Решение № 7710 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6791/2015 г.

Решение № 7710 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6791/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на С. Н. Н. в затвора гр. Враца против решение № 493 от 10.12.2014 г., постановено по адм. д. № 458 по описа за 2014 г. на Административен съд - Враца. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на постановеното решение и решаване на спора по същество. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, а разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Враца е отхвърлил иска на С. Н. Н. против Комисия за защита от дискриминация за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на ответника в размер на 100 000 лв. с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е приел иска за неоснователен, като е направил извод, че по подадените от ищеца до ответника искания същият е разполагал с с процесуални способи за защита срещу отказ на комисията да установи дискриминационно отнасяне. Изложени са мотиви, че е налице правно бездействие, а не фактическо, поради което фактическият състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не може да бъде приложен. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, което е довело до неправилност на изводите относно прилагането на материалния закон. Съдът е приел, че ищецът е депозирал жалба до Комисия за защита от дискриминация - София рег. № С-3111/17.11.2011 г. на затвора - Враца, с която е поискал комисията да образува производство. В последствие с молба ищецът е поискал информация, относно движението на жалбата му, като с писмо изх. № 44-00-2383/15.06.2012 г. КЗД е отговорила на Н. във връзка с подадената от него жалба. Съдът е приел, че в конкретния случай от данните по делото и изложеното в исковата молба е видно, че се оспорва бездействие на Комисията за защита от дискриминация, изразяващо се в отказ да се образува производство по подадена от него жалба от 17.11.2011 г. Посочено е, че в процесния случай, с оглед данните по делото не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностни лица при упражняване на административна дейност, вреда, както и доказателства за причина връзка между твърдяните действия/бездействия и претърпените вреди. Изложени са съображения, че по делото не се доказва от страна на ищеца наличието на връзка между сочените действия и бездействия на КЗД и твърдените негативни преживявания, тревоги и безпокойство. Не са ангажирани никакви доказателства за твърдените от ищеца вреди. Основните мотиви за правния извод на съда е състои в това, че твърдението на ищеца, че КЗД бездейства по подадени от него жалби е неоснователно, тъй като КЗП именно с писмо изх. № 44-00-2383/15.06.2012 г. е уведомила същия по подадена от него жалба, като е видно че е уведомяван и по други подавани от него жалби. Следователно ищецът е разполагал с процесуални способи за защита срещу отказа на КЗД да разгледа отправено до нея искане за издаване на решение, установяващо осъществена спряно него дискриминация, но не го е сторил. Твърденията на същия в исковата молба се основават именно на липса на произнасяне с изричен акт от ответника, което обаче не може да се квалифицира правно, като бездействие. Когато се претендира бездействие следва да е налице конкретно нормативно посочено задължение за фактическо действие, а в случая правомощията на ответника са свързани с юридически действия. Прието е също така и че не се доказва наличието на така сочените в исковата молба неимуществени вреди, описани като негативни преживявания, тревоги, безпокойство. По делото няма данни да е засегната неимуществената сфера на ищеца, като не се явяват доказани факти лицето да е претърпял конкретни страдания от неимуществен характер, които да подлежат на оценка и възмездяване по реда на ЗОДОВ. В случая съдът приема, че не е доказано от страна на ищеца наличието - претърпяна вреда и причинна връзка. Доколкото настоящото производство е исково в тежест на ищеца е да докаже наличието на предпоставките за основателност на иска си. След като не е осъществил главно и пълно доказване на кумулативно изискуемите предпоставки, последица от това е отхвърляне на предявения от него иск. Делото е останало неизяснено от фактическа страна, като изложените мотиви по наведените от ищеца фактически основания са непълни и не очертават предмета на спора. От изложените в мотивната част съображения не става ясно с какво искане ищецът Н. е сезирал ответника - Комисия за защита от дискриминация, т. е. започнало ли е производство по ЗЗДискр и как се е развило то. Не е установено по делото, във връзка с тази искания, какви административнопроизводствени действия са били предприети от ответника, не са изложени съображения какви процесуални задължения, с оглед възложените от закона правомощия на КЗД по ЗЗДискр, са били извършени. Дължат ли се предвидени в закона действия и осъществени ли са те, както и - в случай, че такива не са били осъществени - какви правни последици на ищеца като заявител пред административен орган са настъпили и какви правни възможности за защита негови права съществуват. Предвид изложеното налице са основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на постановения съдебен акт, за връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд