Решение № 15845 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7134/2019 г.

Решение № 15845 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7134/2019 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Кабаков от [населено място], подадена чрез адв. Е. Панкова от АК - Пазарджик, против решение № 211/11.04.2019 г. постановено по адм. дело № 898/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, IV – ти състав. С него съдът е отхвърлил жалбата му срещу решение № 13/112/08252/3/01/04/01 от 10.09.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" (ОД на ДФЗ) – Пловдив. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение. Касационният жалбоподател релевира допуснати и трите вида нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване прави твърдения, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на жалбоподателя. Твърди, че административния съд е достигнал до неправилни изводи, свързани с това дали в действителност е налице неизпълнение на задълженията по договора. По изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изцяло обжалваният административен акт. Прави искане за присъждане на разноските и за двете съдебни инстанции. Към основната жалба е постъпила допълнителна такава, в която са изложени съображения, че в решението си съдът не е съобразил Наредба № 14 от 28.05.2015 г., издадена от министъра на ЗМХ, както и че не е обсъдил и не е констатирал допуснати процесуални нарушения на административно-производствените правила, допуснати от ДФ Земеделие при издаване на обжалваният административен акт. Ответната страна по касация - директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Административният съд-Пазарджик е бил сезиран с жалба от А. Кабаков подадена от адв. Панкова, против решение № 13/112/08525/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, издадено от директора на ОД на ДФЗ – Пловдив, с изх. № 01-163-6500/502 от 10.09.2018 година. Съдът е приел жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да достигне до този резултат е прието, че оспорвания административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия, в необходимата писмена форма, акта съдържа минимално изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел от представените доказателства по делото, че е било спазено изискването за уведомяване и предоставяне на възможност за възражения, като преди издаването на решението за определяне на финансова корекция, ползвателят е уведомен изрично с мотивирано писмо относно констатираните нарушения, правната им квалификация и размера на финансовата корекция, дадена му е възможност да възрази и да посочи доказателства. Съдът е установил, че Кабаков се е възползвал от предоставената му възможност и е представил възражение, като неприемането на същите от административния орган е обусловило постановяването на оспореното решение. В съдебния акт е прието за неоснователно възражението, че административния орган се е произнесъл с обжалвания административен акт не в предвидения за това едномесечен срок. На следващо място, съдът е описал какви са констатациите на административния орган в това число: че кандидата не достига и не поддържа икономическия размер, за който е получил второто плащане. След второто плащане, при направено посещения на място е установено, че в стопанството на бенефициента не са открити гъби кладница в процес на плододаване. Към момента на проверката е изчислена общата площ по стелажите - 134,4 кв.м. като към момента на проверката не е установена площ с гъби. Въз основа на извършените проверки е изчислено, че икономическия размер на стопанството е 0 ИЕ. Съдът е посочил, че становището на административния орган е, че ползвателя като страна по договора, не поддържа икономическия размер на стопанството, формиран чрез отглеждане на култивирани гъби кладница, за които е получил второто плащане по договора на 18.11.2015 г., който е в размер на 12. 19 ИЕ. Прието е, че съгласно подписания договор, фондът следва да изисква връщането на вече платени суми по първото и второто плащане на договора, заедно със законната лихва, като аналогична е разпоредбата на чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 година. Предвид на изложеното, съдът е приел, че обжалвания административен акт е материално законосъобразен. Решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд - чл. 209, т. 3 от АПК. Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение № 13/112/08252/3/01/04/01 с изх. № 01-163-6500/502 от 10.09.2018 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ – Пловдив, на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1, и чл. 73, ал. 1, във връзка с чл. с § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. По делото е била изготвена, приетата и неоспорена съдебно – икономическа експертиза от 1.03.2019 г., приложена на лист 473 от делото, която е била разгледана единствено в контекста на фактите по делото. В съдебният си акт съдът не е изложил мотиви за установените от същата обстоятелства, съпоставяйки ги с останалите доказателства по делото, не е обосновал дали им дава вяра или не, и в случай, че не - поради какви причини. Видно от обжалваното решение, административния съд е повторил мотивите на органа послужили за издаване на административния акт, както и не е обсъдил изложените аргументи от страна на жалбоподателя, свързани с наложената финансовата корекция, които са преповторени отново в касационната жалба. Следователно, за основателен следва да се приеме релевирания довод на касатора, че не са обсъдени всички възражения. Предвид необсъждането на всички доводи на жалбоподателя, както и при липсата на самостоятелни правни изводи въз основа на събраните в хода на съдебно производство доказателства, за касационната инстанция не става ясно кои факти и обстоятелства първоинстанционният съд е приел за релевантни за възникналия спор. Административния съд не изложил мотиви относно направеното възражение отнасящо се до твърдяното от жалбоподателя противоречие и неяснота в диспозитивите на обжалвания административен акт описани в т. II и т. III. Въз основа на гореизложеното, настоящата инстанция намира съдебното решение за неправилно и необосновано. Поради изложеното, налага се отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на спора ще следва да се обсъдят всички писмени доказателства, ведно със заключението на вещото лице, наведените от жалбоподателя възражения, както и да се изложат мотиви относно това, кои факти и обстоятелства се приемат за доказани и кои не, както и съдът следва да извърши анализ на материалния закон, съпоставяйки го с установените по делото факти, като изложи собствени мотиви за това. По искането за разноските, направени пред касационната инстанция настоящият съдебен състав не следва да се произнася с оглед на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, тъй като това следва да се направи от административния съд. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение