Решение № 5210 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13659/2010 г.

Решение № 5210 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13659/2010 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от областния управител на област Смолян против Решение № 250/8.IХ.2010 г. по адм. д. № 207/2010 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлено оспорването на Решение № 629 по протокол № 35/29.IV.2010 г. на Общински съвет - гр. Чепеларе, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ във връзка с чл. 35, ал. 1 и чл. 41, ал. 2, изречение второ от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ е открита процедура за продажба на имот - частна общинска собственост, представляващ застроено и незастроено място с площ от 2600 кв. м. ведно със застроена масивна сграда-физкултурен дом със застроена площ от 240 кв. м, масивна едноетажна сграда със застроена площ 28 кв. м, находящ се в кв. 54 по плана на с. Хвойна, община Чепеларе чрез търг с явно наддаване, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но в писмено становище, представено от процесуалният му представител юрисконсулт Василева поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът - Общински съвет - Чепеларе, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема отношение по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага на съда да отмени обжалваното решение като необосновано и незаконосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на закона. За да постанови обжалваният съдебен акт, съдът е стигнал до извода, че Решение № 629 по протокол № 35/29.IV.2010 г. на Общински съвет - Чепеларе е прието от компетентен административен орган, в рамките на неговата компетентност, предоставена му от чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 35, ал. 1 от ЗОбС и чл. 49, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/, според която той като орган на местното самоуправление има право да продава имущество-частна общинска собственост, ако разпоредителната сделка отговаря на закона и интересите на общината. Този извод на съда е правилен. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОбС предвижда, че публична общинска собственост са имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществените потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от същия закон предвижда, че имотите и вещите-публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост. От представените по делото доказателства е било установено по безспорен начин, че с Акт № 99/29.VI.2000 г. процесният имот, представляващ физкултурен дом със застроена площ от 240 кв. м и незастроена площ от 2400 кв. м в кв. 54 по плана на с. Хвойна, община Чепеларе е бил обявен на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОбС за публична общинска собственост. По докладна записка от кмета на община Чепеларе, с Решение № 582 по протокол № 32/28.I.2010 г. Общински съвет Чепеларе, състоящ се от 13 общински съветници, с 11 гласа "за" и нито един "против" или "въздържал се", на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 6, ал. 1 от ЗОбС е дал съгласие този имот да бъде обявен за частна общинска собственост поради отпадане на предназначението му за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение предвид все по-затихващите им функции вследствие намаляването на населението на селото. Въз основа на това решение е бил съставен Акт № 190/4.III.2010 г. и имота е бил актуван като частна общинска собственост. Следователно, след като е констатирал от докладната записка на кмета на община Чепеларе, че процесният имот-спортен обект е престанал да има предназначението по чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОбС предвид все по-затихващите функции на трайни обществени потребности в с. Хвойна, което е видно и от представената таблица за населението на с. Хвойна - 420 души по постоянен и настоящ адрес, Общинският съвет на община Чепеларе е приел едно законосъобразно решение, с което е обявил този имот за частна общинска собственост. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗОбС предвижда, че придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи-общинска собственост, се извършва под общото ръководство и контрол на общинския съвет, а разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА управомощава общинския съвет да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Нормата на чл. 49, ал. 1 от ЗФВС дава право на общинските съвети да определят общинските спортни обекти и съоръжения, техния статут, условията и реда за предоставянето им за ползване от спортните организации и да вземат решения за разпореждане със спортни обекти, частна общинска собственост. С оспореното решение № 629 по протокол № 35/29.IV.2010 г. Общинският съвет - Чепеларе, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА във връзка с чл. 35, ал. 1 и чл. 41, ал. 2, изречение второ от ЗОбС е дал съгласие да бъде открита процедура за продажба на процесния имот-частна общинска собственост, чрез търг с явно наддаване. От анализа на тези безспорно установени обстоятелства може да се изведе само един правилен извод, до който е стигнал и административния съд - че общинския съвет, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 49, ал. 1 от ЗФВС, при законен кворум да заседава и да формира правно значима воля е приел едно законосъобразно решение по въпроси от кръга на неговата компетентност - с предмет разпореждане с имот, частна общинска собственост. Неоснователно е твърдението на касатора, че Законът за физическото възпитание и спорта не предвиждал никъде правна възможност да се продава имот-спортен обект, и че нормата на чл. 49 от този закон, даваща право на общинските съвети да се разпореждат със спортни обекти, частна общинска собственост, не следвало да се тълкува, че включва правото на продажба, тъй като тя /продажбата/ не била конкретно регламентирана в по-нататъшните текстове от закона. Още от теорията на римското право е прието, че правото на собственост в пълния му обем включва в себе си правото на собственика на владеене, на ползване и на разпореждане с вещта, като правото на разпореждане означава правото да се отчуждава вещта, т. е. тя да се и продава. Законът за общинската собственост в глава четвърта - "придобиване и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост", в чл. 34, ал. 4 дава легално определение на понятието "разпореждане с имоти-частна общинска собственост"-а именно продажба, замяна, дарение, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на ограничени вещни права или по друг начин, определен в закон, от което следва, че 49 от ЗФВС дава пълно право на общинския съвет да продава спортни обекти, щом те са частна общинска собственост, а такива те стават, както бе анализирано по-горе, когато са престанали да имат това си предназначение. Следователно, оспореното пред съда решение е било взето от компетентен орган-Общински съвет Кюстендил, който е имал редовен кворум да заседава и да взема решения, в кръга на неговата компетентност, определена от нормите на ЗМСМА, ЗОбС и ЗФВС и в предвидената от закона форма - с явно гласуване, протоколирано и оформено в писмен вид, подписано от председателя и протоколиста, поради което то е валидно и действително. Следователно, като е приел, че оспореното решение на общинския съвет е законосъобразно, съдът е постановил един правилен съдебен акт, който на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,