Решение № 2813 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12599/2009 г.

Решение № 2813 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12599/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ТД - Варна на НАП против решение № 61/08.07.2009 г. на Административен съд - гр. Шумен (АДмС - гр. Шумен), постановено по адм. д. № 86 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 10185/21.10.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 123/01.12.2008 г. на териториалния директор на ТД на НАП - гр. Варна, с който на Йова Петкова Проданова-Хаджолян са определени данъчни задължения за довнасяне - данък върху доходите за 2007 г. в размер на 527,26 лв. и е отказано ползването на облекчение по чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "з" от ЗДДФЛ. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 2, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че разписката, удостоверяваща получаване на дарената сума, е представена по време на съдебното производство, а договора за дарение не е с нотариално заверени подписи и той не може да бъде противопоставен на НАП. Във връзка с оспорването не са ангажирани гласни доказателства. Разпоредбата на § 3 от ПЗР на Закона за здравето (ЗЗ) е неприложима, защото не са налице и двете, предвидени в нея условия. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и решаване на делото по същество чрез отхвърляне на жалбата или за връщане делото за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба - Йова Петкова Проданова - Хаджолян, я е оспорил с доводи, изложени от нейния пълномощник адв. Б. Хаджолян в писмен отговор. Счита, че не са допуснати отменителни основания и решението на първоинстанционния съд е правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като АУЗД е издаден в противоречие с материалния закон. Това е така, защото дареният е лице с увреждания по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), а към момента на издаване решението на ТЕЛК и на дарението Петко Димитров е навършил 65 - годишна възраст. Административният съд приложил законосъобразно нормата на § 3 от ПЗР на ЗЗ. Поради обстоятелството, че бенефициентът на дарението е лице с увреждания, по силата на чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "з" от ЗДДФЛ в полза на дарителя възниква правото на данъчно облекчение. Не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, тъй като е установено, че дарението е извършено с валиден дарствен акт. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Установено е от фактическа страна, че с данъчна декларация вх. № 030А9776/08.04.2008 г. по чл. 50 от ЗДДФЛ Йова Петкова Проданова - Хаджолян е декларирала, че ще ползва данъчно облекчение за дарение, направено при условията на чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "з" от ЗДДФЛ. Представен е договор за дарение на сумата от 3000 лв. от 18.02.2007 г. в полза на Петко Проданов Димитров, с ЕГН: ********, който е лице с увреждания. Последните са установени с ЕР на ТЕЛК № 2562/136 от 25.10.2000 г., определящо на Димитров 83,2% намалена работоспособност за срок до 01.10.2003 г.. За получаване на сумата е представена разписка. Процесният АУЗД е издаден на основание чл. 106, ал. 1 от ДОПК за коригиране на данъчна декларация, защото е прието, че в момента на извършване на дарението, Димитров не представлява лице с увреждане. Аргумент в подкрепа на това е взет от експертното решение, според което срокът за намалената работоспособност е изтекъл преди 31.12.2004 г. За да отмени акта съдът е формулирал обоснования правен извод, че приходният орган е изтълкувал неправилно разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗЗ. Цитираната норма, предвижда, че лицата на които до 31 12.2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност, при навършване на 65-годишна възраст се смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. По делото е доказано, че ползващият дарението П. Димитров е притежавал определена степен на трайно намалена работоспособност и е навършил 65 години към момента на издаване решението на ТЕЛК. Настоящият касационен състав споделя изводите на административния съд, че липсва законово изискване за писмена форма с нотариално заверени подписи на договора за дарение на парични средства. Дарението в случая е извършено чрез предаване на парите в брой, за чието получаване по делото е представена разписка. Договорът за дарение е приложен към ГДД, което е видно от мотивите на решението на ТД на НАП - Варна. С уточнението, направено в съдебно заседание е изяснено, че не се оспорва истинността на подписите в договора за дарение. В този смисъл първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Основателно е твърдението от касационната жалба, че разписката е представена по време на съдебното производство, но това обстоятелство само по себе си не я прави недопустимо доказателство. Във връзка с оспорването и по съгласие на страните съдът е допуснал гласни доказателства. За невъзможността да бъде разпитан П. Димитров са представени писмени доказателства - епикризи по ИЗ № 6768/08 г., ИЗ № 32948/08 г., както и приложение с резултати от медицинските изследвания на Димитров. В протокола от съдебното заседание е отразено становището на адв. Хаджолян, че дареното лице не може да бъде разпитано, тъй като е с херния и сърдечна недостатъчност, поради което практически е невъзможно транспортирането му. В тази връзка представителят на ТД на НАП не е оспорил медицинските документи, приобщени от съда по делото. Ако процесуалният представил на ТД на НАП - Варна е държал на разпит по делегация, той е могъл да оспори епикризите, съответно да поиска разпита на Димитров по делегация. Решението на АДмС - гр. Шумен е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение