Решение № 262 от 3.08.2015 г. на ВКС по н. д. № 789/2015 г.

Решение № 262 от 3.08.2015 г. на ВКС по н. д. № 789/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на внохд. № 125/2015 г. на Окръжен съд гр. Враца, образувано по искане на осъдения И. К. И. В съдебно заседание, искането с доводи за нарушение на закона се поддържа от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура, намира доводите за настъпила реабилитация по право неоснователни и правилен отказа на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, както с оглед предмета на престъплението -103 200 лв., така и обстоятелството че наказанието е твърде снизходително. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 27.04.2015 г. постановено по внохд. № 125/2014 г. на Окръжен съд гр. Враца е изменена присъда по нохд. № 281/2014 г. на Районен съд гр. Враца, като е определен първоначален строг режим, за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от една година и три месеца, наложено на осъдения И. К. И. В останалата й част присъдата е потвърдена. С посочената присъда И. е признат за виновен в това, че на 11.04.2013 г. в [населено място] в товарен автомобил и вилна сграда, като извършител в съучастие с под. Р. (помагач), и две неустановени лица държал акцизни стоки без бандерол -цигари на стойност 103 200 лв. -големи размери, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК вр. с чл. 58 а ал. 4 НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и три месеца, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения И.: Защитата на осъдения възразява, срещу "неправилното" разбиране на въззивния съд за това, че реабилитация по право не може да настъпи повторно, ако осъдения е вече реабилитиран по право за престъпления извършени от него като непълнолетен. Подробни аргументи са изложени и по отношение на "неправилното" приложение на чл. 88а НК, където въззивния съд е приел, че начален момент на срока на давността за изпълнение на наказанието започва да тече от момента, в който наказанието става изпълнимо (влизане на присъдата в сила). Всички доводи са за това че неправилно въззивния съд е отменил приложението на чл. 66, ал. 1 НК, като е приел, че И. е осъждан към момента на извършване на престъплението по чл. 234, ал. 2 НК. Доводите са неоснователни. Законосъобразно въззивния съд е приел, че осъдения И. е реабилитиран по право за престъпленията предмет на разглеждане по нохд. № 384/1985 г. на РС Враца и нохд. № 488/1986 г. на същия Районен съд, които са в съвкупност и извършени от него като непълнолетен . Приел е също, че престъпленията по нохд. № 921/2000 г. на Районен съд гр. Враца и нохд. № 1277/2000 г., на Районен съд гр. Варна също са в съвкупност, извършени са от И. като пълнолетен, и са в сила първото от 2.05.2007 г., а второто от 27.05.2009 г., но по отношение на тях е налице забраната по ал. 2 на чл. 86, а сроковете по чл. 88а, ал. 1 НК не са изтекли, въпреки че е зачетен предварителен арест и наказанията са "изтърпени" почти десет години преди влизане в сила на съдебните актове. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение споделя съображенията на въззивния съд, довода за "неправилно" четене на чл. 86, ал. 2 НК не намира опора в разпоредбата, която категорично сочи, че "реабилитация по право не настъпва за престъпление извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано". Повторна реабилитация, съобразявайки чл. 86, ал. 1т. 4 НК, би могла да настъпи за осъдения непълнолетен и за престъпление извършено от него след като е вече реабилитиран, ако е бил непълнолетен към момента на извършване на новото престъпление, но не и ако е навършил пълнолетие. Няма как да бъде споделено и виждането на защитата за сроковете по чл. 88а, ал. 1НК, обратното би значело да се приеме, че зачитането на фактическия арест по делото или по други дела, е "изтърпяване" на наказанието, което не е наложено. Зачитането на арест по реда на чл. 59 НК или изтърпяване на наказание по чл. 25, ал. 2 НК, няма значение на "изтичане срока на наложеното с присъда, намалено с работа или помилване наказание" по чл. 86, ал. 1, т. 2 НК. Нормата няма как да има предвид незаконосъобразното (извън всякакви срокове) приключване на наказателно производство, както е в случая. Освен изложеното, за наличие на законни пречки за отлагане изтърпяването на наказанието определено на осъдения, въззивния съд правилно е съобразил и обстоятелството, че очевидно целите на наказанието няма как да бъдат постигнати с отлагане изтърпяването му, и съображенията са убедителни. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното въззивно решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила, а искането на осъдения изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение