Решение № 7221 от 26.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 954/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. М. В. от [населено място] срещу Решение 3123/15.10.2024 г., постановено по адм. д. 285/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград в частите му, с които предявеният от касатора срещу Регионална здравна инспекция гр. Благоевград /РЗИ - Благоевград/ иск за присъждане на неимуществени вреди, изразяващи се в изживени силно смущение и тревожност,безсъние и социална изолация,причинени от прекратено служебно правоотношение със Заповед РД-15-04-5/19.04.2022 г. на директора на РЗИ - Благоевград, е отхвърлен като неоснователен за сумата над присъдените 1000 лв. до пълния претендиран размер от 15000 лв., ведно със претендирана мораторна лихва в размер на 1517,34 лв., считано от датата на увреждането 02.06.2023 г. до подаването на исковата молба 05.03.2024 г. , както и в частта му , с която вторият, приет за разглеждане от АС- Благоевград иск за същия размер и отново за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, но на друго фактическо основание,а именно : за вреди от претърпени душевни болки,мъки,страдания и непрекъснатите усилия за борба за правата и за здравето си,силен страх от несигурност за оцеляване на семейството,от изпитан срам и неудобство от зависимостта на семейството от обезщетението за безработица,ведно с мораторната лихва в размер на 1517,34 лв. ,считано от датата на увреждането 02.06.2023 г. до датата на предявяване на исковата молба 05.03.2024 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на исковата молба 05.03.2024 г.,до окончателното изплащане на главницата,е приет за недопустим и производството по делото по отношение на него е прекратено. И по двата , обективно съединени иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се претендира обезщетение за вреди, , причинени на ищцата от отменена по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение Заповед РД-15-04-5/19.04.2022 г. на директора на РЗИ - Благоевград, с която служебното правоотношение на Н. М. В. с ответника е прекратено на основание чл.106, ал.1,т.2 от ЗДСл поради съкращаване на длъжността. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковите претенции по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Срещу същото съдебно решение, но в осъдителната му част, в която РЗИ - Благоевград е осъдена да заплати на Н. М. В. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума,считано от 02.06.2023 г. до окончателното изплащане на главницата, изразяващи се в изживени силно смущение и тревожност,безсъние и социална изолация,причинени от прекратено служебно правоотношение със Заповед РД-15-04-5/19.04.2022 г. на директора на РЗИ - Благоевград, е предявена касационна жалба и от РЗИ - Благоевград. Вторият касатор твърди неправилност на съдебното решение в осъдителната му част като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. За разглеждане по настоящото дело е приобщена и частна жалба от РЗИ - Благоевград срещу Определение 3888/22.11.2024 г., постановено по адм. д. 285/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград с твърдения за неговата неправилност. Частният жалбоподател се оплаква от неправилно занижения в производството по чл.248 от ГПК размер на претендираното адвокатско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, Н. М. В., не се явява и не се представлява. От процесуалния й представител адв. Соличка по делото е депозирано писмено становище, с което същата поддържа касационната жалба на доверителката си и оспорва касационната и частната жалби на РЗИ - Благоевград по подробно развити съображения. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът и частен жалбоподател РЗИ - Благоевград, се представлява от адв. Ефтимова, която поддържа касационната и частната жалби, а по същество твърди основателност на същите, съответно неправилност на атакуваните с тях съдебни актове и/или части от съдебни актове, както и неоснователност на предявената от Н. М. В. касационна жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните и частната жалби. Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение намира двете касационни жалби и частната жалба за допустими като предявени от надлежни страни, за които съдебното решение в атакуваните от тях части е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледани по същество, касационните и частната жалби са основателни по следните съображения: Производството пред АС - Благоевград е образувано по два, обективно съединени иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявени от Н. М. В. от [населено място], обл. Благоевград срещу РЗИ - Благоевград. Ищцата претендира присъждане на обезщетение в общ размер от 30000 лв. за причинени й неимуществени вреди , произтичащи от прекратяване на служебното й правоотношение с ответника, извършено със Заповед РД-15-04-5/19.04.2022 г. на Директора на РЗИ-Благоевград / впоследствие отменена като незаконосъобразна по съдебен ред/. Претендираното обезщетение е, както следва : обезщетение в размер на 15000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в изживени силно смущение и тревожност,безсъние и социална изолация,породена от чувството за безполезност както към себе си,така и към близките си,поради оставане без доходи,ведно с мораторна лихва в размер на 1 517,34 лв., считано от датата на увреждането 02.06.2023 г. до датата на предявяване на исковата молба 05.03.2024 г., както и ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на исковата молба 05.03.2024 г. до окончателното изплащане на главницата , както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лв., изразяващи се в претърпени душевни болки, мъки, страдания и непрекъснатите усилия за борба за правата и за здравето си, силен страх от несигурност за оцеляване на семейството, от изпитан срам и неудобство от зависимостта на семейството от обезщетението за безработица, ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на 1 517,34 лв., считано от датата на увреждането 02.06.2023 г. до датата на предявяване на исковата молба 05.03.2024 г., както и ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на исковата молба 05.03.2024 г. до окончателното изплащане на главницата. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение, АС - Благоевград е осъдил РЗИ - Благоевград да заплати на Н. М. В. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума,считано от 02.06.2023 г. до окончателното изплащане на главницата, изразяващи се в изживени силно смущение и тревожност,безсъние и социална изолация,причинени от прекратено служебно правоотношение със Заповед РД-15-04-5/19.04.2022 г. на директора на РЗИ Благоевград и е отхвърлил иска над уважения размер до пълния му претендиран размер от 15000 лв, като е отхвърлил и претенцията за присъждане на мораторна лихва върху присъдената сума поради недоказаност на същата. Със същото съдебно решение съдът е оставил без разглеждане иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от прекратеното със Заповед РД-15-04-5/19.04.2022 г. на директора на РЗИ - Благоевград служебно правоотношение в размер на 15000 лв., изразяващи се в претърпени душевни болки,мъки,страдания и непрекъснатите усилия за борба за правата и за здравето си,силен страх от несигурност за оцеляване на семейството,от изпитан срам и неудобство от зависимостта на семейството от обезщетението за безработица,ведно с мораторната лихва в размер на 1517,34 лв. ,считано от датата на увреждането 02.06.2023 г. до датата на предявяване на исковата молба 05.03.2024 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване на исковата молба 05.03.2024 г.,до окончателното изплащане на главницата,като недопустим и и е прекратил производството по делото по отношение на този иск. Присъдени са и разноски . За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел за доказани по делото всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, които следва да бъдат налице кумулативно, за бъде уважена претенцията на В. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а именно : наличието на отменен административен акт, реално настъпване на част от твърдените от ищцата неимуществени вреди и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тези вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Базирайки се на разпитаните по делото свидетели, събраните писмени доказателства, както и на приетите като неоспорени по делото съдебно-психологична и съдебно-икономическа експертизи, АС-Благоевград е заключил, че в резултат на отменената като незаконосъобразна заповед ищцата безсъмнено е изживяла силно смущение и тревожност,безсъние и социална изолация, поради което искът е частично основателен. Твърдените вреди, изразяващи се в изпитано от ищцата чувство за безполезност както към себе си,така и към близките си,поради оставяне без доходи, съдът намерил за недоказани, предвид установеното получаване на доходи през процесния период - ищцата е получила обезщетение за безработица и обезщетение от друг характер, както и трудови възнаграждения от 21.02.2023 г., когато е започнала работа като юрисконсулт в РДГ-Благоевград. Съобразявайки леката степен на засягане на психосоциалното функциониране на ищцата през процесния период, кратката продължителност на отрицателните емоционални и психологически изживявания около 3-4 месеца,настъпили от отменения административен акт, както и установения в националното ни законодателство съдебна практика критерий за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД, вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ, съдът е приел,че обезщетението следва да бъде определено в размер на 1 000 лв. Наред с това съдът е отхвърлил претенцията за присъждане на мораторна лихва като недоказана, а е присъдил законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на отмяна на вредоносната заповед за прекратяване на служебното правоотношение с влязло в сила решение- т.е. от 02.06.2023 г / с оглед т.4 на Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр. д. 3/2004 г.,ОСГК/ до окончателното изплащане на главницата. Втората искова претенция за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки, мъки, страдания и непрекъснатите усилия за борба за правата и за здравето си, силен страх от несигурност за оцеляване на семейството,от изпитан срам и неудобство от зависимостта на семейството от обезщетението за безработица, АС Благоевград е приел за недопустима с мотива, че същата по съществото си приповтаря изцяло първата претенция, тъй като претендираните по втория иск неимуществени вреди по своя характер попадат изцяло в съдържанието и обсега на неимуществените вреди, въведени като основание по първата искова претенция , в частност в твърдените по нея изживени силно смущение и тревожност. 1.По касационните жалби срещу обжалваните части на съдебното решение Съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна до постановяването му и в противоречие с материалния закон.Съображенията на настоящата касационна инстанция са следните: Видно от фактическите твърдения в исковата молба и уточненията към нея, не може да се приеме, че АС - Благоевград е бил сезиран с два обективно съединени иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. От съдържанието на формулирания петитум следва да се приеме, че всъщност е предявен един иск за сумата от 30000 лв., като, макар описаните вреди да са отделени в две отделни пера 1. изживени силно смущение и тревожност,безсъние и социална изолация,породена от чувството за безполезност както към себе си,така и към близките си,поради оставане без доходи и 2. претърпени душевни болки, мъки, страдания и непрекъснатите усилия за борба за правата и за здравето си, силен страх от несигурност за оцеляване на семейството, от изпитан срам и неудобство от зависимостта на семейството от обезщетението за безработица, всички така описани негативни засягания на психическото и емоционалното състояние на ищцата съставляват различни фактически основания, обосноваващи претърпени неимуществени от един същ, отменен като незаконосъобразен административен акт. Като не е съобразил обстоятелството, че ищцата всъщност сочи различни фактически основания на една и съща искова претенция тази за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от един, отменен като незаконосъобразен административен акт, а е приел, че е сезиран с два отделни иска за обезщетяване за неимуществени вреди от един и същ , отменен вече административен акт, но на различни фактически основания, АС- Благоевград е постановил решението си при съществено нарушение на съдебнопроизводствени правила. Неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до противоречие на акта с материалния закон, административният съд е оставил без разглеждане неправилно квалифицирания от него втори иск за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв с мотива, че фактическите основания на същия съвпадат с тези, посочени като основания на първата искова претенция. След като съдът е счел, че искова претенция за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки, мъки, страдания и непрекъснатите усилия за борба за правата и за здравето си, силен страх от несигурност за оцеляване на семейството,от изпитан срам и неудобство от зависимостта на семейството от обезщетението за безработица, обективира състояния, сходни на предходно посочените в първия иск , а именно: изживени силно смущение и тревожност,безсъние и социална изолация,породена от чувството за безполезност както към себе си, така и към близките си,поради оставане без доходи, същият е следвало да остави исковата молба без движение и да даде укаже на ищеца, че сочи различни фактически основания за претърпени от него неимуществени вреди, съставляващи една обща искова претенция от общо 30 000 лв, а не да разделя същата на две претенции и, поради припокриването на някои от фактическите основания по двете претенции, да прекратява производството по едната. Подобен правен извод противоречи на правилата на исковото производство, каквото е и това по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Отделно от гореизложеното обжалваното решение не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като не съдържа мотиви, от които да се установи и изведе волята на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на посочените в закона изисквания. В него са описани единствено становищата на страните по делото. Липсва изложение какви конкретни фактически положения съдът приема на база събраните по делото доказателства. При липса на приети за установени факти въз основа на доказателствата по делото, не са изложени и правни съображения, какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. По отношение отхвърлителния диспозитив на претенцията за мораторна лихва съдът е изложил само формални мотиви, че същата претенция е недоказана, без да изложи съображения в тази насока. В същото време административният съд, без да изложи мотиви в тази насока, присъжда законна лихва върху присъдената сума от 1000 лв, считано от началната дата , от която е поискана и отхвърлената от него претенция за присъждане на мораторна лихва, без да изложи евентуални мотиви защо преквалифицира претендираната лихва от мораторна на законова / компенсаторна/ такава. По горните съображения съдебното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на АС- Благоевград за ново произнасяне след отстраняване нередовностите на исковата молба съгласно указанията, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. 2.По частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК С обжалваното Определение 3888/22.11.2024г. в производство по чл.248 от ГПК административният съд е допълнил решение 3123 от 15.10.2024г., постановено по адм.д. 285/2024 г. по описа на АС- Благоевград, като е осъдил н. М. В. от [населено място] да заплати на РЗИ- Благоевград сумата от 500 лв разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид изхода от спора по предявените касационни жалби срещу съдебното решение и във вр. с чл.226, ал.3 от АПК частната жалба следва да се приеме за основателна, а обжалваното с нея определение следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,