Решение № 11763 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5126/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) против решение 214/01.03.2023 г., постановено по адм. д. 2182/2022 г. по описа на Административен съд Бургас (АС-Бургас). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че при решаване на спора първоинстанционният съд не е спазил нормативната уредба и съществуващата съдебна практика, не е събрали всички доказателства и не е се е съобразил със събраните и допуснатите в хода на процеса такива , с което е лишил агенцията от правото й на защита и е възпрепятствал упражняването на процесуалните й правила. Тези оплаквания е възможно да бъдат квалифицирани като основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде постановено ново, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената негова Заповед ЧР-327/12.12.2022 г. Не претендира разноски. Ответникът С. Костадинов оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмена молба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 214/01.03.2023 г., постановено по адм. д. 2182/2022 г. по описа на АС Бургас е отменена Заповед ЧР-327/12.12.2022 г. на изпълнителния директор на ИАРА, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на С. Костадинов за длъжността "главен секретар" в ИАРА, считано от 12.12.2023 г. Административният съд е приел за установено, че атакуваната пред него заповед е действителна като издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и без допуснати съществени процесуални нарушения, но при нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е постановен от законен състав след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице с жалба против акт, подлежащ на оспорване. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, решаващият съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не се налага да бъдат аргументирани отново. Административният съд е събрал и обсъдил всички ангажирани от страните доказателства. Твърденията в касационната жалба, че не са събрани всички доказателства, а събраните не са съобразени не кореспондират с осъществените процесуални действия пред първата инстанция и не са подкрепени с никакви доказателства, представени при условията на чл. 219, ал. 2 от АПК. Касаторът не конкретизира кои факти са останали недоказани и какви доказателства е трябвало да бъдат допълнително събрани, както и в какво се изразяват процесуалните нарушения на АС-Бургас в процеса по събиране на доказателствата. Настоящата инстанция намира, че за първоинстанционният съд е установил всички относими към спора доказателства при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, поради което наведените касационни оплаквания са напълно неоснователни. Правото на защита на изпълнителния директор на ИАРА не е нарушено, приети са всички ангажирани от него доказателства и липсват доказателствени искания, направени от тази страна, които да не са уважени от АС-Бургас. Обоснован и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и без нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразно решаващият съд е приел, че не е налице основанието по чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, а именно държавният служител да е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. В случая органът по назначаването се е позовал на неспазване на изискването на чл. 7, т. 6 от ЗДСл относно минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. С. Костадинов заема за първи път длъжността главен секретар на ИАРА въз основа на заповед от 19.01.2012 г., към който момент е с образователна степен магистър , ранг I -ви младши, професионален опит 6 години, 7 месеца и 14 дни т.е. отговарял е само на изискванията за образователна степен, но не и за професионален опит и ранг. С влязло в сила съдебно решение 2000/24.11.2017 г., постановено по адм.д. 730/2017 г. по описа на АС-Бургас е отменена предходна заповед на изпълнителния директор на ИАРА, издадена също на основание чл. 107, чл. 1, т. 7 от ЗДСл. В мотивите на това решение, постановено между същите страни, е установено, че С. Костадинов вече притежава необходимия професионален опит от седем години за заемане на длъжността. В обжалваното съдебно решение този факт е установен отново въз основа на неоспорени по делото писмени доказателства. Установено е и придобиването на необходимия ранг. Законосъобразно и в съответствие с установената съдебна практика АС-Бургас е приел за ирелевантна за спора промяната в длъжностната характеристика за длъжността главен секретар по отношение изискванията за образование, извършена на 22.04.2022 г. т.е. след издаване на отменената предходна Заповед ЧР-39/24.02.2022 г. за прекратяване на служебното правоотношение на същия служител. Изискването магистърската степен да е по конкретна специалност, каквато не се притежава от С. Костадинов, е въведено след назначаването му за първи път като главен секретар на ИАРА, поради което не е възможно да обуслови приложението на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, защото към онзи момент служителят е отговарял на условията относно необходимото образование за заемане на длъжността. В съответствие с всички събрани по делото доказателства, включително относно липсата на свободна щатна позиция, на която да бъде реално възстановен С. Костадинов е и изводът на първата инстанция за наличие на основание по чл. 146, т. 5 от АПК. На практика поредна заповед за прекратяване на служебното му правоотношение е издадена едновременно със заповедта за възстановяването му на длъжността, която е заемал преди незаконното му уволнение, което очевидно показва превратно упражняване на властнически правомощия и неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. При липса на основателни касационни оплаквания обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът е направил разноски в размер на 1000 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени в пълен размер от бюджета на ИАРА.