Решение № 8920 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3031/2022 г.

Решение № 8920 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3031/2022 г., VIII о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП и от "Ню фоун 2013" ЕООД, срещу решение № 1569 от 26.11.2021 г. по адм. дело № 857/2020 г. по описа на Административния съд – Варна /АС - Варна/. Касаторът - директор на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Марчева, обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-03000319002995-091-001/9.12.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 43/26.03.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че представените таблици от куриерските дружества не представляват вторичен счетоводен документ, а електронно извлечение от софтуерната програма на дружества генериращ автоматично РКО и товарителници от системата. Счита, че наличната от куриерските дружества информация за изпратени пратки и изплатени суми не е опровергана от ревизираното лице /РЛ/. Твърди се, че органите по приходите са доказали по безспорен начин наличието на данни за укрити доходи. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска се отмяна на решението в оспорената част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена изцяло жалбата на дружеството. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и сторените разноски за касационната инстанция. Ответникът - "Ню фоун 2013" ЕООД, излага становище за неоснователност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" гр. Варна. Иска оставяне в сила на решението в частта, в която е отменен РА. Касаторът "Ню фоун 2013" ЕООД обжалва съдебното решение, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че ревизиращите органи са дали изключителен превес на писмените обяснения на трети лица. Според касатора дружеството не е разполагало с такъв обем стоки, какъвто се приема от органите по приходите, че е изпратило чрез пратки с наложен платеж. РЛ не е разполагало и с парични средства за придобиване на стоки в такива количества. При анализ на описаното не става ясно защо органите по приходите не приемат, че посочените в РА дружества осъществяват търговска дейност и извършват продажби, като получават приходите от тях. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска се отмяна на решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Марчева, в писмена молба, с която се излагат съображения по съществото на спора, оспорва касационната жалба на "Ню фоун 2013" ЕООД като неоснователна и претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" Варна и за неоснователност на касационната жалба на "Ню фоун 2013" ЕООД. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледана по същество касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" Варна е основателна, а касационната жалба на "Ню фоун 2013" ЕООД е неоснователна. Предмет на спора пред АС - Варна е бил РА № Р-03000319002995-091-001/9.12.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 43/26.03.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, издаден на "Ню фоун 2013" ЕООД, с който за периода 1.01.2014 г. - 31.12.2015 г. са определени задължения по ЗКПО в размер на 142 891. 02 лв. и лихва - 63 167. 36 лв. и по ЗДДС за периода от м. 03.2014 г. до м. 02.2016 г. в размер на 1 019 706. 01 лв. и лихва 450 972. 05 лв. От фактическа страна съдът е приел, че "Ню Фоун 2013" ЕООД е регистрирано в Търговския регистър на 6.11.2013 г., като за периода от 6.11.2013 г. до 24.01.2017 г. едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител е Г. Георгиев. Констатирано е, че през ревизирания период дружеството е извършвало търговия с телефони и телефонни аксесоари, която дейност е осъществявана в обекти, находящи се в гр. Варна и в гр. София. Освен чрез посочените търговски обекти търговията с мобилни апарати е осъществявана и чрез интернет сайтове. За осъществяване на търговската дейност дружеството заявява, че е ползвало куриерските услуги на "Еконт експрес" ООД и "Спиди" АД. Установено е, че за извършените продажби, задълженото лице е получило заплащане от клиенти основно чрез "наложен платеж", изплатен от куриерските дружества в брой, както и платени суми по банков път съгласно издадени фактури. Органите по приходите са констатирали, че ревизираното дружество не е отчело приходи от целия реализиран оборот от продажби на стоки за периода м. 01.2014 г. - м. 02.2016 г., подробно посочени по размери и данъчни периоди в табличен вид в РД в общ размер на 6 255 498, 29 лева. Същият е формиран от оборот, реализиран от продажби чрез "наложен платеж" с посочен в платежните документи получател на сумите "Ню Фоун 2 013" ЕООД, неотчетен в счетоводството на дружеството в общ размер на 82 793, 46 лева, и изплатен "наложен платеж" с посочени в платежните документи дружества като получатели: "Китай Инвест" ЕООД, "Гранд Фреш" ЕООД, "Транс Компакт 3" ЕООД и "Транс Компакт 4" ЕООД в размер на 6 172 704, 83 лева. Лицата, на които е изплащан наложеният платеж съгласно РКО и квитанции са Г. Георгиев – управител на ревизираното дружество и служители на "Ню фоун 2013" ЕООД. След анализ на всички представени в ревизията доказателства органите на приходната администрация са приели наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи. Съдът е изложил мотиви, че обжалваният РА е издаден от компетентни органи по приходите, като е спазена формата за издаването му, изложени са фактически и правни основания, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обусловят отмяна на РА. При преценката относно приложението на материалния закон съдът е достигнал до извод за частична незаконосъобразност на РА. АС-Варна е приел, че законосъобразно ревизионното производство е протекло по чл. 122 и сл. от ДОПК. Стигнал е до извод, че са събрани множество доказателства, от които се установява, че сумите по платежните документи - РКО, представляват приходи на ревизираното дружество, които не са отчетени от него и във връзка с които не са заплатени следващите се преки и косвени данъци. При извършена справка за всички подадени уведомления от работодател по чл. 62 от КТ за "Ню Фоун 2013" ЕООД е установено, че дружеството е декларирало подадени уведомления от работодател по чл. 62 от КТ на длъжност "продавач-консултант" за лицата, получили сумите по оригиналите и заверените копия на платежни документи, представени от куриерските дружества и от Окръжна прокуратура - Варна в хода на съдебното производство. Според административния съд обаче наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е обосновано единствено по отношение на представените по делото от "Еконт Експрес" ООД оригинални платежни документи, както и относно представените от Окръжна прокуратура - Варна заверени копия на оригинални платежни документи, предоставени от "Спиди" АД за целите на образуваното досъдебно производство № 48/2018 година. Първоинстанционният съд се е съобразил със заключението на вещото лице по ССЕ, в което, на база оригиналните документи за получени наложени платежи от "Ню Фоун 2013" ЕООД, "Гранд Фреш" ЕООД и "Китай инвест" ЕООД, са изчислени дължимите ДДС по ЗДДС и корпоративен данък по ЗКПО. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП: Неправилен изводът на съда, че фактическите констатации в РА, направени въз основа на получените данни от куриерските дружества, не са достатъчни, за да се приеме, че задълженото юридическо лице е реализирало твърдените от данъчните органи приходи от продажби. Съдът е приел, че тези констатации в случая не почиват на събрани по съответния ред първични документи и съответно при липсата на такива документи по делото, направените изводи въз основа на тях се явяват неверни. В случая административният съд не е отчел в цялост особеностите на използваните от две от куриерските фирми счетоводни и компютърни системи, включително генерирането и отразяването на РКО и неправилно е изключил от получените средства тези за които се твърди, че са получени от РЛ. В тази връзка не е обърнато необходимото внимание и на факта, че наличната от куриерските фирми информация за извършени доставки и изплатени суми не е опровергана по никакъв начин, а данните за получените суми се потвърждават и от обясненията на самите служители на ревизираното дружество. В този смисъл неправилно административният съд е изменил оспорения РА като е намалил размера на установените задължения, вместо да отхвърли оспорването срещу РА в цялост. В тази връзка приетите от съда /като част от административната преписка/, а и в последствие в съдебната фаза, дискове, съставляват веществени доказателствени средства, съдържащи електронни документи "екселски" таблици, представени и подписани с квалифициран електронен подпис, за които е на лице фикцията по чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ за спазване на писмената форма при съставянето на електронен документ. Събирането на тези доказателства в извънсъдебната фаза на производството е осъществено по реда на чл. 37, ал. 5 ДОПК чрез изискване на сведения от лица, които не са субект в административния процес. От разпоредбата на чл. 54, ал. 5 ДОПК не следва дисквалифицирането като доказателствено средство на техническите носители на информация, а се разширява кръга на информационните източници с допускането на разпечатки от такива носители като писмени доказателства. Представените таблици от куриерските дружества не представляват вторичен счетоводен документ, а електронно извлечение от софтуерната програма на дружества, генериращ автоматично РКО и товарителници от системата. Наличната от куриерските дружества информация за изпратени пратки и изплатени суми не е опровергана от РЛ, а данните за изплатени суми по куриерските пратки се потвърждават и от обясненията на служителите на "Ню фоун 2013" ЕООД, дадени в хода на ревизионното производство. С оглед на горното решението в частта, в която е отменен РА, като неправилно следва да бъде отменено и да се постанови вместо него отхвърляне на жалбата срещу РА в същата част. По жалбата на "Ню фоун 2013" ЕООД: Преценката на събраните в хода на ревизионното производство доказателства обуславят изводът, направен от органа по приходите, за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити приходи, поради което правилно във връзка с това ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Обоснован е изводът на съда, че доколкото оспореният РА е издаден при ревизия, проведена по особения ред на чл. 122 – 124 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното по аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК, а в конкретния случай ревизираното дружество не е опровергало направените от ревизиращия орган констатации. Носещият доказателствената тежест за това жалбоподател не е ангажирал доказателства в противовес на направените от органа фактически установявания. В случая приходните органи са направили своите фактически констатации въз основа на получените данни от трети за производството лица /"Еконт експрес" ООД и "Спиди" АД/, предоставени както в табличния им обобщен вид, така и в съвкупната им преценка със снимки на първични счетоводни документи /РКО/, приложени на технически носител. Във връзка с искане на процесуалния представител на жалбоподателя по делото от "Еконт експрес" ООД са представени оригинали на част от разходните касови ордери за изплащане на наложен платеж с получател "Китай Инвест" ЕООД, както и заверени копия на част от оригиналите на платежните документи - РКО за изплатени суми на "Ню Фоун 2013" ЕООД, "Гранд Фреш" ЕООД и "Китай Инвест" ЕООД, представени от Окръжна прокуратура – Варна. Като частни свидетелстващи документи, които носят подписа на служители на РЛ, РКО се ползват с материална доказателствена сила относно съдържащите се в тях неизгодни за него факти. Правилен е изводът на съда, че в хода на ревизионното производство са събрани множество доказателства, от които се установява, че сумите по тези платежни документи - РКО, представляват приходи на дружеството, които не са отчетени от него и във връзка с които не са заплатени следващите се преки и косвени данъци. Физическите лица, получили сумите по РКО, са били в трудови правоотношения с дружеството жалбоподател. Същевременно не се установява лицата, получили сумите по платежните нареждания, да са били в трудовоправна връзка с "Гранд Фреш" ЕООД и "Китай Инвест" ЕООД. Получаването на сумите се потвърждава и от писмените им обяснения. В тази връзка решението на АС в частта, с която жалбата срещу оспорения РА е отхвърлена е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. При този изход от спора на данъчната администрация следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 13 414 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 1700 лв. за платена държавна такса за касационно обжалване. Общо на НАП следва да бъдат заплатени разноски за двете инстанции в размер на 28 528 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,