоятелства, а не от едностранната оценка на някои от доказателствата или само с оглед обясненията на подсъдимия. Обвинението е за престъпление, което е формално, на просто извършване, и се осъществява ч. бездействие при условията на пряк умисъл. Бездействието като форма на деяние е пропускане на определено действие, което субектът е правно задължен да извърши и което е необходимо, за да се увредят определени обществени отношения. След като от фактическите обстоятелства, установени с годни доказателствени средства, не може да се направи извод, че за подсъдимия Т тежи задължението да извърши предвидените в закона действия-деклариране на валута, чужда собственост - на лица, които са пътували в управлявания от него автомобил и обявили това обстоятелство законосъобразно въззивният съд е приел, че той не е автор на престъплението, за което е привлечен да отговаря. Задължението да се декларира валута и/или левове при спазването на определените в закона изисквания съгласно чл. 11, е за лицата (местни или чужди), които я внасят или изнасят, но те следва да бъдат установени по несъмнен начин. Решението да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае е взето по начина, предвиден в чл. 14 НПК - по вътрешно убеждение и съобразно закона. Предвид изложеното за липса на поддържаните в протеста касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК новата присъда следва да бъде оставена в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение