Решение № 14156 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2458/2014 г.

Решение № 14156 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2458/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Мохаммад Абмал, гражданин на Иран, срещу решение № 7737 от 9.12.2013 г., постановено по адм. дело № 5749/2013 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град, е отхвърлил жалбата на Мохаммад Абмал срещу решение № 677 от 13.05.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), и му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Издаването на процесното решение в общото производство извън срока по чл. 75 от ЗУБ не представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като сроковете за произнасяне от административния орган били инструктивни. По съществото на жалбата правилен и законосъобразен бил изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е изследвал бежанската история на чужденеца във връзка с прилагането на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ и чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Твърдяното развитие на религиозните убеждения на кандидата за статут принципно можело да обоснове необходимост от закрила с оглед съществуващата верска нетолерантност в държавата му по произход. В случая обаче, на база изложеното от Мохаммад Абмал по време на интервютата, можело да се направи обоснован извод, че смяната на религиозната му принадлежност е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон. Съгласно представената по делото справка № 25 от 3.01.2012 г. ислямът и доктрината произтичаща от Джафари-шиизма била официалната държавна религия в Иран. Мохаммад Абмал бил израснал в семейство на мюсюлмани-шиити. Това била и религиозната принадлежност на Абмал до приемането на християнството. Кандидатът заявявал, че не признава корана, пророка Мохамед и всички традиции на исляма, без да посочва каквито и да било причини, довели до промяна в религиозните му убеждения. Оставало неясно поради какви причини Мохаммад Абмал е "отвратен от исляма като религия". Кандидатът не посочвал, кои точно аспекти от ислямската религия са в противоречие с неговите вътрешни убеждения. Заявените от него обстоятелства, довели до промяна на религиозните му убеждения били повърхностни, противоречиви и недостоверни. Налице били редица противоречия и неточности в изложената от кандидата бежанска история, досежно периода и начина на приемане на християнската религия. Покръстването на чужденеца на територията на Република България според съда било извършено единствено с цел чужденецът да получи закрила по ЗУБ, поради което не следвало да му се предоставя такава. В справка № 25 от 3.01.2012 г. освен това се посочвало, че преминаването към християнската вяра в чужбина не би трябвало да води до политическо преследване след завръщане в Иран, ако това не е станало известно на властите. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи, административният съд е приложил правилно материалният закон. Търсещият закрила позовава страха си от преследване на приетата от него християнска религия. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за непоследователност в бежанската история на чужденеца. Противоречивите сведения, които той дава, относно обстоятелството кога и къде точно е възприел християнската вяра и липсата на конкретни причини, породили отказа му от изповядваната от него до този момент религия, будят основателни съмнения в достоверността на представената от него история. Правилно съдът се е усъмнил в мотивите за възприемане на християнската религия и е заподозрял единствено желание търсещият закрила да се позове на факта за смяна на религиозната си принадлежност, за да получи бежански или хуманитарен статут. Съгласно чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, страхът от преследване може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон. По силата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон. След като е направил обстоен анализ на бежанската история на чужденеца, съдът е достигнал до извод, продиктуван от противоречивите сведения, които същият дава в интервютата пред административния орган, за желание да се позове на факта на покръстването единствено с цел да получи статут. Мохаммад Абмал е мотивирал молбата си за закрила и с това, че има психическо заболяване, поради и което е поискал предоставяне на закрила по реда на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. За правилното приложение на нормите в ЗУБ е важно, че предоставянето на субсидирана закрила на чужденец следва да се основава на причини, свързани с положението в държавата му по произход, в която същият не може да се завърне. Характерът на закрилата изключва икономически, социални, семейни и други причини, зависещи изцяло от волята на чужденеца. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Обстоятелството, че Мохаммад Абмал има психическо заболяване, не е основание за предоставяне на хуманитарен статут. Позоваването на това, че има различно ниво на предоставяното лечение в България и Иран, не може да се приеме за достатъчно обстоятелство, което да обоснове предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,