Решение № 6845 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2018 г.

Решение № 6845 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 56/15.02.2018 г., постановено по административно дело № 6/2018 г., Административен съд – Добрич е: 1) отменил по жалба вх. № 25/4.01.2018 г., подадена от А. Аптулов, ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], чрез адв. С. Калев, ДАК, решение № 36/8.12.2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Добрич, с което е отхвърлена жалбата на Аптулов срещу разпореждане № [ЕГН]/17.05.2017 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Добрич; 2) върнал преписката на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Добрич за ново произнасяне по подаденото от Аптулов заявление № 2113-24-211/6.03.2017 г. съгласно дадените задължителни указания в мотивите на съдебното решение относно тълкуването и прилагането на закона; 3) осъдил ТП на НОИ – Добрич да заплати на А. Аптулов направените по делото разноски в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Съдебният акт е атакуван с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Добрич. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се претендира отмяната му. Ответникът по касация А. (в част от документите презимето е изписано като "Ф. ") Аптулов, живущ в [държава], с адрес за призоваване в [държава] чрез процесуалния си представител, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решаващият съдебен състав правилно е установил фактическата обстановка по спора. С процесното разпореждане от 17.05.2017 г. ръководителят по "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Добрич е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А. Аптулов с мотиви, че не отговаря на условието по чл. 68, ал. 3 от КСО – няма 15 години действителен осигурителен стаж, а само 14 години, като не е зачел установеният извън тях стаж от военна служба – 2 години и 1 ден, за действителен осигурителен стаж. Недоволен от разпореждането, Аптулов го е обжалвал по административен ред, като е аргументирал теза, че времето, през което дадено лице е било на наборна военна служба, следва да се включи в общия осигурителен стаж по чл. 68 от КСО като действителен такъв. С оспореното пред Добричкия административен съд решение от 8.12.2017 г. директорът на ТП на НОИ – Добрич е отхвърлил като неоснователна жалбата на Аптулов против разпореждането от 10.05.2017 г., като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган и е формулирал решаващ извод за законосъобразност на отказа да се отпусне пенсия на Аптулов. За да уважи сезиралата го жалба от Аптулов срещу решението на директора на ТП на НОИ – Добрич, първоинстанционният съд е приел, че макар и постановено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, то е издадено при липса на мотиви за сторените изводи и в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Връщайки преписката на пенсионния орган, съдът му е наредил да се произнесе по заявлението на Аптулов, като е дал за целта в мотивите си съответните указания по тълкуването и прилагането на относимите за спора правни норми. Върховният административен съд намира проверяваното съдебно решение за правилно по своя резултат, понеже трудовият стаж, положен в изпълнение на задължението за отбиване на наборна военна служба, е действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 12 от допълнителните разпоредби (ДР) на КСО. Съгласно чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, който стаж в разпоредбата на чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) се определя от трета категория. Съгласно приложимата за казуса редакция на чл. 24 от Закона за всеобщата военна служба в Народна Република България (ЗВВСНРБ, отм.), срокът на редовната военна служба за времето от 24.07.1959 г. - 24.08.1990 г. във всички родове войски е 24 месеца (2 години), а във военноморските сили - 36 месеца (3 години). Видно от военно-отчетната книжка на ответника по касация е, че той е отслужил редовна (наборна) военна служба през периода от 1.10.1971 г. до 1.10.1973 г. При това положение следва да бъде зачетен за осигурителен стаж от трета категория пълният размер от 2 години на наборната военна служба. Съгласно легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, "действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Предвид тези разпоредби административният съд правилно е приел, че пенсионните органи е следвало да зачетат пълния размер на наборната военна служба като действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране. С оглед на това следва да се приеме, че както длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Добрич, така и ръководителят на ТП на НОИ – Добрич, са преценили неправилно ключовият за изхода на спора въпрос, като са приели, че редовната (наборната) военна служба не следва да се зачита като действителен осигурителен стаж, поради което са издали материално незаконосъобразни актове (нарушение по чл. 146, т. 4 от АПК). В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд, шесто отделение, формирана с решенията по следните административни дела: № 9460/2012 г.; № 11816/2012 г.; № 1961/2016 г.; № 7470/2016 г.; № 4023/2017 г.; № 10591/2017 г.; № 13944/2017 г.; № 2856/2018 г.; № 6749/2018 г.; № 10942/2018 г., и др. По тези съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд – Добрич е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,