Решение № 13289 от 19.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6637/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. Б. от гр. София срещу Решение 11410 от 02.04.2025 г. по адм. дело 11700/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което по протест на прокурор Х. Х. при Софийска градска прокуратура (СГП) е обявено за нищожно волеизявление на началника на отдел Пътна полиция (ПП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) [номер]/23.02.2023 г. на А. А. Б.. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводственитеправила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички доказателства и доводи за незаконосъобразност на административния акт. Сочи, че липсва на предмет на делото, тъй като процесното СУМПС е доброволно върнато и съгласно приложимата нормативна уредба подлежи на унищожаване. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъде отхвърлен протестът на прокурора от СГП. Ответникът началникът на отдел ПП при СДВР, не представя становище по касационната жалба. Ответникът - прокурор при Софийска градска прокуратура (СГП) Х. Х., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по протест на прокурор при СГП с искане за обявяване на нищожността на волеизявление на началника на отдел ПП при СДВР за издаване на СУМПС [номер]/23.02.2023 г. на А. А. Б., с валидност до 24.11.2032 г. Съдът е установил от фактическа страна, че на 06.02.2023 г. А. Б. е подал заявление за издаване на дубликат на СУМПС поради това, че предходното му СУМПС е изгубено, за което обстоятелство същият подписал декларация. По подаденото заявление е издадено СУМПС с [номер] от 23.02.2023 г. за категории В , В1 и АМ с валидност до 24.11.2032 г., връчено на упълномощено лице на 09.03.2023 г. Началникът на отдел ПП при СДВР е уведомен с писмо с рег. 328600-51480/08.09.2023 г. от Главна дирекция Национална полиция за изпратени български СУМПС, подменени в Обединените арабски емирства (ОАЕ), сред които и СУМПС [номер], издадено на 24.11.2022 г. на А. Б.. Въз основа на горните факти с докладна записка на полицейски инспектор в отдел ПП при СДВР е направено предложение да бъде уведомена Софийска градска прокуратура за предприемане на действия по обявяване на издаденото СУМПС на Б. за нищожно. С приемо-предавателен протокол на 17.05.2024 г. А. Б. е върнал СУМПС [номер] на отдел ПП при СДВР. За да обяви за нищожен административния акт, съдът е приел, че липсата на основание за издаване на дубликат на СУМПС води до нищожност на волеизявлението за издаването му, доколкото посредством издадения дубликат лицето притежава два броя СУМПС, а това е в противоречие с императивните норми на закона. Решението валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд за нищожност на административния акт. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС. То се издава от органите на МВР на лица при условия и по ред, определен с акт на МС - чл. 51, ал. 1 ЗБЛД. Съгласно чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата дубликат на свидетелство за управление се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато, повредено или унищожено, което притежателят декларира в заявлението за издаване на дубликат. Издаването на дубликат, без да е изгубен оригиналът, представлява нарушение на материалноправните разпоредби, което е толкова съществено, че го засяга до степен, която прави невъзможно и недопустимо съществуването му в правния мир и води до невъзможност за пораждане на допуснатите с него правни последици. По изложените съображения волеизявлението за издаването на дубликат е нищожно. Обстоятелството, че касаторът е върнал доброволно СУМПС [номер] от 23.02.2023 г., е ирелевантно, тъй като предмет на протеста е волеизявлението за издаването му, а не действие или бездействие по физическото унищожаване на дубликата. Ето защо, като не е обсъдил това обстоятелство, съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение