Решение № 6410 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5743/2015 г.

Решение № 6410 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5743/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационните жалби на областен управителна област Пловдив и Държавно предприятие "Железопътна инфраструктура" гр. София против решение № 621 от 24.03.2015 г. постановено по адм. д. № 630/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив. релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като основните доводи са свързани с признатото от съда в полза на оспорващия право на задържане на вещта, предмет на изземване. Ответникът по касационната жалба - "Р. г. п." ЕООД гр. Пловдив в писмено становище оспорва касационните жалби като неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на двете касационни жалби е неправилност на постановения съдебен акт с мотив, че признатото от съда право на задържане е институт на гражданското право и може да бъде приложен само исков процес пред гражданския съд. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими за разглеждане по същество и са основателни. С обжалваното решение като незаконосъобразна заповед № ДС-09-9/20.02.2014 г., издадена от областен управител на област с административен център - Пловдив, с която е разпоредено да се изземат от "Р. г. п." ЕООД, и да се предадат на Държавно предприятие "Национална компания железопътна инфраструктура" следните недвижими имоти - публична държавна собственост: 1.1. "Открита площ от 547,50 кв. м., намиращ се на предгаровия площад на ЖП гара Пловдив, за паркинг", находяща се в имот 56784.551.79, по КККР на град Пловдив, за който е налице надлежно съставен и вписан с № 14520/27.06.2011 г. в Служба по вписванията - гр. Пловдив Акт за публична държавна собственост № 7459/20.06.2011 г.; 1.2. "Площ от 1 кв. м., намираща се на 6 челен коловоз на ЖП гара Пловдив, за поставяне на кафе автомат", находяща се в имот 56784.551.80 по КККР на град Пловдив, за който е налице надлежно съставен и вписан с № 28381/14.12.2011 г. в Служба по вписванията - гр. Пловдив Акт за публична държавна собственост № 7554/28.11.2011 г.; 1.3. "Площ от 1084, 60 кв. м., намиращи се в пешеходния подлез на жп гара Пловдив, за търговска дейност", находяща се в имот 56784.551.79, по КККР на град Пловдив, за който е налице надлежно съставен и вписан с № 14520/27.06.2011 г. в Служба по вписванията - гр. Пловдив Акт за публична държавна собственост № 7459/20.06.2011 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Производството пред административния съд е е било образувано по жалбата на "Р. г. п." ЕООД, против заповед № ДС-09-9/20.02.2014 г., издадена от областен управител на област с административен център - Пловдив, с която на осн. чл. 80, ал. 1 ЗДС е било разпоредено да се изземат от дружеството - жалбоподател". и да се предадат на Държавно предприятие "Национална компания железопътна инфраструктура" посочените по-горе имоти - публична държавна собственост. За преценката за законосъобразност на оспорената заповед съдът е приел, че процесното административно производство е започнало по мотивирано искане на ДП "Национална компания железопътна инфраструктура" по чл. 80, ал. 1 от ЗДС, приключило с издаването на оспорената заповед, която е постановена в изискуемата от закона форма, съобразно разпоредбата на чл. 59 от АПК от компетентен орган - Областен управител на област с административен център - Пловдив, който черпи компетентността си от разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при провеждане на административното производство и издаване на обжалваната заповед. Според съда въпросът за законосъобразността на заповедта за изземване е правен, а не по фактите и се заключава в това дали е налице право на задържане в полза на юридическото лице, в чиято фактическа власт се намира имотът. Съдът е приел, че първата от тези предпоставките, посочени в хипотезата на нормата на чл. 80, ал. 1 ЗДС е налице, като от представените актове за публична държавна собственост - АПДС № 7554/28.11.2011 г., и АПДС № 7459/20.06.2011 г., съгласно които на ДП "НКЖИ" са предоставени права да стопанисва и управлява процесните недвижими имоти се прави извод, за принадлежността на правото на собственост на процесните имоти. За съда не е спорно и наличието на втората предпоставка, а именно, че към датата на издаване на оспорената заповед оспорващото дружество - адресат на заповедта за изземване е упражнявало фактическа власт върху процесните имоти. Що се отнася до третата предпоставка, визирана в нормата на чл. 80, ал. 1 ЗДС, същата според съда е налице. Развити са съображения, че надлежно упражнено от оспорващото дружеството договорно установено право на задържане, което е било основание дружеството да продължи ползването на процесните имоти след изтичане на договорения срок, до окончателното разрешаване на съдебните спорове относно претенциите му за обезщетения за извършените подобрения и реконструкции в процесните имоти сочи на годно правно основание за осъществяване на фактическата власт върху процесните имоти от страна на оспорващото дружеството. Съгласно чл. 80, ал. 1 ЗДС имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство. Правилна е преценката на административния съд, че оспорената заповед № ДС-09-9 от 20.02.2014 г. е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, в изискуемата от закона форма и мотиви, при спазване на административнопроизводствените правила. що се отнася до материалноправните предпоставки за издаването й съдът правилно е приел, че са налице първите две от посочените в хипотезата на нормата предпоставки - имотът е публична държавна собственост и се намира във фактическата власт на адресата на административния акт. Неправилно обаче съдът е преценил, че е налице правно основание за държане на имота по см. на чл. 80 ЗДС, с което административният орган е следвало да се съобрази при издаване на административния, а именно договорено право на задържане по договорите за наем сключени между НК "ЖИ" и оспорващото дружество "Р. г. п." ЕООД гр. Пловдив. На първо място цитираните в решението на съда договори за наем са сключени между заинтересованата страна и оспорващия като гражданскоправни субекти, а не между държавата по реда и процедурите на ЗДС и ППЗДС. По тази причина правото на задържане, уговорено в договорите за наем между НКЖИ и дружеството-жалбоподател е непротивопоставимо на държавата, която в административнопроизводство, проведено по реда АПК извършва изземване на собствен имот. На следващо място, в случай, че такава договорна уговорка не е постигана между държавата с нейн пряк контрагент, зачитането на право на задържане в полза на трето лице от административния орган по чл. 80, ал. 1 ЗДС е следвало да бъде признато със съдебно решение, за да може същото да обвърже със задължителната си сила всички правни субекти, в случай, че държавата не е страна в същия процес. Очевидно е по делото, че държавата, която предприема изземване на собствен имот, не е в преки договорни отношения с оспорващия, не е договорила право на задържане, от една страна, а от друга правото на задържане между частноправните субекти не е признато със съдебно решение. Ето защо липсва основание да се приеме, че административният орган следва да зачете уговореното право на задържане между наемателя и наемодателя, като приеме, че налице правно основание за осъществяване на фактическа власт върху изземвания имот. С оглед изложеното решението на Адимнистративен съд - Пловдив следва да се отмени като неправилно, а вместо него да се постанови друго с което оспорването на заповед № ДС-09-9/20.02.2014 г., издадена от областен управител на област с административен център - Пловдив, с която е разпоредено да се изземат от "Р. г. п." ЕООД, и да се предадат посочените имоти на Държавно предприятие "Национална компания железопътна инфраструктура" следните недвижими имоти - публична държавна собственост, да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд