Решение № 15416 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12629/2016 г.

Решение № 15416 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12629/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. М., гражданин на Армения, против решение № 6066/4.10.2016 г., постановено по адм. дело № 6211/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град с доводи, че е неправилно, немотивирано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Моли решението да бъде отменено, ведно със законните последици. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрисконсулт Петровска, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, свързана с историята на касатора, както и доказателствата, относими към ситуацията в Армения. Не са налице основанията по чл. 8 и 9 ЗУБ. Наведените причини не представляват ново основание по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а именно "други причини от хуманитарен характер" - дългосрочното пребиваване в страната не е новонастъпило обстоятелство и е извън предмета на закона. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Т. М., гражданин на Армения, против решение № 3296/26.05.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма. Съдът е установил, че молбата на чужденеца е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, което е видно от доказателствата по делото - предходни решения на административния орган с постановен отказ по ЗУБ, които са влезли в законна сила. Посочено е, че във връзка с подадени молби за закрила от майката на жалбоподателя К. А. В., лично и в качеството ? на представител на Т. М., са били проведени седем административни производства. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 ЗУБ, съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Армения поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. В процесния случай не е приложима и разпоредбата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ - "други причини от хуманитарен характер", защото дългосрочното пребиваване на чужденеца в България не е новонастъпило обстоятелство и е извън предмета на закона. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административния съд - С.-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения, че направените правни изводи от административния съд са в противоречие с фактите и доказателствата, приложени по преписката. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗУБ, то обектът на изследване за прилагането на материалния закон се ограничава до наличието въобще на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила. На второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход, и на трето - преценката на тяхната основателност. При внимателна преценка на фактите правилно и обосновано съдът е приел, не са налице обстоятелства за предоставяне на закрила по ЗУБ, поради което оспорването на административния акт е неоснователно. В интервю с рег. № УП5060 от 4.12.2016 г. търсещият закрила не е представил нови обстоятелства, които да налагат предоставянето на международна закрила. Молбата му за закрила е мотивирана с липсата на разрешение за пребиваване и с необходимостта да получи документ за легално пребиваване. Т. М. е посочил, че е роден и живее в България, където и иска да остане, защото не счита Армения за своя родина, тъй като не може да пише и чете на арменски език. Заявил е, че не е арестуван и осъждан, няма проблеми с арменските власти. Причините, поради които чужденецът не желае да се върне в Армения, са свързани с дългосрочното му пребиваване в България и нежеланието му да отбие военната си служба. С оглед на установеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че изложените от Т. М. причини за нежеланието му да бъде върнат в Армения не са в приложното поле на ЗУБ, от където и следва обоснованото заключение, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Правилно съдът е посочил, че не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, нормата на който посочва, че такъв се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Предоставянето на субсидиарна закрила на чужденец следва да се основава на причини, свързани с положението в държавата му по произход, в която същият не може да се завърне. Характерът на закрилата изключва икономически, социални, семейни и други причини, зависещи изцяло от волята на чужденеца. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Обстоятелствата, че Т. М. е роден и пребивава в България заедно със семейството си, че няма познати в Армения и не знае езика, не са основания за особена закрила по смисъла на Закона за убежището и бежанците. Само по себе си пребиваването на територията на Р. Б. за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Р. Б., но не и за статут по приложимия в случая специален закон. Неоснователно е и твърдението, че първоинстанционният съд не е събрал подробна информация за обстановката и сигурността в Армения. В решението се съдържат мотиви относно ситуацията на страната по произход. Настоящата инстанция споделя изцяло заключението на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не отговаря на изискванията за предоставяне на хуманитарен статут. Не може да се приеме, че е лице, което може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 2, б. "д" от Директива 83/2004, тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в страната си по произход, съществува реална опасност от тежки посегателства, така както са определени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и чл. 15 от Директивата, което следва да обоснове извода, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдените от касатора нарушения на процесуалния и материалния закон, а при внимателна преценка на фактите е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно, респ., че същият е законосъобразен. Основният принцип на бежанската закрила - принципът за "non-refoulement" (забрана за връщане), е прогласен в нормата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ - чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В настоящия случай обаче не се установяват подобни факти по отношение на Т. М.. Обстоятелството, че жалбоподателят е роден в България, където и продължава да живее, сочи, че чуждият гражданин търси закрила по икономически и семейни причини, а не защото е подложен на реална заплаха в страната си по произход Армения. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,