Решение № 15352 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4021/2017 г.

Решение № 15352 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4021/2017 г., VI о., докладчик председателят Мариета Милева Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на "Дентален център-1 С." ЕООД против решение № 12/20.01.2017 г., постановено по адм. дело № 258/2016 г. по описа на Административен съд - Я., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против експертно решение № 0064/ зас. № 013 от 11.02.2015 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), специализиран състав по психични болести, с което е установена причинна връзка между условията на труд и настъпилата тежка реактивна депресия, довела до смъртта на Ж. И. П. и смъртта на лицето е призната за трудова злополука. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са събрани относимите към спора доказателства, не е допусната исканата експертиза, а представените доказателства не са обсъдени в съвкупност и като резултат оспореният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон и конкретно с разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), според която не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Моли решението на Административен съд - Я. да бъде отменено. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците Д. П., Д. Д. и Р. П. адвокатско възнаграждение. Ответникът - Национална експертна лекарска комисия не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - С. не оспорва касационната жалба и поддържа съображенията на касационния жалбоподател за отмяна на постановеното решение. Ответниците - Д. Й. П., Д. Д. Д. и Р. Д. П. оспорват касационната жалба и молят решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендират и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Я. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на НЕЛК, специализиран състав по психични болести, с което е установена причинна връзка между условията на труд и настъпилата тежка реактивна депресия, довела до смъртта на Ж. И. П., наследодател на ответниците физически лица и смъртта на лицето е призната за настъпила при трудова злополука. Експертното решение е издадено от компетентен орган, действащ в надлежен състав. Същото е постановено в рамките на правомощията на НЕЛК, очертани с разпоредбата на чл. 103, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ) във връзка с чл. 3, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ отм.) и в съответствие чл. 61, ал. 1, т. 5 НМЕ (отм.). Актът е постановен от специализиран състав по психични болести, определен съобразно водещата диагноза при съобразяване с чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството, организацията на работа на органите медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Комисията е в състав от четирима лекари (според чл. 18, ал. 3 от правилника специалистите следва да са най- малко трима) и съгласно чл. 106, ал. 2 ЗЗ включва представител на Националния осигурителен институт. Правилно съдът приема, че изискванията за форма също са изпълнени. Експертното решение е писмено, подписано е от всички членове на специализирания състав и в него са посочени фактическите и правни основания за издаването му (чл. 49, ал. 1 от правилника). Законосъобразно е и заключението, че при постановяване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството пред НЕЛК е образувано по реда на чл. 43, ал. 1 от правилника, а експертното решение е постановено въз основа на медицинската документация съгласно чл. 50, ал. 1 от правилника. Изводът на административния съд, че решението на НЕЛК е постановено в съответствие с материалния закон, също се споделя от настоящата инстанция. Заключението на НЕЛК, специализиран състав по психични болести, че смъртта на Ж. П. е причинена при трудова злополука, поради наличието на причинна връзка между тежката реактивна депресия, довела да смъртта на лицето и условията на труд при жалбоподателя "Дентален център - 1 С." ЕООД, е направено въз основа на представената медицинска документация и при съобразяване с изричните указания в този смисъл на Административен съд - С., дадени с решение № 115/20.10.2014 г. по адм. дело № 83/2014 г., влязло в сила като неоспорено от страните. С цитирания съдебен акт е отменено предходно експертно решение на НЕЛК, специализиран състав по психични болести № 158 от 027/12.04.2013 г., с което такава причинна връзка е отречена и преписката е върната на органа на медицинската експертиза за ново произнасяне. Оспореното в настоящото производство експертно решение на НЕЛК, специализиран състав по психични болести, е изцяло в съответствие с указанията на съда, според които причината връзка между "настъпилата злополука и условията на труд е доказана", а "тежката реактивна депресия, в случая представлява нетравматично увреждане, което може да бъде и се признава за трудова злополука по смисъла на чл. 55 КСО" (стр. 5 и стр. 6 от решение по адм. дело № 83/2014 г. на Административен съд - С.) и преписката е изпратена на органа за произнасяне в този смисъл. Законосъобразността на указанията, дадени с влязлото в сила решение, не е предмет на настоящия процес и не може да бъде обсъждана. При тези факти решаващият съд правилно приема, че силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение по адм. дело № 83/2014 г. обвързва жалбоподателя съгласно чл. 177, ал. 1 АПК, както поради конститутивния ефект, който има действие по отношение на всички, така и поради факта, че отменителното решение на Административен съд - С. е постановено в производство, в което като страна участва и жалбоподателят "Дентален център 1 С." ЕООД. В това качество дружеството е разполагало с процесуалната възможност да реализира правото си на защита, а също и да оспори неблагоприятния за него съдебен акт, което обаче не е направено. При съобразяване съгласно чл. 297 ГПК, вр. чл. 144 АПК със силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по адм. дело № 83/2014 г. на Административен съд - С. и със силата на пресъдено нещо на решение по адм. дело № 112/2009 г. на същия съд, влязло в сила с решение на Върховния административен съд по адм. дело № 5405/2010 г., с което е отменено решение № 7/2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - С. за потвърждаване на разпореждане № 89/24.02.2009 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което злополуката с Ж. П. не е приета за трудова, правилно съставът на Административен съд - Я. приема, че оспореното експертно решение на НЕЛК, специализиран състав по психични болести, е постановено в съответствие с нормативната уредба. Ето защо като отхвърля жалбата против акта на органа на медицинската експертиза, първоинстанционният съд постановява решение при правилно приложение на материалния закон. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. При отчитане действието на влезлите в сила решения на Административен съд - С. съгласно чл. 297 ГПК вр. чл. 144 АПК по адм. дело № 112/2009 г. и по адм. дело № 83/2014 г. и установеното в тези производства относно причинната връзка между смъртта на Ж. П. и условията на труд в дружеството- жалбоподател, правилно съставът на Административен съд - Я. приема, че не се налага събиране на нови гласни доказателства. Този извод е съобразен и с обстоятелството, че и в двете цитирани производства жалбоподателят "Дентален център - 1 С." ЕООД е конституиран като страна, с което му е осигурена възможност да изрази становище по правните спорове и да ангажира доказателства като свидетелски показания и/ или изслушване на съдебно- психиатрична експертиза с оглед необходимостта от специални знания, а същевременно да ангажира и такива, с които да опровергае доводите на другата страна в процеса. С оглед данните за многобройни доказателства, събрани в хода на двете приключили съдебни производства (изслушани са свидетели и по всяко от делата е приета медицинска експретиза), съставът на Административен съд - Я. стига до правилния извод, че спорът е изяснен от фактическа страна. Ето защо обстоятелството, че исканията на дружеството за допускане на експертиза и за изслушване на свидетели са отхвърлени, в случая не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд приема, че решението на Административен съд - Я. е валидно, допустимо и при постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи от ответниците Д. П., Р. П. и Д. Д. по водене на делото пред настоящата инстанция (представени са договор за правна защита и съдействие и пълномощно на адв. Д.), съдът намира, че жалбоподателят "Дентален център - 1 С." ЕООД следва да им заплати сумата 500.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. Разноските следва да бъдат присъдени в този размер с оглед фактическата и правна сложност на спора и направеното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение, а също и поради обстоятелството, че адвокатската защита се изразява в изготвяне на писмен отговор по касационната жалба, без процесуално представителство, поради което адвокатското възнаграждение следва да се определи съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноски пред първата съдебна инстанция не могат да бъдат присъдени в настоящото производство. Освен това такива са присъдени с оспорения съдебен акт, а определението на административния съд по чл. 248 ГПК, не е оспорено от ответниците Д. П., Р. П. и Д. Д.. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,