Решение № 9561 от 10.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5791/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Миграция" в Министерство на вътрешните работи /МВР/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. Чорбаджийски, срещу решение 13316/15.04.2025 г., постановено по адм. дело 9690/2024 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 11-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - И. В., гражданин на Република Сърбия, чрез процесуалния си представител адвокат Н. Николов, в писмен отговор по касационната жалба изразява становище за неоснователността й и прави искане за оставяне в сила на оспореното решение, и присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на И. В., срещу отказ рег. 5364р-13805/30.05.2024 г., издаден от директора на Дирекция "Миграция"-МВР, да му бъде предоставено право на постоянно пребиваване в Република България /РБ/. За изясняване на спора от фактическа страна пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, в това число удостоверение за български произход на сръбския гражданин, издадено от Изпълнителна агенция за българите в чужбина, и е разпитан един свидетел. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените по делото доказателства, обосновано административният съд приема за установени следните правнорелевантни факти и обстоятелства, в резюме свеждащи се до следното: Със заявление от 25.01.2024 г. до директора на Дирекция "Миграция"-МВР сръбският гражданин от български произход заявява желанието си да му бъде предоставено право за постоянно пребиваване в РБ на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в РБ /ЗЧРБ/. С подаденото заявление, в което е посочен адрес за пребиваване в РБ в гр. София, [жк], [адрес], сръбският гражданин представя всички изискуеми съобразно чл. 35, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ /ППЗЧРБ/ документи, в това число нотариално заверена декларация от 24.10.2023 г. от И. Г. К., че ще му осигурява жилище на адрес гр. София, [жк], [адрес] за целия срок на пребиваването му в РБ. По делото е приложена докладна записка рег. 5364р-10539/17.04.2024 г. до началника на отдел ЗМБГ в дирекция "Миграция", съгласно която при посещение на 15.04.2024 г. на заявения адрес за пребиваване /в град София, [жк], [адрес]/, чужденецът не е открит, а по данни от проведен разговор със съседи и домоуправителя на блока сръбският гражданин не живее на адреса. При тези данни директорът на Дирекция "Миграция"-МВР издава атакувания пред първата инстанция акт, с който отказва да предостави на сръбския гражданин от български произход право на постоянно пребиваване в РБ на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ. Според изложените в акта мотиви, сочещи на фактическото основание за неговото издаване, И. В. е декларирал неверни данни относно адреса си на пребиваване, тъй като представената към заявлението нотариално заверена декларация за предоставяне на адрес за пребиваване е съставена единствено с цел заобикаляне нормите, регламентиращи режима на чужденците в РБ и получаване на разрешение за пребиваване, без реално адресът да се обитава от чужденеца. При тази фактическа установеност, административният съд приема, че отказът е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма и без допуснати съществени процесуални нарушения, но в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби, тъй като в случая не се установява основанието за постановяване на отказ при условията на чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ. По тези най-общо мотиви, съдът постановява атакувания пред касационната инстанция съдебен акт, с който отменя процесния отказ и изпраща делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението на сръбския гражданин за предоставяне на право на постоянно пребиваване, при съответно присъждане на разноските. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не намира основание релевираното в касационната жалба възражение на касатора за неправилност на формирания от административния съд извод за отсъствието в случая на фактическо основание за издаване на отказа. По данни от съдържанието на процесния акт, същият е издаден на изрично посочено в него правно основание чл. 10, ал. 1, т. 23 във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЧРБ. Съгласно тези разпоредби се отказва издаване на разрешение за /постоянно/ пребиваване в страната, когато чужденецът е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. Следователно, за да може административният орган законосъобразно да откаже правото на постоянно пребиваване в една от двете хипотези, разписани в чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ, е необходимо в административното производство по раздел ІІ ППЗЧРБ и впоследствие - пред съда, да бъде безспорно установено, че чужденецът е предоставил документ с невярно съдържание или е декларирал пред органа неверни данни. Противно на наведените в касационната жалба доводи, данните от приобщените по делото доказателства действително обуславят формирания от първата инстанция извод, че като в заявлението си е посочил адрес за пребиваване в РБ в гр. София, [жк], [адрес] и същевременно, съобразно изискванията на чл. 35, ал. 1 ППЗЧРБ е приложил подписана от собственичката на имота, декларация за предоставяне на адрес на пребиваване, /който почти не посещава/, чужденецът не представя документ с невярно съдържание, нито декларира пред органа неверни данни. Изводът не се разколебава от установеното по делото обстоятелство, че при извършено на 15.04.2024 г. от служители на отдел ЗМБГ в Дирекция "Миграция"-МВР, еднократно посещение на посочения в заявлението адрес, сръбският гражданин не е намерен на адреса, както и от дадените от собственичката на заявения за пребиваване в РБ адрес показания, че сръбският гражданин почти не посещава адреса. В тази връзка следва да се посочи, че приложението на правното основание по чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ предполага неверните данни да са декларирани пред органа или съответно - документът с невярно съдържание да е предоставен от лицето, кандидатстващо за предоставяне на право на пребиваване, а не от трето лице - в случая от подписалата декларацията по чл. 35, ал. 1 ППЗЧРБ собственичка на имота, посочен от чужденеца като адрес за пребиваване в заявлението му за кандидатстване. При това, административният орган не може законосъобразно да извлече извод за декларирането от чужденеца на неверни данни само въз основа на подписана от друго лице декларация. Ето защо, настоящият съдебен състав споделя формирания от първата инстанция извод, че събраните в случая доказателства не сочи на факти, които могат да бъдат субсумирани в някоя от хипотезите на чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ, предпоставящи неговото приложение, а оттам - че предвид несъответствието на посоченото в отказа правно основание с установените по делото факти, оспореният административен акт е издаден при липсата на фактическо основание за това, следователно е материално незаконосъобразен. Отделно стои въпросът, че ако административният орган, с оглед установеното от фактическа страна по делото, счита, че задължителна предпоставка за предоставяне на право на постоянно пребиваване в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ е чужденецът от български произход да пребивава в РБ в хода на административното производство по предоставяне на това право, като обитава непрекъснато или постоянно посочения в заявлението адрес, то следва ясно да посочи това свое разбиране в мотивите на постановения по заявлението отказ, включително като посочи конкретното правно основание, въвеждащо това условие като материалноправна предпоставка за предоставяне на правото на пребиваване. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото, своевременно заявената от процесуалния представител на касатора претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, е неоснователна, а искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение - основателно. При това и отсъствието на направено възражение за прекомерността им, МВР следва да бъде осъдено да заплати на И. В. сумата от 1 000лв, представляващи разноски за платено адвокатско възнаграждение в установен от съда размер по представения по делото договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,