Решение № 12487 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5980/2015 г.

Решение № 12487 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5980/2015 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 12.02.2015 г. по адм. д. № 1218/2013 г. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на "Пул Си Ди" ООД срещу ревизионен акт № 161204768/27.12.2012 г. на органите по приходите при ТД на НАП Пловдив в изменената му част с решение № 307/28.03.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при ЦУ на НАП. Решението се обжалва с касационна жалба от "Пул Си Ди" ООД. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно. Ответникът директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при ЦУ на НАП я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд установи следното: С оспорения ревизионен акт, изменен с решение на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" при на НАП е отказано признаване на право на данъчен кредит на "Пул Си Ди" ООД по фактури, издадени от "Жика 2002" ЕООД и "Старт-78" ЕООД с предмет продажба на "търгети" и "сребърни мишени". Пловдивският административен съд е приел, че законосъобразно и обосновано е отказано признаването на правото на данъчен кредит по фактурите, подробно описани в ревизионния акт и за посочените в него данъчни периоди. Съдът е обосновал извода си след подробен анализ на събраните по делото доказателства, като е приел, че доставките по посочените фактури не са осъществени реално. При постановяване на решението Пловдивският административен съд не е допуснал нарушение на закона. Спорът по делото по издадените фактури е за реалността на доставките с издател "Жика 2002" ЕООД и "Старт - 78" ЕООД. Реалността на сделките е основополагаща за възникване и законосъобразно упражняване на правото за приспадане на данъчен кредит съгласно систематичното тълкуване на чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 ЗДДС. В разпоредбите на чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС се съдържат дефиниции за облагаеми доставки и според тях това е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, респективно всяко извършване на услуга. Когато се претендира правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо да се докаже по безспорен начин, че правото на собственост върху стоките по фактурите е прехвърлено и че услугата е извършена и то от конкретния издател на фактурата. От приходната администрация е отчетено, че не се доказва действително осъществяване на удостоверените с фактурите доставки. Фактическите основания в ревизионния акт са установени от събраните в ревизионното производство доказателства. Извършени са проверки от данъчните органи относно всички факти и обстоятелства, които пряко или косвено имат значение относно реалността на доставките. Данъчните органи са обосновали изводите си за липса на право на данъчен кредит по процесните фактури. Лицето, което иска приспадане на ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените за това условия (т. 37 от решение СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12/.). В тази връзка наличието на издадените данъчни фактури и отразяването им в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни да обосноват реалност на доставката. Следва да се извърши съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по делото, както и свързаните с тях доказателства. Законосъобразно и обосновано Пловдивският административен съд е приел, че с оглед на специфичната технология на производство на продукта, предмет на доставката не е установено от доказателствата по делото нито дружеството жалбоподател, нито дружествата доставчици да са притежавали съответната техническа база и материали за производство, както и кадрова и ресурсна обезпеченост. Липсват доказателства за изграждането или наемането на коксова пещ, без което съоръжение не би могло да се извърши процесното производство. Не са отчитани разходи за направата или наемането на такава пещ. Не е заведен такъв актив в счетоводната документация на дружествата. Липсва техническа документация за изграждането й, а само снимков материал, който не е достатъчен за индивидуализацията на снимания обект. Не е установено дружествата да са закупували и да са притежавали съответните материали и химически вещества, необходими за производството. Установено е, че наемодателят "Коопром-2006" ООД не е предоставял кокс и химически вещества на дружествата доставчици. Не е установено от доказателствата по делото да са закупувани и осчетоводени уреди и системи за следене на температурата, графитни форми, преси, стругове е фрези, необходими за обработка на готовата продукция. Законосъобразно и обосновано Пловдивският административен съд е приел, че не са категорични доказателствата за чистотата на произвежданото сребро. Съгласно сертификатите то е с чистота 99,90%, а съобразно протоколите за преработка на отпадъчни продукти, съдържащи благородни материали, подложени на анализ от специализиран орган, чистотата е 14%, 16%, 17%, до 48%. Противоречиви и неубедителни са доказателствата, представени от жалбоподателя за количеството произведен продукт - 842,875 кг. сребро и възможност за производство на не повече от 150 кг. С оглед на изложеното обоснован и правилен е извода на Пловдивския административен съд, че не са осъществени реални стопански операции, с което не е изпълнено изискването на чл. 25, ал. 2 ЗДДС за възникване на данъчно събитие. Начисленият данък по фактурите е без основание и за него не е налице право на данъчен кредит. Решението на Пловдивския административен съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. "Пул си Ди" ООД следва да бъде осъдено да заплати на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" при ЦУ на НАП разноски по делото за касационната инстанция в размер на 830 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Съдебни разноски за първата инстанция са присъдени с обжалваното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд