Решение № 5989 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2943/2009 г.

Решение № 5989 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2943/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Фламинго - 585" ЕООД против част от Решение № 1120/10.12.08 г. по адм. д. 1222/07 г. по описа на Административен съд - София-град, с която е отхвърлена жалбата му против частта от Ревизионен акт (РА) № 14001147/05.01.07 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Перник, потвърдена при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е постановено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваната част от съдебното решение и РА, по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ") оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваната част на Решение № 1120/10.12.08 г. по адм. д. 1222/07 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Фламинго - 585" ЕООД против частта от РА № 14001147/05.01.07 г. на ТД на НАП - Перник, потвърдена при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, с която му е отказано право на данъчен кредит по фактури № 1914/26.01.04 г., 2014/04.02.04 г. и 2540/10.06.04 г., издадени от "Викс 2002" ЕООД, по данъчни фактури, издадени от "Л-ЕМ 82" ЕООД и по данъчни фактури № 197/31.05.05 г. и 236/21.06.05 г., издадени от "Балкан импорт" ЕООД. Не е предмет на касационен контрол съдебното решение в частта, с която е отменен РА относно отказано право на данъчен кредит по данъчни фактури № 53/28.03.05 г. и 54/29.03.05 г., издадени от "Балкан импорт" ЕООД. В обжалваната част на съдебното решение административният съд е приел, че законосъобразно данъчните органи са отказали да признаят право на данъчен кредит на "Фламинго 585" ЕООД като подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено, че за спорните данъчни фактури, издадени от "Викс 2002" ЕООД не е доказано, че отразяват реални облагаеми доставки, по отношение на фактурираните СМР не е установено, че реално са изпълнени от "Л-ЕМ 82" ЕООД и не е доказано начисляването на данъкът от доставчика, а по издадените от "Балкан импорт" ЕООД две фактури данъкът не е начислен, поради неподаване на справки декларации по ЗДДС . Съдът е обсъдил и възможността да бъде приложена разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) като във всеки един от случаите е обосновал липсата на предпоставките за това. В мотивите на оспорения съдебен акт е обсъдена фактическата обстановка по спора и са изложени съответните правни изводи, като съдът не е възприел становището на данъчния субект, че РА е недействителен и немотивиран акт. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подробна, но наведените в нея обстоятелства са обсъдени от решаващия съд при съобразяване с приложимия материален закон и в съответствие със събраните по делото доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че АССГ е допуснал процесуално нарушение като е приел за установено без по делото да са събрани писмени доказателства за установяване на този факт, че Росен Якимов е упълномощен да изпълнява функциите на орган по възлагане на ревизии за периода от 19.12.06 г. - 22.12.06 г. и да определя компетентния орган, който да издаде РА. От представената пред касационната инстанция и приета в съдебно заседание на 08.04.09 г. Заповед № 281/19.12.06 г. на Директора на ТД на НАП-Перник този факт се установява с преки доказателства, поради което следва да се приеме, че допуснатото процесуално нарушение не е съществено и не се отразява върху правилността на обжалваната част на съдебното решение. Следователно не е налице твърдяното отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалния закон и при преценка твърдените допуснати процесуални нарушения при извършване на данъчната ревизия и събирането на доказателствата от данъчните органи. Всички останали твърдения на касационния жалбоподател са разгледани от административният съд и въз основа на събраните по делото доказателства са направени обосновани изводи за законосъобразност на РА. Основният спор между страните се свежда до това дали данъчните фактури, издадени от "Викс 2002" ЕООД отразяват реални доставки, като данъчнозадълженото лице твърди, че е извършил последващи облагаеми доставки с животните, които е получил от "Викс 2002" ЕООД и това е достатъчно да обоснове логическия извод, че е получател по реални доставки с право на данъчен кредит. По отношение на този доставчик по делото не е имало спор, че не е бил открит негов представител както по време на данъчната ревизия, така и от назначеното в съдебното производство вещо лице. Съдът е направил много задълбочен анализ на доказателствата, относими към установяване реалното предаване и получаване на животните, предмет на спорните фактури, като не е изразил категорично формирано становище относно друга предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит, а именно чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) като е посочил, че дори и да се приеме, че е налице начисляване от доставчика на данъка по фактурите право на данъчен кредит не е възникнало поради това, че те не отразяват реални доставки. По принцип този извод на АССГ е правилен и в съответствие с материалния закон, но при разглеждане на спора пред първоинстанционен съд е налице задължение за установяване на всички относими към спора факти, какъвто в случая е и обстоятелството дали данъкът по фактурите е начислен и/или платен по ДДС-сметка. Съдът е бил длъжен в мотивите на съдебното решени да посочи какво приема за установено от събираните по делото доказателства относно начисляването на данъка по фактурите, издадени от "Викс 2002" ЕООД и твърдяното плащане по ДДС-сметка. В този смисъл са основателни оплакванията в касационната жалба, но тези непълноти и неточности в мотивите на съдебния акт не са се отразили върху правилността на крайните изводи на АССГ, доколкото действително не е установена реалност на доставките на живи животни. Не е доказано предаването на животните, извършването на разходи по тяхното приемане. Не са представени придружаващи този вид доставки документи, които във всички останали сходни доставки на животни с получател "Фламинго 585" ЕООД. Не е доказано твърдението, че животните, предмет на фактурите, издадени от "Викс 2002" ЕООД са продадени на "Вамборг 2000" ЕООД и по тези доставки на него му е признато право на данъчен кредит с ДАПВ. По изложените съображения касационната инстанция намира, че решаващият съд е приложил правилно материалния закон и е отхвърлил жалбата против законосъобразна част от РА. По отношение фактурираните СМР на обект кафе "Саня" с издадени от "Л-ЕМ 82" ЕООД фактури, административният съд се е съобразил с трайната практика на ВАС и не е кредитирал заключението на вещото лице, което е изготвено без да е извършена проверка в счетоводството на доставчика и липсват констатации относно неговата редовност. АССГ е приел, че липсват доказателства за плащане на данъка по фактурите по "ДДС-сметка", поради което и като не е доказано начисляването му по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) за "Фламинго 585" ЕООД не е възникнало право на данъчен кредит. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че РА № 1470/07.09.05 г., отразяващ резултати от данъчна ревизия на "Л-ЕМ 82" ЕООД за данъчни периоди, през които са издадени спорните данъчни фактури, представлява достатъчно доказателство за начисляване на данъка по тях. Представения и приет РА е изготвен след извършване на данъчна ревизия, по време на която на ревизиращия орган не са били представени документи от счетоводството на ревизираното лице, следователно от констатациите в РА не може да бъде обоснован извод, че по време на данъчната ревизия не са констатирани нарушения при начисляване на данъка именно по данъчните фактури с получател "Фламинго 585" ЕООД. В тази част касационната жалба също се явява неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. За данъчните фактури № 53/28.03.05 г. и 54/29.03.05 г., издадени от "Балкан Импорт" ЕООД правилно АССГ е приел, че не е възникнало право на данъчен кредит за получателя "Фламинго 585" ЕООД, защото от РА № 262/18.04.07 г. на "Балкан Импорт" ЕООД се установява, че за данъчен период 01.03.005 г. - 31.03.05 г. дружеството не е подало справка декларация, респективно и дневник за продажбите, т. е. не са налице част от изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). АССГ е обсъдил и доводите за извършено плащане по ДДС-сметка и в съответствие със събраните по делото доказателства е приел, че не са основателни. В касационната жалба е възпроизведено оплакването, че неправилно не е приложена разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), което и настоящият съдебен състав намира за неоснователно, защото не са събрани доказателства за извършено плащане според изискванията на материалния закон. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Допуснатите процесуални нарушения не са съществени и не са се отразили върху правилността на съдебното решение. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, но е представляван в открито съдебно заседание от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане касаторът му дължи сумата 143, 53лв., юристконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение