Решение № 11881 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2878/2023 г.

Производството е реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването срещу Решение 5965/18.10.2022 г. по адм.д.3613/2022 г. на Административен съд София- град, с което е отменено бездействието на министъра на здравеопазването, изразяващо се в невъвеждане на вярната информация в Националната здравно-информационна система- модул еИмунизация за извършена ваксинация на А. Каратотева и Б. Каратотева и в неиздаване на цифрови сертификати за ваксинация срещу [заличен текст] и е изпратена преписката на министъра за извършване на фактическите действия по въвеждане на вярната информация в Националната здравно- информационна система модул еИмунизация и издаване на цифрови сертификати за ваксинация срещу [заличен текст] в 7- дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. В касационната жалба се излагат аргументи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Твърди се, че съдът е формирал неправилен извод както за допустимост на искането, така и за основателност на иска. Освен това подчертава, че правният интерес на ищците за издаване на цифрови [заличен текст] сертификати на ЕС е отпаднал. Моли съда да обезсили решението и да остави исковата молба на ищците без разглеждане, или алтернативно, да отмени решението и да отхвърли иска. Ответниците А. Каратотева и Б. Каратотева, лично и със съгласието на С. Каратотева /майка/, чрез адв. А. Качаунова, намират, че оспорваното решение е допустимо и правилно и че не са налице основания за касационно обжалване на същото. В писмения им отговор се отбелязва, че с подадения иск срещу бездействието на Министерство на здравеопазването се искат три неща:1/ да се заличат въведените в електронния имунизационен регистър неверни данни за имунизация на А. и Б. Каратотеви с първа доза на ваксината [заличен текст], 2/ да се въведат в електронния имунизационен регистър данни за действително приложените на ищците имунизации срещу [заличен текст] с ваксината [заличен текст] и 3/ да се издадат сертификати, генерирани от електронния имунизационен регистър за извършените ваксинации. Действително, и те самите подчертават, че неверните данни за имунизация на ищците са вече заличени, поради което искането по т.1 е безпредметно, но това не се отнася за другите две искания, като се излагат подробни съображения за това. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение е отменено бездействието на министъра на здравеопазването, изразяващо се в невъвеждане на вярната информация в Националната здравно-информационна система- модул еИмунизация за извършена ваксинация на А. Каратотева и Б. Каратотева и в неиздаване на цифрови сертификати за ваксинация срещу [заличен текст] и е изпратена преписката на министъра за извършване на фактическите действия по въвеждане на вярната информация в Националната здравно- информационна система модул еИмунизация и издаване на цифрови сертификати за ваксинация срещу [заличен текст] в 7- дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. Осъдено е Министерството на здравеопазването да заплати на С. Каратотева разноски в размер на 520 лева. По делото не се спори, че на 26.12.2021 г. двете ищци са ваксинирани в Медицинския институт на МВР с ваксина [заличен текст], която се прилага еднократно. Към този момент А. Каратотева, родена на [дата]., е била [заличен текст], на [заличен текст], а Б. Каратотева, родена на [дата]. [заличен текст], на [заличен текст]. След поставяне на ваксините медицинският служител е установил, че не може да въведе данните в Националния имунизационен регистър, тъй като приложената ваксина не е одобрена за лица под [заличен текст] и електронната форма няма такава функционалност. Вместо това са въведени данни за приложена първа доза от ваксината [заличен текст] на [заличен текст] и са издадени цифрови [заличен текст] сертификати на ЕС с такива данни. На 29.12.2021 г., майката на децата, С. Каратотева, подала сигнал до Министерство на здравеопазването, в който изложила фактите и поискала да се намери разрешение на проблема с истинността на информацията и издаването на съответния сертификат. Министърът наредил проверка по сигнала, който бил разгледан от държавния здравен инспектор и който разпоредил проверка, която да се извърши от Регионалната здравна инспекция- София. Проверката потвърдила поставянето на еднодозовата ваксина за възрастни в нарушение на издадените заповеди на министъра на здравеопазването и били предприети административнонаказателни мерки срещу медицинските лица. Стартирана била процедура за премахване на недействителните записи от регистъра, видно от писмо с изх.рег.96-00-3326/3/07.01.2022 г. на директора на РЗИ- София до държавния главен инспектор. Същевременно, от писмо на директора на РЗИ- София до майката на децата с изх.рег.96-00- 3301/2/ от 28.01.2022г., става ясно, че в електронния регистър няма разрешена функция да се въвеждат данни за поставена ваксина [заличен текст] на деца. /Впоследствие, видно и от касационата жалба, и от отговора на ответниците, грешните записи за приложена първа доза на [заличен текст]на [заличен текст] са заличени./ С писмо, изх. рег.1289 от 20.01.2022 г., директорът на Медицинския институт към МВР е поискал разрешение от министъра на здравеопазването да се извършат необходимите действия от Информационно обслужване АД, за да се регистрират извършените ваксинации и да се издадат исканите сертификати. Писмото от директора на РЗИ- София и предложението на директора на Медицинския институт към МВР са разгледани от директора на дирекция Опазване на общественото здраве и здравен контрол при M3, който е изразил становище против коригиране на грешката в националната информационна система, тъй като това ... ще създаде по-голям прецедент, както и ще позволи да се узакони допуснатата грешка В становището е посочено, че всяко влошаване на здравословното състояние на ваксинираните [заличен текст] може директно да се свърже с неправомерно поставените им ваксини срещу [заличен текст], което ще има дълготрайни и пагубни последици върху имунопрофилактиката, прилагана в изпълнение на националния имунизационен календар, не само ваксинацията срещу [заличен текст]. На 01.04.2022 г. /стр.551-552 от първоинст.дело/ ищците подават искане до министъра на здравеопазването да коригира данните в електронния имунизационен регистър и да издаде сертификати за ваксинация. Съдът е посочил, че в настоящия случай бездействие по смисъла на чл.256, ал.2 АПК представлява неизвършването на фактически действия, при наличие на установено със закон задължение за извършването им. Задължението трябва да произтича от закон, разбиран в най-широкия смисъл на това понятие - всяка разпоредба, съдържаща се в нормативен, подзаконов нормативен акт, заповед или инструкция, или друг вътрешнослужебен акт, с който се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица - по аргумент от чл.2,ал.2, т.З от АПК. Обстоятелството, че са заличени данните за приложена първа доза на [заличен текст] на [заличен текст], не променя извода за бездействие на органа да отрази вярната информация. След подробен правен анализ, съдът е намерил исковата претенция за основателна и доказана и се е произнесъл с решенето, предмет на касационен контрол. Решението е валидно, допустимо и правилно. Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган е уредена в разпоредбата на чл. 256 от АПК. Производството по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК е исково производство. Целта на исканията по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника административния орган, съществува неудовлетворено субективно право, което има за предмет такова поведение от страна на административния орган, вменено му от закона, чрез което на правоимащия се предоставя определена облага или друга полезна за него последица. Търсещият съдебна защита цели да осъди административния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. Защитата по този ред е възможна, само ако органът бездейства, но не и след като бездействието е прекратено, което в случая не е налице. На първо място следва да се отбележи, предвид възраженията на касатора, че искът е предявен в законоустановения 14- дневен срок, тъй като ищците отправят своето искане за извършване на фактически действия до министъра на здравеопазването, който се явява компетентният орган, на 01.04.2022 г., а на 11.04.2022 г. депозират и жалбата си в съда. Поради това, правилно първоинстанционният съд е преценил, че при изпълнение и на тази положителна процесуална предпоставка, искът се явява допустим. Действително, задължението за органа възниква след подаване на искане от съответния заинтересован правен субект. В правната доктрина се посочва, че има изискване в закон административният орган да извърши определено фактическо действие, което не е волеизявление. Задължението за действие може да произтича пряко от разпоредба на закона, предвиждаща незабавно действие след искане от гражданин или организация, но може и задължението за действие да възниква в резултат от настъпването на определен юридически факт, последван от искане от гражданин или организация. В този смисъл съдът е извършил правилна преценка, че в изпълнение на правомощието си по чл.5 от Наредбата за имунизациите в Република България при възникване на извънредна епидемична обстановка, министърът на здравеопазването е издал Заповед РД-01-726 от 23.12.2020 г., с която е наредил стартирането на имунизационна кампания срещу COVID-19 на територията на цялата страна и е създал задължение за медицинските лица да вписват извършените имунизации срещу COVID-19 и в електронния имунизационен регистър, създаден и поддържан като модул на Националната информационна система за борба с COVID-19. Със Заповед РД-01-202/02.04.2021 г. е допълнена Заповед РД-01-726 от 23.12.2020 г., като е конкретизиран редът за въвеждане на данните в регистъра, за издаване на сертификати и за корекция или анулиране на данни. Съгласно чл.11а, данните се въвеждат в регистъра в деня на поставяне на ваксината чрез медицински софтуер - чрез софтуера на общопрактикуващия лекар, ако ваксината е поставена от него, или чрез достъпване на сайта https://imunno.his.bg/login, ако ваксината е поставена от медицинско лице във временен имунизационен пункт. Категорично е установено от съда, че лицата, които въвеждат данните, не разполагат с възможност да ги променят или анулират. Тези действия са от изключителната компетентност на министъра на здравеопазването, съгласно чл.11в от Заповед РД-01-726 от 23.12.2020г, изменена и допълнена със Заповед РД-01-202/02.04.2021 г., като единственото условие за корекция на данните е министърът на здравеопазването да получи положителното становище на РЗИ според утвърдена стандартна процедура. При безспорно установени грешни записи за извършената ваксинация, за министъра на здравеопазването възниква задължението да коригира тези записи, като отрази вярната информация. Фактът, че са заличени данните за приложена първа доза на [заличен текст] на [заличен текст], не променя извода за бездействие на органа да отрази вярната информация. Напротив, след заличаването на погрешно вписаните данни, без да са вписани верните данни, ищците фигурират в системата като неимунизирани лица, което не отговаря на действителния им здравен статус, а Министерството на здравеопазването продължава да поддържа електронен информационен регистър с невярно съдържание. По отношение на задължението за издаване на цифров сертификат за имунизация срещу COV1D-19, настоящият съдебен състав на ВАС се солидаризира с изводите на административния съд, че единственият критерий за издаване на цифров сертификат е дали е приложена ваксина, за която е прието, че създава надеждна защита срещу COVID-19, и съответно лицата, на които е приложена, не носят риск за общественото здраве по смисъла на рецитал 7 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2021/953 НА Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2021 година относно рамка за издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за ваксинация срещу, направено изследване за и преболедуване на COVID-19 (Цифров COVID сертификат на ЕС) с цел улесняване на свободното движение по време на пандемията от COVID-19. Твърденията на касатора, че ищците следва да се считат за неимунизирани лица е и житейски, и правно неиздържано. На тях им е поставена пълна доза за възрастен човек, поради което, за дълъг период от време, не може да им бъде поставяна друга одобрена за възрастта им ваксина, но при така стеклите се обстоятелства на тях им е било препятствано и правото на свободно движение. Съгласно чл.11 б от заповедта на министъра, за извършената ваксинация от регистъра се генерира документ (сертификат). В случая генерирането на цифровия сертификат е обусловено от корекцията на данните и представлява чисто фактическо действие. При въвеждането на вярната информация в регистъра не би следвало да има техническа пречка за издаване на цифров сертификат, а ако има такава, то тя е напълно преодолима от техническа гледна точка. Решението на Административен съд София- град, с което исковата молба до него е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право. Извел е обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответниците по делото следва да бъдат заплатени сторените и доказани разноски в касационното производство, възлизащи на 1 000 лева и представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,