Решение № 7165 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2150/2017 г.
ВАСV отделение30.05.2018 г.докладчик т Диана Добрева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 164 от 10.01.2017 г., постановено по адм. дело № 6750/2016 г. по описа на Административен съд С. - град. ОСЪЖДА Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР да заплати на Г. Х. К. сумата 600 (шестотин) лева разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7165 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2150/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР, подадена срещу решение № 164 от 10.01.2017 г., постановено по адм. дело № 6750/2016 г. по описа на Административен съд С. - град, с което по жалба на Г. Х. К. е отменена издадена от касатора заповед № 5785з-932/7.06.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца на основание чл. 199, ал. 1, т. 2 от ЗМВР - системни маловажни нарушения на служебната дисциплина. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се юрисконсулско възнаграждение. О. К. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: За да постанови обжалваното решение, съдът е изяснил релевантните факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, относимата и приложимата правна уредба. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение. От доказателствата по делото е установено, че е налице непълнота във вътрешноведомствения акт, в частта, в която са разписани задълженията на служителя като началник група "База за отдих "Къпина" - Б., за които му е вменено виновно системно неизпълнение на служебните задължения, което е продължило от 12.05.2015 г. до 12.01.2016 г. Не е визирана формата на предоставяне на информацията, не са определени като място в структурата на ведомството системните администратори, на които е дължимо предоставянето на тази информация. В подкрепа на този довод е съдържащото се в дисциплинарната преписка становище peг. № 8121р-10829/14.05.2016 г. на директора на дирекция "Човешки ресурси" - МВР, с което не се приема за безспорно доказано неизпълнение на заповед № 5785з-517/16.04.2015 г. на директора на дирекция "УССД" по отношение на приложимите Вътрешни правила, а се подчертава, че се касае за празнота в уредбата и неяснота на конкретното разпореждане относно текста на чл. 20, ал. 2 от тези правила. С оглед преодоляването на изложените непълноти дисциплинарнонаказващият орган е издал заповед № 5785з-318/2.03.2016 г., в която вече изрично са посочени системните администратори от отдел "Обществени поръчки" към дирекция "УССД" като лица, на които трябва да се изпращат справките, съдържащи изискуемата информация относно обществените поръчки. Освен това, правилно съдът е констатирал, че задължението по чл. 22б, ал. 2, т. 14 и ал. 4, т. 2 от Закона за обществените поръчки (отм.) е отпаднало с изменението на закона, съответно е отпаднало и производното на него задължение по вътрешните правила. Обосновано съдът е счел, че оспореният акт не съдържа анализ в какво се изразяват настъпилите вредни последици от деянията на служителя. От доказателствата по делото не се установява какъв е вредоносният резултат, настъпил вследствие на неизпълнение на тези задължения по предоставяне на информация за датата, основанието и размера по всяко извършено пращане по договорите за обществени поръчки и по договорите за подизпълнение. Подобни мотиви не са били изложени в оспорвания акт, а това е сторено едва в писменото становище по съществото на спора. Не е налице маловажност на нарушението във връзка с приложението на чл. 3 от ЗАНН, на която норма се е позовал дисциплинарнонаказващият орган. Цитираната като основание за налагане на наказание разпоредба на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР е относима към маловажните дисциплинарни нарушения, но само при наличие на предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание "мъмрене". Освен това, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание няма данни органът да е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. По делото не са събрани доказателства за такава преценка и няма мотиви за това в заповедта. Дисциплинарнонаказващият орган е нарушил принципа за съразмерност и е постановил несъответен на законовата цел акт, което е основание за отмяна съобразно чл. 146, т. 5 от АПК. Предвид гореизложеното решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила поради липса на касационните основания по чл. 209 от АПК. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на направените в настоящето производство разноски. Същите са в размер на 600 лева за адвокатски хонорар, като възражението за прекомерност на касатора според съда е неоснователно с оглед на фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,