Решение № 2777 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7788/2010 г.

Решение № 2777 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7788/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Нова композит хотел сервиз" ЕООД моли да бъде обезсилено решение № 74/22.03.2010 г. по адм. д. № 4/2010 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № 0800677/12.06.2006 г. на ТД на НАП - Добрич в частта, с която е увеличен финансовия резултат за 2000 г. с 28 008 лв. - разходи за командировки и за 2001 г. - с 31 140 лв. - също разходи за командировки. Моли да бъде отменено решението в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по три фактури от м. 11 и 12.2000 г. и по две фактури от м. 12.2002 г. и с разходите по фактурите е увеличен финансовия резултат като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли РА да бъде отменен в обжалваната част като му присъдени разноски. Касаторът е подал и частна жалба против определение № 56/3.05.2010 г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Моли да бъде отменено като неправилно. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната и частната жалба, и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната и частната жалби са допустими, подадени в срок, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на "Нова композит хотел сервиз" ЕООД против РА № 0800677/12.06.2006 г. на ТД на НАП - Добрич в частта, с която не е признат данъчен кредит 17 004,08 лв с лихви за м. 12.2000 г., не е признат данъчен кредит 3420,40 лв за м. 12.2002 г. с лихви, определени са данъци по ЗКПО (отм.): за 2000 г. данък за общините 12 803,31 лв с лихви, данък върху печалбата 29 716,23 лв с лихви и за 2001 г.: данък за общините 4556,20 лв с лихви и данък върху печалбата 8847,53 лв с лихви. В мотивите си съдът е обсъдил възражението по увеличението на финансовия резултат с разходи за командировки за 2000 г. - 28 008 лв и за 2001 г. - 31 140 лв, като е приел, че жалбата в тази част е неоснователна. Доводът за недопустимост на решението в тази част е основателен. РА е обжалван в тази част, като с решението при първото разглеждане на делото жалбата против РА в тази част е отхвърлена. В първата касационна жалба изрично е посочено, че жалбата обхваща само посочения в нея предмет: определени задължения по ЗДДС (отм.) и увеличение на финансовия резултат с разходи по доставки, които не са осъществени, поради което основателен е доводът на касатора, че РА е влязъл в сила в частта, с която са определени преки данъци по ЗКПО (отм.) с лихви, поради увеличение на финансовия резултат с разходи за командировки за 2000 г. и 2001 г. след постановяване на първото решение на ВОС. С първото касационно решение е отменено първото решение на окръжния съд в обжалваната пред касационната инстанция част - по ЗДДС (отм.) и преки данъци с лихви, определени в резултат на увеличение на финансовия резултат с разходите по неосъществени доставки. Неоснователно касаторът поддържа, че с първото касационно решение е отменено първоинстанционното решение изцяло. В касационното решение изрично е посочена обжалваната част от първоинстанционното решение и постановеният диспозитив касае само тази обжалвана част. Следваше съдът да съобрази тези обстоятелства и се е произнесъл по част от РА по преките данъци с лихви, определени за 2000 г. и 2001 г. в резултат от увеличение на финансовия резултат с разходи за командировки, която е влязла в сила след първото решение на окръжния съд. Решението в тази част като недопустимо следва да бъде обезсилено, а производството по делото следва да бъде прекратено. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите. По фактурата от м. 12.2000 г. на ЕТ "Айли 86 - Пакри Мустафа" административният съд обосновано е приел, че не е установено осъществяване на доставката на СМР по договор. Касаторът е изпълнител по договор с "Албена"АД от 1999 г. за извършване на ремонтни работи на хотели на "Албена"АД, описани в приложение I. Възложените работи по договор между касатора и ЕТ "Айли 86-Пакри Мустафа" не са описани нито в договора, нито в приложение, представените протоколи обр. 19 са подписани от "Албена"АД и касатора, и не установяват извършване на СМР от доставчика по спорната фактура. Не са представени доказателства за техническа и кадрова обезпеченост на доставчика да осъществи неустановените по вид и обем СМР, и съдът обосновано е приел, че РА е законосъобразен в частта за непризнат данъчен кредит по тази фактура на основание чл. 64, т. 2 и 3 ЗДДС (отм.). Доводите в касационната жалба, че има протокол за приемо-предаване на извършени СМР от доставчика по фактурата е неоснователен. Видно от приложените РА и ДРА, съставени на доставчика единият не касае процесния период, а във втория е констатирано, че управителят е декларирал, че няма наети лица по граждански или трудов договор през ревизирания период, който обхваща м. 12.2000 г., за разлика от касатора, който е извършвал строително монтажни и ремонтни дейности през 2000 г. с около 50 работника по данните от осчетоводените командировки. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на РА в частта, с която е увеличен финансовия резултат с разходите по фактурата по неосъществена доставка на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) като разходи осчетоводени в нарушение на предвидения в нормативните актове ред. Във фактурата е посочено, че плащането е с платежно нареждане, като е представено такова само за отразения във фактурата данък, но не и за плащане на стойността на фактурираната доставка. След като не са представени доказателства за плащане на стойността по фактурата и осчетоводяването им само по фактура за неосъществена доставка е в нарушение на принципа за вярно и честно представяне на счетоводството и на принципа за документална обоснованост на счетоводните операции. По двете фактури на СД "Вили 99 - Николов и сие" съдът е отхвърлил жалбата против РА, с която не е признат данъчен кредит по фактурите с предмет "аванс СМР" и "СМР по договор" като е приел, че в договора не са описани видовете СМР и представения протокол за приемане на СМР не установява изпълнение на доставките по договора и фактурата, не са представени и доказателства, че доставчикът е имал кадрова и техническа обезпеченост да извърши протоколираните СМР. Изводът на съда е обоснован. По делото не са представени доказателства доставчикът да е разполагал с наети работници за извършване на фактурираните аванс и СМР, нито е установено плащане по двете фактури и законосъобразно в РА не е признат данъчен кредит по фактури, съставени без да е налице данъчно събитие. Законосъобразен е и изводът в частта по ЗКПО (отм.) за правилно приложение на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) като е увеличен финансовият резултат с разходите по фактурите, за които не е установено да са платени. При аналогична фактическа обстановка по две фактури на "Мико макс" ЕООД съдът обосновано е отхвърлил жалбата против РА в частта по ЗДДС (отм.) и ЗКПО (отм.), тъй като не е установено осъществяване на доставките аванс и СМР по договор, в който възложените СМР не са описани по вид и обем, и е приел представения протокол за приемане на СМР за недостатъчен да установи изпълнение на доставката с неясен предмет, предвид липсата и на доказателства за кадрова обезпеченост на доставчика да извърши СМР. Приел е също, че представеният РА, съставен на доставчика не установява осъществяване на процесните доставки. Изводът е правилен - в приложения РА липсват констатации, касаещи процесните фактури с получател касатора. Видно от фактурите в тях е посочено, че плащането ще се извърши в брой. Към фактурите не са представени фискални касови бележки от касов апарат с фискална памет, поради което са налице условията на чл. 23, ал. 1, т. 13 ЗКПО (отм.) за увеличение на финансовия резултат с разходите по фактурите, които не са осчетоводени по предвидения в нормативните актове ред. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. С решението съдът е осъдил касатора да заплати на ответника 2839,88 лв разноски върху цялата обжалвана част по делото, включително увеличението на финансовия резултат с разходите за командировки. С отделна молба касаторът е поискал да бъде намален размерът на определеното юрисконсултско възнаграждение, тъй като за тези разходи първото решение на окръжния съд е влязло в сила. С определение № 56/3.05.2010 г. съдът е оставил молбата за изменение на решението в частта за разноските без уважение като изчисленията са направени върху цялата обжалвана част от РА пред съда. С решението на ВАС първото решение на ВОС е отменено и в частта за разноските, като ВАС е постановил разноските да бъдат определени при ново разглеждане на делото. Неоснователно касаторът поддържа, че юрисконсултското възнаграждение при новото разглеждане на делото не следва да обхваща главницата по ЗКПО (отм.) определена в резултат на увеличението на финансовия резултат с разходите за командировки. По този пункт РА е влязъл в сила след постановяване на първото решение на ВОС и при изчисленията на разноските правилно съдът е включил и тази част в предмета на делото. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,