Решение № 9307 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12484/2019 г.

Решение № 9307 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12484/2019 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, представляван от юрисконсулт Илиева срещу решение № 5470 от 4.09.2019 г., постановено по адм. дело № 12760 по описа за 2017 г. на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменено решение № 15631 от 11.08.2017 г. /неправилно в жалбата е посочена 2018 г. година/ на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Д., [гражданство]. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба и иска да се отмени решението на АССГ. Ответникът, А. Д., чрез процесуалния представител адвокат Илиев оспорва жалбата. Иска решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол пред административния съд е било решение № 15631 от 11.08.2017 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Д., [гражданство]. Съдът е разгледал събраните в административното производство доказателства, образувано по подадена от лицето молба от 15.09.2016 г. за предоставяне на закрила. За да отмени решението на председателя на ДАБ, съдът е приел, че в производството пред административния орган не са събрани каквито и да било доказателства относно положението на дервишите в Иран, отношението на официалните власти към тях, както и отношението на други потенциални субекти на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗУБ. Жалбоподателят е посочил притесненията си във връзка с гоненето на дервишите и ограниченията към молитвите им от официалните власти, както и притесненията си за своя син, който сменил религията си. Този аспект от бежанската история не е изследван в обжалваното решение. Като се добави и приемането на [вероизповедание] от жалбоподателя, макар и впоследствие, остава неизследван въпросът с проблематичната за Иран религиозна принадлежност на жалбоподателя. Съдът е приел още, че независимо от липсата на други проблеми за кандидата в страната му на произход и поставената от него цел на напускането му – да достигне при останалите членове на семейството му в Австрия, неизследването на въпроса с религиозната принадлежност на молителя и потенциалното преследване поради нея при негово завръщане, се явява достатъчно тежко нарушение на процедурата/непълнота на изследването на бежанската му история, което да обоснове връщане на преписката за ново произнасяне от Председателя на ДАБ. При тези данни, съдът е приел, че жалбата на лицето срещу решението на председателя на ДАБ е основателна и го е отменил. Решението е неправилно. Съдебното решение е постановено при необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. То е вътрешно противоречиво и няма установени нито приети фактически обстоятелства, нито съответни на тях правни изводи. Съдът само е изброил събраните доказателства и не е дал никакво обяснение защо при липса на данни за конкретно преследване на лицето поради верската му принадлежност и за конкретно нарушаване на тези му права е приел, че се налага нова преценка от административния орган на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец. В решението липсват правни изводи. Неправилен е изводът на съда, че в хода на административното производство не са били събрани доказателства относно положението на дервишите в Иран. С А. Д. е проведено интервю, в което той е изтъкнал като основна причина за напускането на държавата си на произход, желанието си да се събере със семейството си на територията на Република Австрия. В тази връзка, заявява, че би се върнал да живее в Иран едва, когато получи австрийски документи. Следователно основната причина, която не е релевантна за получаване на международна закрила по смисъла на ЗУБ има личен и икономически характер. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Първоинстанционният съд изцяло е игнорирал факта, че чуждият гражданин не е бил лично заплашван, като спрямо него не е оказвано насилие, както и обстоятелството, че не подава веднага молба за закрила в Република България, а едва след задържането му, защото видно от заявеното по време на интервюто, неговата основна цел не е била да остава на територията на Република България, а да се събере със семейството си в Република Австрия, от където е и прехвърлен обратно съобразно разпоредбите на Регламент (ЕС) 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Това е така, тъй като видно от данните по делото е, че чужденеца е напуснал Иран през лятото на 2016 г., като съгласно неговите обяснения е пристигнал в България /Варна/ с редовен полет от Техеран и при наличието на издадена виза, че е бил задържан от органите на реда при опит да премине нелегално границата със Сърбия на 24.08.2016 г. и че е подал молба за закрила едва на 15.09.2016 г. В тази връзка е основателен доводът на касатора, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е изследвал обстойно заявената бежанска история. Също така, видно от данните по делото е, че в съдебното производство пред АССГ е представено свидетелство за водно кръщение от евангелска църква "Мисията" относно приемане на [вероизповедание] от А. Д.. Това свидетелство обаче, е издадено на 15.09.2018 година, тоест, една година и един месец след издаване на административния акт. По делото липсват данни, че чужденецът действително е променил религията си в резултат на негова дълбока убеденост и осъзната решимост. В този смисъл само и единствено представеното свидетелство за водно кръщение подписано от пастор И. Ковачев, не доказват действителна промяна в религиозната му принадлежност. В тази връзка заявената от А. Д. промяна на религиозните убеждения е настъпила след произнасянето на административния орган и служи за подсилване на основанията, с които аргументира молбата си, като изрично е заявил че не е преследван заради религиозната си принадлежност. В съдебното производство пред първоинстанционния съд е представена и справка с № МД-620 от 07.09.2018 г. относно нивото на дискриминация, пред което са изправени християните, родени като такива, които не се занимават активно с евангелистка дейност, като подробно е обсъдено, че не е достатъчно сериозно по своята същност и честота, за да бъде равнозначно на преследване или сериозно посегателство. Също така, по делото е представена и справка № МД-621 от 07.09.2018 г. относно положението на [вероизповедание] в Иран, какъвто е твърдял първоначално жалбоподателя, че е бил, като впоследствие е приел [вероизповедание]. Представените в съдебното производство справки и свидетелството за водно кръщение не са обсъдени от първоинстанционния съд, което е довело да неправилни изводи. За пълнота, настоящият състав следва да посочи, в решение на Съда на Европейския съюз от 04.10.2018 година по преюдициално дело Б. Ф., С-56/2017 г., изрично е посочено, че член 10, параграф 1, буква б от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство, като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че молителя за международна закрила, който в подкрепа на молбата си се позовава на опасност от преследване, поради мотиви, основани на религията, следва да подкрепи тези твърдения, относно религиозните си вярвания с достоверни данни, като представи елементи, въз основа на които компетентния орган може да се увери в истинността на посочените твърдения Следва да се посочи, че правото на закрила е субективно материално право, принадлежащо на конкретен правен субект, като необходимостта от наличие на личен елемент е задължителна, а изключване е допустимо само при нуждата от субсидиарна закрила по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/Е0 (2011/95/ЕС). Предвид, че чужденецът не е преследван персонално, а страхът му от конкретни посегателства е необоснован, хипотетичната възможност някога да има евентуално проблеми, не е основание за предоставяне на статут на бежанец. Искането за закрила на молителя свързано с желанието му да се събере с близките си на територията на Република Австрия и мотивът му относно общото положение на дервишите не могат да служат като причина за предоставяне на международна закрила по чл. 8 от ЗУБ. На следващо място, съдът споделя изводите на административния орган изложени в административния акт, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 ЗУБ. Не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В случая не се установява лицето да е било принудено да напусне Иран поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на А. Д. поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. В тази насока административният орган е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, даваща основание за предоставяне на хуманитарен статут и тогава, когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Изследвана е била цялостната обстановка в Иран, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай, не се установява чужденеца да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение се явява неправилно. Следва да бъде отменено и да се постанови решение по същество, с което се отхвърли подадената от А. Д. жалба срещу решението на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, [гражданство]. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение