Решение № 507 от 13.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 402/2010 г.

Решение № 507 от 13.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 402/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 16/2009 г. на Поморийския районен съд и отмяна на протоколното определение от 23.2.2010 г. С основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се обосновава необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне от друг състав на съда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият Т. Й. М. не взема становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира: Поморийският районен съд с определението от 23.2.2010 г. по нохд № 16/2009 г. е приложил чл. 25 вр. чл. 23 НК и е наложил на осъдения М. едно общо наказание - най-тежкото от определените по нохд № 173/2000 г. на Исперихския районен съд, нохд № 60/2002 г. на Плевенския военен съд, нохд № 200/2000 г. и нохд № 233/2004 г. - двете на Исперихския районен съд - лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което на осн. чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 4 г. от влизане на присъдата в сила. Постановил отделно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено по нохд № 16/2009 г. на Исперихския районен съд, за срок от 3 месеца да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Определението не е обжалвано, не е проверявано по касационен ред и е влязло в сила на 10.3.2010 г. При постановяването му е допуснато нарушение на закона, което следва от данните по делото, че престъплението, за което е осъден с влязъл в сила съдебен акт е извършено в изпитателния срок, определен с осъдителния съдебен акт по нохд № 233/2004 г. на Исперихския районен съд. Това обстоятелство не е обсъдено в оспорения съдебен акт, нито са изложени мотиви за действителното наличие на основания за приложението на чл. 66, ал. 1 НК на наложеното общо наказание, макар поначало да не е невъзможно отлагане на изпълнението, ако са налице определените предпоставки. От данните по делото се установява, че с определението от 13.12.2009 г. по нохд № 16/2009 г. съдът не само е одобрил споразумението между прокурора и подсъдимия М. и защитника му за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1 НК, но и се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК вр. чл. 68 НК като е постановил наложеното по нохд № 233/2004 г. на Исперихския районен съд наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно. Последното обстоятелство въобще не е взето предвид при произнасяне с оспореното в искането определение. Не е обсъждано и липсата мотиви за решението да бъде включено в съвкупността и да бъде приложен чл. 66, ал. 1 НК за общото наказание. Изложеното налага извода, че постановено на 23.2.2010 г. по нохд № 16/2009 г. определение, с което Поморийският районен съд е решил въпросите по чл. 25 вр. чл. 23 и чл. 68, ал. 1 НК е при допуснато нарушение на закона и следва да бъде отменено. При новото разглеждане на делото от друг състав решаването на въпроса за общото наказание, за начина на изпълнение, както и за наличието на предпоставки за приложението на чл. 68 НК следва да се извърши след цялостна преценка на данните за всички осъдителни съдебни актове, за времето на извършване на престъпленията, както и за датата на влизането им в сила. Следва да се вземат предвид данните за извършено вече групиране и дали са включени наказанията по всичките осъдителни съдебни актове, с оглед да не се постановява съдебен акт за решаване на вече решени по предвидения в НПК ред въпроси. С оглед изложеното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение