Решение № 7038 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14633/2017 г.

Решение № 7038 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14633/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на "Фоод груп 81" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. "М.-.....", ул. "Й." ..№..., подадена чрез процесуалния му представител адв. М. Е. - Т., срещу решение № 6474/09.11.2017 г. на Административен съд - С. - град, постановено по адм. дело № 9858/2017 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № F320169/11.08.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С. - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Г. и заявява искане касационната жалба против решението на административния съд да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а ако съдът я намери за допустима, то да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С. - град е била заповед № F320169/11.08.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., с която е наложена на "Фоод груп 81" ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ПАМ запечатване на обект - пицария "Mr. Pizza", находящ се на адрес: гр. С., ул. "Й." ..№..., за срок от четиринадесет дни и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. При извършена проверка на 24.07.2017 г. в посочения търговски обект е констатирано, че за извършена консумация на 13.06.2017 г. няма регистрирана продажба чрез издаване на фискална касова бележка от монтирано в обекта фискално устройство модел DATECS FP 2000 KL с ИН на ФУ: DT6535503 и ФП 02653503. На същата дата в 22:16 часа е издадена клиентска сметка за консумирани храни и напитки на стойност 107,40 лева с вписано име в нея на сервитьора, за която не е издаден фискален бон до момента на проверката. Установено е от разпечатка на КЛЕН, че за 13.06.2017 г. липсва бон на посочената стойност. При тези факти приходният орган е приел наличието на извършено нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС - неиздаване на фискален бон за извършена покупка на услуга, за което е съставен АУАН (л. 12 от делото) и има издадено наказателно постановление с № F320169/26.09.2017 г. (л. 48 - л. 49 от делото). АССГ е достигнал до извода за законосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона. В решението са изложени съображения за доказаност на твърдяното от приходния орган нарушение, описано в обжалваната заповед, както и за наличието на посочените в административния акт фактически и правни основания. Съдът е достигнал до извод, че заплащането на имуществената санкция няма отношение към законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ. Тъй като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение, изпълнението на наложената имуществена санкция не води до отпадане на нарушението и не може да обоснове отмяна на обжалваната заповед. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, решението е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай при извършената проверка органите по приходите са установили, че за извършена консумация на обща стойност 107,40 лева, платени в брой, не е издаден фискален бон от въведено в експлоатация в обекта ФУ, свързано дистанционно с НАП. Дружеството оспорва така описаната в акта фактическа обстановка, но не обяснява издаването и съхраняването от него на клиентската бележка, нито причината за твърдяното от него неплащане от клиентите на вписаната в нея сума. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Неспазването на нормативното изискване за издаване на фискален бон от въведения в експлоатация в търговския обект ЕКАФП за конкретната продажба, установено с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, е доказано. При констатиране на нарушението органът по приходите налага ПАМ като в случая действа при условията на обвързана компетентност. За определянето на срока за запечатване на обекта - 14 дни в заповедта са изложени мотиви, че това се налага поради факта, че нарушителят отдавна извършва търговска дейност и е наясно с конкретните изисквания за нея, като въпреки това е допуснал нарушение, по отношение на което целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН, биха могли да се постигнат в рамките на посочения срок. Именно поради обстоятелството, че нарушението е констатирано за първи път, органът, издал акта, не е определил максимално допустимия съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС 30-дневен срок. Нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. Следователно, неоснователен е доводът на касатора, че заплащането на имуществената санкция и издаването на постановление за прекратяване на ПАМ е основание за отмяна на заповедта, с която тази мярка е наложена, като незаконосъобразна. Прекратяването на ПАМ на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС не е обстоятелство, относимо към основния спорен въпрос между страните по делото, свързан със законосъобразността на заповедта, с която е наложена същата. В този смисъл е и решение № 14472/22.12.2008 г. на ВАС, първо отд. по адм. д. 10286/2008 г. Наличието на издадено от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С. П. № F320169/06.11.2017 г. за прекратяване изпълнението на ПАМ, наложена с оспорената заповед, не обосновава извод за липсата на правен интерес у касатора да оспори решението на АССГ, противно на твърдението на ответника по касация. Като адресат на заповедта за налагане на ПАМ дружеството има правен интерес да оспори същата по съдебен ред, а доколкото първоинстанционното решение е неблагоприятно за него, на основание чл. 210, ал. 1 АПК то има право на касационно оспорване. Предвид гореизложеното Върховният административен съд, първо отделение счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение