Решение № 17146 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3448/2013 г.

Решение № 17146 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3448/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД/Комисията) и "Агенция Нов Век" ЕООД, гр. Пловдив, срещу решение № 279 от 11.01.2013 г., постановено по адм. дело № 5212/2012 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменено решение № 6179 от 20.04.2012 г. на КЗЛД и преписката е върната на комисията за ново произнасяне съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД, предвид констатираните от първоинстанционния съд нарушения на чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3, чл. 3, ал. 4 и чл. 4, ал. 1 от същия закон от страна на "Агенция Нов Век" ЕООД. В касационните жалби се поддържат твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, поради което се иска отмяната му. Касаторът КЗЛД счита, че е налице и нищожност на същото, тъй като съдът излязъл извън правомощията си при даване на задължителни указания на органа по тълкуването и прилагането на закона. Ответниците - Изпълнителна Агенция "Главна инспекция по труда" и Министерство на труда и социалната политика поддържат изложените в жалбите съображения и считат, че "Агенция Нов Век" ЕООД не е обработил неправомерно лични данни на физическото лице Андриян Анастасов при сезирането на съда с претенция за претърпени имуществени вреди. Ответникът Андриян Кирилов Анастасов оспорва жалбите като неоснователни и моли да се потвърди решението на АССГ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество - неоснователни. Първоинстанционното решение е постановено от съда в рамките на неговата компетентност по чл. 173 от АПК, поради което неоснователно е възражението на касатора КЗЛД за нищожност на съдебния акт. След като са констатирани извършени нарушения от "Агенция Нов Век" ЕООД на посочените по-горе разпоредби от ЗЗЛД и съдът не може да реши въпроса по същество вместо КЗЛД, той има правомощието при връщане на преписката на органа за ново произнасяне да му даде задължителни указания по тълкуването и прилагане на закона, каквото е направил. В мотивите си съдът е посочил, че Комисията следва да изпълни правомощията си по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД за даване на необходимите предписания и налагане на предвидените в чл. 42 от ЗЗЛД санкции. Задължението за задължително санкциониране на нарушителя в случая вменява самият закон, не съдът, тъй като в чл. 42, ал. 1 от същия санкционирането с глоба или имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лева е предвидено за администратор на лични данни за нарушения по чл. 2, ал. 2 и 3 и по чл. 4 от ЗЗЛД. Поради това с указанията на съда не е дерогирано правото на КЗЛД на оперативна самостоятелност при произнасяне по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД, както се твърди в жалбата на Комисията. Що се касае до решението по същество, настоящата инстанция счита, че съдът е извършил в пълнота проверка на оспореното решение на КЗЛД в съответствие с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК. Преценени са в цялост доказателствата и възраженията на страните, изяснена е обективно фактическата обстановка по спора. Правилно е заключението за незаконосъобразност на оспореното решение на Комисията поради издаването му в нарушение на материалния закон. Този извода на АССГ, а именно, че има извършено нарушение от "Агенция Нов Век" ЕООД на посочените в решението разпоредби на ЗЗЛД се споделя и от настоящата инстанция. Обосновано е прието, че дружеството като администратор на лични данни е обработвало и използвало личните данни на лицето Анастасов, който не е клиент на дружеството и не е в договорни отношения с него, без негово съгласие, като тези данни, получени от администратора са използвани от последния извън предназначението, за което са получени. Безспорно установено е обстоятелството, че единствено дъщерята на Анастасов е имала договор за услуга с "Агенция Нов век" ЕООД, във връзка с който е представила свидетелство за съдимост, в който фигурират лични данни на баща й и че тези данни са били използвани с цел реализиране на искова претенция на дружеството срещу него за имуществени вреди. Поради това е налице нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3, чл. 3, ал. 4 и чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, както правилно е приел съдът и надлежно е обосновал този свой извод. В случая не са налице условията на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД за допустимост на обработването на личните данни на третото лице от администратора на лични данни, в т. ч. и в хипотезата на т. 7 от разпоредбата - реализиране на негови законни интереси. Както посочва съдът, идентифицирането на ответника за нуждите на съдебно производство е следвало да бъде извършено по друг начин, а не чрез недопустимо ползване на негови лични данни, придобити с различна цел и предназначение. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на постановеното от АССГ решение и същото следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. При този изход на делото основателно е искането на ответника Анастасов за присъждане на направените разноски за настоящата инстанция в размер на 250 лева, за чието заплащане следва да се осъдят касационните жалбоподатели. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от КЗЛД, съдът приема за неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,