Решение № 4883 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1748/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Х. А., непридружена непълнолетна гражданка на Сирия, подадена чрез пълномощника адв. Х. Христов срещу решение 194 от 09.01.2025 г., постановено по адм. дело 1431/2024 г. на Административен съд Хасково (АС-Хасково), с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение 12450/29.11.2024 г. на председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), обективиращо отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответникътпредседателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез юрисконсулт М. Кръстева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Хасково (АС-Хасково) е било образувано по жалба на А. Х. А., непридружена непълнолетна гражданка на Сирия, срещу решение 12450/29.11.2024 г. на председател на ДАБ при МС, с което на жалбоподателката на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното в настоящото производство решение административният съд, в производство по чл. 84, ал. 3 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма. Същият бил мотивиран с фактически и правни основания за отхвърляне на молбата за закрила на чужденката. При постановяване на акта не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочено е, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденката. Тя не е посочила причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо нея не е установена и реална опасност от тежко посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в конкретния регион от който е жалбоподателката в Сирия. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. Прието е, че А. Х. А. е напуснал родината си заедно с брат си, за да търсят по добър начин на живот. Съответно, причините за напускане на Сирия са от личен и битов характер, поради и което не може да се приеме, че в конкретния случай се касае за бежанец, а за икономически мигрант. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ спрямо чужденката съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателката, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещата закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че оспореното решение на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно и правилно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Задълбочено са изследвани обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационната жалбоподателка и са изложени обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, вкл. не може да се направи обоснован извод за нарушаване или несъобразяване на "висшите интереси на детето". Видно от доказателствата по делото, принципа за съблюдаване на висшия интерес на детето, закрепен в чл. 6а ЗУБ и целостта на семейството са обсъдени в решението на председателя на ДАБ при МС. В административното производство е направена бърза оценка на най-добрия интерес за закрила на детето с рег. 43857/25.06.2024г., като въз основа на събранта информация нивото на риск за детето е определено на ниско. По делото е представено решение 1055/02.07.2024 г., издадено от председателя на Национално бюро за правна помощ, че на непридружената непълнолетна е предоставена правна помощ под форма представителство от адвокат. Представена е и заповед ЗД/Д-Х-Х-390/28.06.2024 г. както и е изготвен доклад (стр.46 от делото) на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Харманли, на основание чл. 15, ал. 4 и ал. 6 от Закона за закрила на детето вр. § 1, т. 4 от ДР на ЗУБ, с която на чужденката е определен социален работник, които да я представлява в производството за предоставяне закрила по реда на ЗУБ. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещата закрила, А. Х. А. не е доказала по отношение на нея да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради нейната религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденката заявил, че напуснал Сирия заедно с брат си Х. Х. А., защото положението в Сирия било лошо. Посочила, че е живяла в [населено място], община Кобани. Не знаела кой с кого воюва, но от 2014г. районът бил бомбардиран от Свободната армия и турската армия. Споделила, че баща им ги изоставил и сега се налагало брат й да работи. В родното й село останали другият и брат и майка й, като уточнила, че баща и живее в същото село, но отделно, защото имал друга жена. Следователно, настоящият състав счита, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация на себе си и брат си. Правилно АС-Хасково приел, че така представената бежанска история на А. Х. А. не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че непридружената непълнолетна гражданка е била обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденката по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователно са и възраженията на А. Х. А., че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденката по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази му част. В случая касационната жалбоподателка не е била принудена да напусне Сирия, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е била застрашена от такива посегателства при завръщането й в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на А. Х. А. и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на А. Х. А.. От съдържащи се по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещата закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата й на произход. От нея се установява, че в Сирия не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първоинстанционния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. От представените пред настоящата съдебна инстанция с вх. МД-02-200/08.04.2025г. не може да се приеме, че са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на посоченото решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО. Въз основа на изложеното, като е приел решението на председателя на ДАБ при МС за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,