Решение № 4981 от 19.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10829/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Напоителни системи ЕАД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район Овча купел, бул. Цар Борис III 136, подадена чрез пълномощника юрк. Халваджиев, срещу Решение 4889/18.07.2023 г., постановено по адм. дело 5005/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 47/16.05.2022 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район. В касационната жалба се сочи неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът не съобразил, че актът е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Излага съображения, че неправилно е определен коефициента по чл. 12 от Тарифата. Моли за отмяна на решението на административния съд и за постановяване на друго, с което да бъде отменен процесният АУПДВ. Представя писмени доказателства по опис. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, не изразява становище. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил АУПДВ 47/16.05.2022 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с който на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2, чл. 194, ал.1, т. 1, б. а и чл. 194б, ал. 4 от ЗВ, вр. чл. 166 от ДОПК, подадени от дружеството декларации с вх. КД-04-1925/04.02.2020 г. и вх. КД-04-2068/1 /10.05.2021 г., ведно със справка за общо количество добита вода, и съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1, б. ,а, чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и ал. 3, чл. 11, ал. 1, чл. 12, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383 от 29.12.2016 г., обн. ДВ бр. 2 от 6.01.2017 г., в тежест на Напоителни системи ЕАД са установени следните публични задължения за такса за водовземане от повърхностни води: за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. в размер на 58 321,90 лв. главница и 13 301,70 лв. лихви; за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. в размер на 104 414,96 лв. главница и 13 197,95 лв. лихви. В хода на административното производство е установено, че дружеството е титуляр на разрешително, с което му е предоставено право на водовземане от повърхностен воден обект язовир Жребчево", изграден на река Тунджа, в землището на [населено място], общ. Нова Загора, гр. Твърдица с разрешена цел на водовземането за напояване с лимит на ползваната вода до 120,0 млн. куб. м./год., от които 114,0 млн. куб.м./год. по направление Сливен и 6 млн. куб.м./год. по направление Нова Загора. При извършена на 21.05.2021 г. проверка от експерти към Басейнова дирекция Източнобеломорски район, обективирана в констативни протоколи, е констатирано, че не е заплатена дължимата такса за водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 58 321,90 лв., изчислена по формулата 34 510 000 м3 х 0,0013 х 1.3. Констатирано е, че Декларация с вх. КД-04-1925/04.02.2020 г. с попълнени данни за отнетия обем вода е некоректно попълнена в частта на приложения от титуляра коефициент от 0,7 съгласно чл. 12, ал. 3 от Тарифата. Констатирано е също, че не е заплатена дължимата такса за водовземане за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 104 414,96 лв., изчислена по формулата 61 784 000 м3 х 0,0013 х 1.3. По идентичен начин е отразено, че Декларация с вх. КД-04-1711/04.02.2021 г. е некоректно попълнена в частта на приложения от титуляра коефициент от 0,7 съгласно чл. 12, ал. 3 от Тарифата. На дружеството е изпратена покана за доброволно изпълнение, заедно с констативните протоколи от извършената проверка. На основание чл. 26 от АПК, дружеството е уведомено, че започва производство по издаване на АУПДВ. В хода на съдебното производство е назначена и допусната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните. При тази фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът е приел, че актът е законосъобразен. Съдът е обсъдил приложимата формула и е установил, че законосъобразно административният орган при избора на коефициент по чл. 12, ал. 3, т.2 от Тарифата, е ползвал данните, предоставени от самия жалбоподател. Постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно, защото е необосновано. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а и ал. 6 от ЗВ регламентират, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чийто размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Според чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 ДОПК. Алинея втора указва, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. С оглед цитираната правна уредба, първоинстанционният съд е счел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите ѝ реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 3 от Тарифата единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води за обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури от 01.01.2019 г. е в размер на 0.0013 лв.куб.м. Според ал. 3 когато водовземането е за напояване, единичният размер на таксата се умножава, както следва: 1. когато отнетият обем вода е по-малък от или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 от ЗВ, за съответните култури - по 0,7; 2. когато отнетият обем вода е по-голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 от ЗВ, за съответните култури - по 1,3. Жалбоподателят е депозирал обаче по делото, "Обосновки на исканите водни обеми" за 2019 г. и за 2020 година, изпратени от "НС" ЕАД до МОСВ. В обосновките за м. юли 2019 г., с изх. АД - 04 - 01 - 235/26.06.2019 г., част "Забележки," касателно язовир "Жребчево" е записано: "По каналната мрежа, която е около 51 км също са отчетени загуби от филтрация, изпарения, пропуски и други. Общите загуби се равняват на приблизително 11 000 000 куб.м., поради което бруто заявената вода за напояване през юли 2019 е 21 000 000 куб.м.." Видно е също така, че в обосновката за м. август 2019 г. с изх. АД - 4 - 01 - 284/70.07.2019 г. е записана бележка със следния текст: "Общите загуби се равняват на приблизително 9 000 000 куб. м.". В обосновката с вх. АД - 04 - 01 - 322/26.08.2019 г. са посочени загуби приблизително в размер на 4 000 000 куб. м.." В този смисъл е коректно твърдението на жалбоподателя във връзката с липсата на доказателства "Напоителни системи" ЕАД да е използвало вода за други цели по разрешително Д 003531/16.02.2005 г., изменено и продължено с Решение 274/19.09.2010 г., 90/18.04.2019 г., 99/02.05.2019 години. Видно е в случая, че лимитът, описан в цитираното Разрешително за ползвана вода е бил съобразен, т.к. е установена разликата между реално полетите декари земи, култури и отнетия общо воден обем. Следва да се има предвид, че в графите "За екологични нужди" е отбелязано ползването от язовир "Жребчево" на допълнителни количества воден обем, в следствие задължението, визирано в Решение 274/19.09.2010 г. по т.1.3 за осигуряване подаването на минимално количество от 2.0 куб. м./сек. след язовира за поддържане нормалното функциониране на екосистемите в руслото на река Тунджа. Поради това "Напоителни системи" ЕАД е описало подробно позициите по които е изразходвало вода, в Заявката за ползване на водни маси през съответните месеци, от комплексните и значими язовири. Изложените аргументи са относими и към установеното с АУПДВ за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 година. Новото разрешително включва приложение 1 "Условия, при които се предоставя правото на водовземане", в чиято т.2 е задължен ползвателя на водни маси да осигурява подаването на минимално количество от 0,913 куб. м./секунда след язовир "Жребчево" за поддържане нормалното функциониране на екосистемите в леглото на река Тунджа. В обосновката за месец април 2020 г. с изх. АД - 04 - 01 - 136/25.03.2020 г., Приложение 1 към месечната заявка за ползване на водни маси, е посочено, че обема от 7 088 550 куб./м. е разликата в декларираното от "Напоителни системи" ЕАД количество за напояване, поради задължението за поддържане нивото на напоителните съоръжения, както и поддържане на екологичния баланс в региона. В обосновкта аза м.август 2020 г. с изх. АД - 04 - 01 - 340/24.07.2020 г., Приложение 1 към месечната заявка за ползване на водни маси, е записано, че надвишаването е в общ размер на 9,0 млн. куб.метра. В цитираната справка за м.09., с изх. АД - 04 - 01 - 397/26.08.2020 г., част "Забележки" - клон Средна Тунджа", е отбелязано, че голямата разлика между водните маси по поливна норма и заявените водни маси се дължи на факта, ъче градините са отдалечени на 100 - 150 км. от основния водоизточник, след изпускане на вода от язовир "Жребчево" в посока Сливен - Ямбол, водата се транспортира по коритото на река Тунджа по трасе с дължина 27 км., след което по нала М1 с дължина 50 км., второстепенни канали и тръбопроводи и отново по река Тунджа - трасе дълго 60 км.. Поддържането на водното ниво в магистрален канал М1, за да се полива от директните водовземания също е основна причина за тази разлика. Настоящата съдебна инстанция счита, че при изчисляване на таксата е допуснато нарушение касателно определяне коефициента по чл.12, ал.1, т.1 и т.2 от Тарифата. Това е така, защото в хипотезата при която водовземането е за напояване и отнетият обем вода е по - малък от, или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с Наредбата по чл.117а, ал.2 ЗВ, за съответните култури, единичният размер на таксата се умножава по 0,7, а когато отнетият обем вода е по - голям, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с Наредбата по чл.117а, ал.2 ЗВ, за съответните култури, единичният размер на таксата се умножава по 1.3. В разглеждания казус Басейнова дирекция не е доказала констатациите си, базирани на предоставените от дружеството документи с по - висок коефициент, и надвишен годишен отнет обем вода в куб.м. за 2019 и за 2020 години. Мотивите на касационната инстанция се подкрепят от заключението на вещото лице Б. Маринова по ССчЕ, в което е записано, че и за двата отчетни периода не е установено надвишаване лимита над разрешения. В т.5.3 от заключението са изследвани данните, съдържащи се в констативния протокол, реално съставен за извършената проверка. При разпита му в заседанието, експертът е отговорил на въпрос на съда, че в констативния протокол са отбелязани нормите за водопотребление, като вещото лице е категорично, че освен за напояване на култури целия обем отнето количество вода не се ползва за други цели. Експертът е заявил на съда, че цената е по коефициент 0,7 процента. Заключението на вещото лице е прието от страните без оспорване и следва да бъде кредитирано при неговото обсъждане по реда на чл.202 ГПК. Касационната съдебна инстанция преценява АУПДВ като материално незаконосъобразен, поради неправилното приложение на чл.12, ал.3, т.2 от Тарифата и необоснованост, в следствие липсата на дължимата съпоставка между посочения отнет годишен воден обем и разрешеното количество, съгласно този документ за водовземане. (Идентични мотиви се съдържат в Решение 12100/06.12.2023 г. по адм. д. 6525/23 г. на ВАС, Осмо отделение, на което се е позовал жалбоподателя). Решението на административният съд е неправилрно, същото трябва да бъде отменено, след което да се отмени оспорения АУПДВ. Разноски: В първооинстанционното производство "Напоителни системи" ЕАД е претендирало разноски в размер на 450 лева, а в касационното разноски - 19514 лева, за които са депозирани писмени доказателства. С оглед на резултата по делото и процесуалното представителство на дружеството пред административния съд и пред ВАС, Осмо отделение, в полза на тази страна трябва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 19964 лева, за двете съдебни производства. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение