Решение № 4048 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9915/2014 г.

Решение № 4048 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9915/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане с вх. № 25780/4.10.2013 г. по регистъра на Административен съд София - град, подадено от Диана Тодорова Младенова от гр. Ботевград, чрез пълномощника адв. Мария Колева, за отмяна на влязлото в сила определение № 5273/29.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1997/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена частната жалба на Диана Младенова против определение № РО-74/7.02.2013 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" /СУСО/. В искането за отмяна се поддържа, че са налице основания за отмяна по чл. 237, т. 1 и т. 5 АПК и въз основа на изложените в него съображения се претендира отмяна на посоченото съдебно определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Подробни съображения се излагат в искането за отмяна, в допълнителна молба, представена в съда на 5.02.2014 г., наречена "уточнение и допълнение към молба за отмяна на влезли в сила определения", писмени бележки, представени заедно със същата молба, както и в писмени бележки, представени в съдебното заседание по настоящото дело на 27.01.2015 г. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът по искането за отмяна - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - София град, оспорва искането и моли същото да бъде отхвърлено, по съображения, изложени в подробно писмено становище. Върховният административен съд, като прецени наведените в искането и допълнителните молби доводи и доказателствата по делото, приема следното: Искането за отмяна на определение № 5273/29.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1997/2013 г. по описа на Административен съд София - град, се приема за допустимо с оглед приетото в определение № 10055/17.07.2014 г. по адм. дело № 6462/2014 г. на ВАС, петчленен състав, което е постановено в производство по чл. 229, ал. 2, вр. чл. 237 АПК по повод обжалване на определение № 3694/17.03.2014 г. по адм. дело № 15226/2013 г. на ВАС, шесто отделение, и е задължително за настоящия тричленен състав на Върховния административен съд. С определение № 5273/29.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1997/2013 г. по описа на Административен съд София - град, чиято отмяна на претендира, е отхвърлена частната жалба с вх. № 94ДД-112-1/18.02.2013 г. на СУСО, подадена от Диана Тодорова Младенова против определение № РО-74/7.02.2013 г. на директора на СУСО, с което е оставена без разглеждане молба/възражение, входирано едновременно под № РВ-ПОВН-427/22.01.2013 г. и № ФСД-326/30.01.2013 г. на Диана Тодорова Младенова срещу покана за доброволно изпълнение № ФСД 167/11.01.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване и е прекратено производството по молба/възражение входирано едновременно под № РВ-ПОВН-427/22.01.2013 г. и № ФСД-326/30.01.2013 г., като недопустимо. От мотивите на оспорения пред съда административен акт, озаглавен "определение" - определение № РО-74/7.02.2013 г. на директора на СУСО, се установява, че същият е постановен по подадената от Диана Тодорова Младенова жалба с посочените входящи номера против покана за доброволно изпълнение, с която същата е поканена на основание чл. 182, ал. 1 ДОПК да плати доброволно задължението си по разпореждане № РВ-ПОВН-427/11.04.2012 г., произтичащо от неоснователно платени парични обезщетения за отглеждане на малко дете, в размер общо на 1814,97 лв., от които - 583,84 лв. главница и 1231,13 лв. лихви. При проверката относно допустимостта на жалбата директорът на СУСО е приел, че поканата за доброволно изпълнение има само уведомителен характер и не представлява индивидуален административен акт, поради което не подлежи на обжалване в производство по чл. 84 АПК. Поради това съществено съображение административният орган е приел, че подадената жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено на основание чл. 88, ал. 2, вр. чл. 88, ал. 1, т. 2 АПК. В мотивите на акта на директора на СУСО е изложено също, че с разпореждане № РВ-ПОВН-427/11.04.2012 г., издадено на основание чл. 114, ал. 1, т. 3 КСО, за нарушение на чл. 53, ал. 4 КСО от страна на Диана Тодорова Младенова, е разпоредено същата да възстанови недобросъвестно полученото за периода 29.10.2008 г. - 31.05.2009 г. обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 1668,69 лв. главница, както и лихва в размер на 1084,85 лв. С вносна бележка от 10.07.2012 г. Диана Младенова е внесла сумата 1084,85 лв., с която, предвид поредността по чл. 169, ал. 1 ДОПК, е погасена част от главницата, поради което е издадена покана за доброволно изпълнение за остатъка от главницата - 583,84 лв. и лихва - 1231,13 лв. Прието е също, че посоченото разпореждане е връчено на Диана Младенова на 22.04.2012 г. и срокът за обжалването му е изтекъл на 7.05.2012 г., поради което същото подлежи на изпълнение. В шестмесечен срок от влизане в сила на разпореждането, който е изтекъл на 8.11.2012 г., Диана Младенова е могла да упражни правото си по § 21 ПЗР ЗИДКСО от 2011 г. В този срок същата не е внесла цялата главница, а само част от нея - 1084,85 лв. на 10.07.2012 г., поради което лихвата е останала дължима. Против този акт на директора на СУСО /определение № РО-74/7.02.2013 г./ е подадена частна жалба от Диана Тодорова Младенова, по която се е произнесъл състав на Административен съд София - град с определение № 5273/29.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1997/2013 г., което е предмет на искането за отмяна. Посоченото съдебно определение е постановено в производство по чл. 88, ал. 3 АПК, подадената жалба е приета за допустима и е разгледана по същество, като е отхвърлена жалбата против обжалвания административен акт - определение № РО-74/7.02.2013 г. на директора на СУСО. Това определение е влязло в сила в деня на обявяването му като неподлежащо на обжалване. В мотивите на определението съдът е приел, че жалбата против показаната за доброволно изпълнение № ФСД-326/30.01.2013 г. правилно е приета за недопустима от директора на СУСО, поради това, че същата не представлява подлежащ на оспорване по реда на чл. 117 КСО административен акт. Нейната цел е да уведоми длъжника /в случая частната жалбоподателка/ за съществуването на задължение, произтичащо от изпълнително основание по чл. 165, вр. чл. 209, ал. 2, т. 7 ДОПК, както и да предостави възможност да го изпълни доброволно. Писмената покана не е акт, който поражда изпълняемото задължение, нито основание за образуване на изпълнително производство. Тя не представлява и действие по принудително изпълнение, а само негова предпоставка. При липса на основание за връчване на покана за доброволно изпълнение длъжникът би могъл да се защити като оспори действията на публичния изпълнител по реда на глава двадесет и седма от ДОПК, както и да иска прекратяване на производството по принудително изпълнение, в случай, че такова е образувано. Наред с това, съдът е изложил в мотивите, че от приложеното с преписката заверено копие от ИД 2100013422397 безспорно се установява, че разпореждане № РВ-ПОВН-427/11.04.2012 г. е надлежно връчено на частната жалбоподателка на 22.04.2012 г. лично на посочения адрес, поради което са законосъобразни правните изводи на ответника /има се предвид директора на СУСО/ относно сроковете за обжалване и влизане в сила на издаденото разпореждане. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че искането за отмяна е неоснователно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. Както се посочи по-горе, в искането, по което е образувано настоящото производство се твърди наличие на основание по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. В чл. 239, т. 1 АПК е предвидено, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал, но те не трябва да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай, молителката Диана Младенова твърди, че нови доказателства от значение за правилно решаване на делото са следните документи, представени с искането за отмяна: обратна разписка от 22.04.2012 г. /известие за доставяне/ на разпореждане № РВ-ПОВН-427/11.04.2012 г. и писмена декларация от Ивелина Петкова Иванова. Обратната разписка - известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка с баркод 2100013422397 на "АR М и БМ Експрес" /копието е приложено на л. 6 от адм. дело № 15226/2013 г. на ВАС, шесто отделение/, удостоверява връчването на документ, означен като " № РВ-ПОВН-427", пратката е адресирана до Диана Тодорова Младенова на адрес гр. Ботевград, ул. "Васил Левски" бл. 30, вх. 13, ап. 2, и според данните, отразени в разписката, е връчена на същото лице, на дата 22.04.2012 г., като в графата "подпис на получателя" е положен подпис. Заверено за вярност копие от същата обратна разписка се съдържа в административната преписка по делото, изпратена от директора на СУСО до Административен съд София - град по адм. дело № 1997/2013 г. със съпроводително писмо изх. № ОП-122/22.02.2013 г. и се намира на л. 11 от тази преписка. В писмената декларация с дата 9.09.2013 г., в която е посочено, че е подписана от Ивелина Петкова Петкова, е декларирано, че подписът, положен под "подпис на получателя" в обратна разписка от 22.04.2012 г. е положен лично от нея, както и че не е предала писмото на Диана Тодорова Младенова, защото го е загубила; декларирала е също, че не живее в едно домакинство с Диана Тодорова Младенова, нито на адреса, посочен в разписката. Двете представени доказателства нямат съществено значение за правилното решаване на правния спор, който е разрешен с определение № 5273/29.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1997/2013 г. по описа на Административен съд София - град, чиято отмяна се претендира по настоящото дело. Както вече се посочи, с това определение е отхвърлена частната жалба на Диана Младенова против определение № РО-74/7.02.2013 г. на директора на СУСО, с което оставена без разглеждане жалбата й срещу покана за доброволно изпълнение № ФСД 167/11.01.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО и е прекратено производството по тази жалба, като недопустимо, поради това че поканата за доброволно изпълнение не подлежи на обжалване нито като административен акт, нито като действие на органа по принудителното изпълнение. Този извод е възприет от съда, като и в двата акта са изложени подробни мотиви защо поканата за доброволно изпълнение не подлежи на обжалване. Както в съдебното определение, така и в потвърдения с него административен акт на директора на СУСО, не е посочено друго основание за недопустимост на жалбата. Пред административния орган и пред съда е разрешен единствено процесуалния въпрос относно допустимостта на подадената жалба от Диана Младенова против поканата за доброволно изпълнение. Както се посочи, същественият мотив, за да се приема жалбата за недопустима, е принципната недопустимост на обжалването на поканата за доброволно изпълнение, а не просрочие на жалбата. Обстоятелството дали и евентуално - на коя дата, Диана Младенова е получила разпореждане № РВ-ПОВН-427/11.04.2012 г. е без значение за правилното решаване на правния спор, тъй като жалбата против писмената покана би била недопустима, независимо от връчването на разпореждането и от датата на това връчване. Поради тези съображения, двете представени доказателства - копие от обратна разписка и декларация от Ивелина Петкова, не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Отделно от изложеното следва да се посочи, че обратната разписка не е ново доказателство, тъй като вече е било представено по делото пред Административния съд София - град по адм. дело № 1997/2012 г., по което е постановено определението, чиято отмяна се претендира. Изложените от молителката доводи, че не е била уведомена за представянето на това доказателство, са без значение, тъй като, за да е ново доказателството, то следва да не е приобщено към доказателствения материал докато делото е било висящо. В случая това доказателство е било част от административната преписка и е обсъдено от съда при постановяване на определението. Евентуалната необоснованост или неправилност на направените от съда изводи, основани на това доказателство, не представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, а касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Определението обаче е такова по чл. 88, ал. 3 АПК и по силата на изричната разпоредба в същата норма, не подлежи на касационно обжалване. Тези съображения се излагат само за яснота на страната, тъй като, както вече се подчерта по-горе, решаващият мотив на съда, за да отхвърли жалбата против обжалвания акт на директора на СУСО - определение № РО-74/7.02.2013 г., е, че поканата за доброволно изпълнение не подлежи на обжалване /по принцип, а не само в конкретния случай/. Следва също да се посочи за яснота на молителката, че изложените в акта на директора на СУСО и в съдебното определение съображения относно датата, на която е връчено разпореждане № РВ-ПОВН-427/11.04.2012 г., нямат значение за крайния извод в съответния акт /за недопустимост на жалбата против писмената покана/, а са изложени, за да се възпроизведе цялостно фактическата обстановка. Не е налице и второто посочено в искането основание за отмяна - по чл. 239, т. 5 АПК. В разпоредбата е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се налага извода, че нарушението на съответните правила, както и обусловеното от това лишаване на страната от възможност да участва в делото, или да бъде надлежно представлявана, или да се яви по делото лично или чрез повереник, следва да е допуснато в съдебното производство, по което е постановен съдебния акт, чиято отмяна се претендира. Това тълкуване се налага и от правната същност и предназначението на производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове - да се възобнови висящността на съдебно производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, който е порочен поради наличието на някое от изчерпателно предвидените основания. Производството за отмяна не представлява инстанционно производство, в него не се обсъжда наличието на основания за неправилност на съдебния акт, посочени в чл. 209 АПК. В случая Диана Младенова обосновава искането си за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК с допуснати /според нея/ нарушения на правилата за връчване на административни актове и в частност - на разпореждане № РВ-ПОВН-427/11.04.2012 г., с което е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получени суми и във връзка с което е издадена показаната за доброволно изпълнение, която е била оспорена от Диана Младенова пред директора на СУСО. Тези доводи представляват по своето естество доводи за допуснати нарушения на съществени административнопроизводствени правила и затова могат да бъдат обсъждани само в инстанционното съдебно производство и то в производство, в което редовното връчване и съответно датата на връчването на това разпореждане имат значение. Както вече се посочи, за правилното решаване на спора по адм. дело № 1997/2013 г. на Административен съд София - град, тези обстоятелства нямат значение. Нарушенията на процесуални правила, които искателката твърди, че са допуснати от административния орган, са свързани с начина на връчване на разпореждането и затова обуславят преценката относно датата, от която е започнал да тече срока за обжалване на същото, съответно - за датата, на която този срок е изтекъл и на това основание - относно датата, на която е изтекъл срокът по § 21, ал. 2, т. 2 ПЗР ЗИД КСО, обн. ДВ, бр. 60/2011 г. Тези въпроси обаче нямат съществено значение за решаването на спора по адм. дело № 1997/2013 г. на Административен съд София - град. На следващо място, неоснователно е искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК поради твърдението за нарушено право на защита, изразяващо се в това, че искателката не е била уведомена за производството пред Административен съд София - град по адм. дело № 1997/2013 г. Поради това, че предмет на обжалване пред Административен съд София - град е бил акт на административен орган по чл. 88, ал. 2, вр. ал. 1 АПК /акт, наречен "определение", с който подадената до по-горестоящия административен орган жалба е оставена без разглеждане и е прекратено образуваното по нея производство/, подадената до съда жалба е разгледана в закрито заседание, съгласно чл. 88, ал. 3 АПК. Обстоятелството, че частните жалби по силата на правилото по чл. 234, ал. 1 АПК се разглеждат в закрито заседание без страните да се призовават или уведомяват, по принцип изключва възможността да се наруши правото на участие на частния жалбоподател. Съдът може по своя преценка да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, но за него не съществува процесуално задължение да го стори. Затова с произнасянето по частната жалба в закрито заседание, не се нарушава правото на защита на страните. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на определение № 5273/29.07.2013 г. по адм. дело № 1997/2013 г. по описа на Административен съд София - град и искането следва да бъде отхвърлено. Следва да се отбележи, че в подаденото искане, допълнителната молба и писмената защита се излагат множество доводи и съображения, които нямат отношение към производството за отмяна, поради което не следва да бъдат обсъждани. Същите вероятно са в резултат на очевидното неразбиране на страната и/или на пълномощника й относно предмета на това производство, както и на предмета на развилото се производство пред административния орган и пред административния съд, съответно - на правомощията на съда в посочените производства. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,