Решение № 5436 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2443/2021 г.

Решение № 5436 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2443/2021 г., III о., докладчик председателят Маринка Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Областен управител на област С., чрез процесуалния си представител срещу Решение № 6966 от 04.12.2020 г., постановено по адм. дело № 6722/2020 г. от Административен съд С.-град. В жалбата се мотивират доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт. Ответната страна – Б. Т. от [населено място], не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения: Производството пред първостепенния съд е образувано по жалба на Б. Т. от [населено място] срещу Заповед № РД-15-061 от 20.02.1998 г. на Областен управител С., с която е отменена Заповед № РД-43-800 от 08.08.1994 г. - на Кмета на Столична община, с която е отменена предходна Заповед за отчуждаване на недвижим имот – част от имот, пл. № 191, кв. 15, местност [населено място]. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е прогласил нищожността на Заповед № РД-15-061 от 20.02.1998 г. на Областен управител на област С., с която е отменена Заповед № РД-43-800 от 08.08.1994 г. - на Кмета на Столична община, с която е отменена предходна Заповед за отчуждаване на недвижим имот – част от имот, пл. № 191, кв. 15, местност [населено място], и е осъдил Областна администрация С. да заплати разноски по делото в размер на 910 лева. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че със Заповед № РД-43-800 от 08.08.1994 г. на Кмета на Столична община е отменено отчуждаване, извършено с Решение № ИК – 5367/31.12.1976 г., на част от имот 191, кв. 15, село М., поради непровеждане на мероприятието, за което е отчужден имота, на основание чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ. Заповедта е влязла в сила на 10.01.1995 г. Със Заповед РД-15-061 от 20.02.1998 г. на Областен управител на област С. е отменена цитираната Заповед на Кмета на СО, при следните мотиви: Преписката е образувана по предложение на Софийска градска прокуратура вх. № РД-11-00-003 от 06.01.1998 г. на основание чл. 71, ал. 1, т. 5 и чл. 72 от ЗМСМА. Посочено е, че отмяната на отчуждаването е направена на основание чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. с мотив, че мероприятието, за което е отчужден имота, не е проведено. Кметът на СО не бил взел предвид, че отчуждената част от имота е част от двора на ОДЗ № 89, село М. и е необходим задължителен елемент от детското заведение, предвид чл. 35 от Правила и норми за планиране на населените места и чл. 8-13 от Норми за проектиране на детски и учебно-възпитателни заведения. Отчуждената част от имот № 191 е в двора на ОДЗ и попада в терен, отреден за посоченото мероприятие, което е осъществено. Заповедта не е съобразена с чл. 1, ал. 2 и чл. 2 от ЗВСНОИ, като в същия смисъл са посочени становища на Комисията по чл. 265 от ППЗТСУ при СНС от 10.07.1997 г. УАГ № Р-НГ-08-20-80/96 г., ДИТСК № Ж-149 от 29.08.1997 г. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е нищожна, като издадена извън предоставената на Областен управител времева компетентност за произнасяне. Според съдът е налице влязъл в сила административен акт – Заповед № РД-43-800 от 08.08.1994 г. на Кмета на Столична община, като същата е влязла в законна сила на 10.01.1995 г. На следващо място, съдът е установил, че към момента на издаване както на Заповед № РД-43-800 от 08.08.1994 г., така и на оспорената пред него Заповед № РД-15-061 от 20.02.1998 г. на Областния управител на област С., действащият приложим нормативен акт относно административното производство е Закона за административното производство отменен на 01.03.2007 г. Установил е още, че съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗАП, влязъл в сила административен акт, който не е бил обжалван пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако такъв няма от органа, който го е издал, само при условията на чл. 231 от Гражданския процесуален кодекс по молба на заинтересувания или по предложение на прокурора. По предложение на прокурора актът може да бъде отменен или изменен и когато съществено е нарушен законът. Когато актът е бил обжалван пред съда, за отмяната му се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс. " Сроковете, в които може да бъде реализирано това право, са разписани в чл. 232, ал. 1 ГПК, към който препраща чл. 32 от ЗАП и са следните: Молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231, букви "е" и "ж" - от деня, в който страната или нейният представител са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила. Според нормата на чл. 32, ал. 3 от ЗАП относно сроковете, изрично се сочи, че се прилагат сроковете по чл. 232 от ГПК, цитиран по-горе и чл. 233, ал. 1 от ГПК. Последната норма обаче е отменена с изменение на ГПК, обв. ДВ, бр. 124/1997 г. Съгласно същата, до отмяната й - Главният прокурор на Републиката и председателят на Върховния съд, могат да искат отмяна на влезли в сила решения на основанията, посочени в чл. 231, до три години от възникване на основанието за отмяна. Водим от изложеното, съдът е направил извод, че към момента на подаването на предложението от СГП 06.01.1998 г., не е налице действаща норма, която да предоставя възможност за сезиране с ревизия за даден административен акт в тригодишен срок от издаването му, като максималният такъв е предписан в нормата на чл. 232 от ГПК и е едногодишен от влизане в сила на акта. Заключил е, че органът не е имал право да се произнесе по отправеното до него искане, а е следвало да прецени недопустимостта на искането и да прекрати производството пред себе си. По изложените съображения, съдът e приел, че заповедта на Областния управител е нищожна, като постановена при липса на правомощие за това – нередовно сезиране с искане за отмяна на влязъл в сила административен акт. Така постановеното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. При подробно анализирана фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства, съдът е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Настоящият съдебен състав намира изводът на административния съд за нищожност на оспорвания административен акт – Заповед № РД-15-061 от 20.02.1998 г. на Областния управител на област С. за обоснован и законосъобразен. Видно от наличните доказателствата по административната преписка със заповедта на Областния управител на област С. е отменена Заповед № РД-43-800 от 08.08.1994 г. на Кмета на Столична община, като същата е влязла в законна сила на 10.01.1995 г. Оспорената пред съда заповед е издадена на основание чл. 71, ал. 1, т. 5 и чл. 72 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (в отн. ред. - изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.). Съгласно чл. 71, ал. 1, т. 5 ЗМСМА (в отн. ред. ДВ, бр. 65 от 1995 г.) областният управител упражнява контрол по законосъобразността на актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната администрация, а съгласно нормата на чл. 72, ал. 1 областният управител издава заповеди в границите на предоставените му правомощия. От разпоредбата на ал. 2 от същия чл. 72 е видно, че областния управител спира изпълнението на незаконосъобразни актове на общинските съвети и ги отнася пред съответния окръжен съд в едномесечен срок от тяхното получаване. В същия срок той може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини и на органите по чл. 71, т. 6, за чиято отмяна няма предвиден специален ред. На следващо място, видно от разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗАП (отм. 01.03.2007 г.) влязъл в сила административен акт, който не е бил обжалван пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако такъв няма - от органа, който го е издал, само при условията на чл. 231 от Гражданския процесуален кодекс по молба на заинтересувания или по предложение на прокурора. По предложение на прокурора актът може да бъде отменен или изменен и когато съществено е нарушен законът. Когато актът е бил обжалван пред съда, за отмяната му се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно ал. 2 от същ. чл. когато от административния акт не са придобити права или е отказано издаването на документ, въпросът може да бъде преразгледан от административния орган и без да са налице условията по предходната алинея. В този случай преразглеждането може да се извърши и по инициатива на административния орган, по искане на заинтересуван гражданин или организация или по указание на по-горестоящ орган. За срока за образуване на производство за отмяна по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 232 и 233, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (чл. 32, ал. 3 ЗАП). Съдът от първата инстанция подробно е анализирал относимата правна уредба и е достигнал до обоснован извод за нищожност на Заповедта на Областния управител, като същата е постановена при липса на правомощие за това, т. к. е налице нередовно сезиране с искане за отмяна на влязъл в сила административен акт. От доказателствата по делото съдът правилно е установил, че въпреки липсата на административните преписки предложението на СГП, въз основа на което е издадена оспорената Заповед на Областен управител С., е направено на 06.01.1998 г., като към момента на подаването му не е налице действаща норма, която да предоставя възможност за сезиране с ревизия за даден административен акт в тригодишен срок от издаването му. Максималният такъв е предписан в нормата на чл. 232 от ГПК и е едногодишен от влизане в сила на акта. Водим от изложеното, правилен и обоснован е изводът на съдът от първата инстанция, че към момента на подаването на предложението от СГП 06.01.1998 г., не е налице действаща норма, която да предоставя възможност за сезиране с ревизия за даден административен акт в тригодишен срок от издаването му, като максималният такъв е предписан в нормата на чл. 232 от ГПК и е едногодишен от влизане в сила на акта. В тази връзка правилно е приел, че органът не е имал право да се произнесе по отправеното до него искане, а е следвало да прецени недопустимостта на искането и да прекрати производството пред себе си. Настоящата касационна инстанция счита, че гореописания ред в чл. 32 от ЗАП по отмяна на административните актове, след влизането им в сила, понастоящем възпроизведена в реда по възобновяване по АПК, е следвало да се приложи при стриктно спазване на процесуалните срокове, сезиращите лица и органите, които могат да процедират, тъй като се касае за своего рода производството по отмяна на административни актове, което противоречи на принципа на стабилитет и предвидимост. Като е достигнал до тези правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от пороците релевирани с касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,