Решение № 13254 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9709/2010 г.

Решение № 13254 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9709/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Съвет за електрони медии, чрез представляващия и процесуален представител срещу решение № 8048 от 16.06.2010 г., постановено по адм. дело № 13917 по описа за 2009 г. на Върховен административен съд, първо отделение, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 41 от 14.9.2009 г. на председателя на СЕМ за установено публично задължение в размер на 7623,29 лв. и съответната лихва. Поддържат се доводи за неправилност на решението - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се потвърди издадения АУПВ. Развива подробни съображения и се позовава на трайната съдебна практика в тази насока. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Нов център" ЕООД, чрез процесуалния представител я оспорва, счита, че е неоснователна и поддържа правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, Петчленен състав на Първа колегия намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на ВАС е бил АУПДВ № 41 от 14.9.2009 г. на СЕМ, издаден на основание чл. 32, т. 18, във вр. с чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифа за таксите за радио- телевизионна дейност /ТТРТД/ във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ с който е установено публично държавно вземане в размер на 7623.29 лева, ведно с лихвите. За да отмени акта съда е приел, че Законът за радио е телевизия предвижда заплащане на такса за предоставена услуга от СЕМ по надзор върху дейността на съответния оператор, която услуга според решаващия състав не била осъществявана, поради което не били налице условията по чл. 102, ал. 3, т. 3 б. "а" и "б" от ЗРТ за определяне на съответствие такси. Правнорелевантният факт дали била осъществявана дейност следвало да бъде доказан от администрацията. Съдът не е приел довода на касатора, че таксата се дължи поради факта, че е издадена лицензия до нейното прекратяване. Решението е неправилно. Настоящият състав споделя изложените в касационната жалба доводи за отмяна на решението. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК публични държавни вземания са вземанията за държавни такси, установени по основание със закон. Според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, което се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК, а ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация. Съгласно чл. 98 от ЗРТ се създава фонд "Радио и телевизия" към СЕМ за финансиране на радио и телевизионната дейност, като според чл. 102, ал. 1, т. 2 от същия закон средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират и от първоначалните и годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от СЕМ. Съобразно посочената правна регламентация и фактите по делото следва да бъде прието, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ - годишни регистрационни такси, дължими от касатора за радиодейност като търговски оператор, за които не е извършил доброволно плащане. Доколкото липсва специален ред за издаването му по ЗРТ, същият е издаден в съответствие с общите правила по АПК. Издаденият АУПДВ не е в противоречие с материалните основания за издаването му. Правното основание за издаване на акта е по чл. 102, ал. 3, т. 3 от ЗРТ, където е посочено, че радио- и телевизионните оператори заплащат годишна такса. От друга страна нормата на чл. 102, ал. 6 от ЗРТ определя, че размерът, сроковете и начините на заплащането на таксите по алинея трета се определят с Тарифа за таксите за радио и телевизионната дейност, одобрена от Министерския съвет, и същата е посочена в акта като основание за определяне на размера на дължимата такса за съответния период. Нито в ЗРТ, нито в ТТРТД се съдържа хипотеза, в която годишните такси за радио- и телевизионна дейност не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран - при анализ на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ТТРТД. Изчислените такси в оспорения АУПДВ на СЕМ са от датата на влизане в сила на ТТРТД - 16.06.2006 г. до края на 2008 г., през който период дружеството е притежавало лицензия № 441-00308 от 11.1.2001 г. и няма данни, че е заплащало дължимите лицензионни такси. Не може да се приеме, че СЕМ не е осъществявал надзор върху дейността на оператора, поради нейното фактическо нереализиране и от това следва недължимост на таксата. Таксата се дължи за осъществяване на надзор по спазване на условията на радио и телевизионна дейност - чл. 8, ал. 1 от тарифата, което означава, че за осъществяване на надзора, критерий е наличието на лицензия или регистрация, а крайният момент на осъществяване на този надзор е юридическият факт на прекратяване на тази лицензия. Нещо, което в случая няма данни да е поискано от дружеството и да е направено. В тази смисъл е основната част от постановената по този въпрос съдебна практика. Предвид на гореизложено жалбата на СЕМ се явява е основателна. Решението следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което се отхвърли подадена от дружеството жалба срещу оспорения АУПВ № 41 от 14.9.2009 г. Поради така постановения резултат на касатора се дължат разноски, представляващи юристконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на общо 300 лв. - по 150 лв. за всяка инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,