Решение № 9860 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4179/2013 г.

Решение № 9860 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4179/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Радослав Кирилов Барболов, от гр. София, против Решение № 857/8.02.2013 г., постановено по адм. д. № 4387/2012 г. по описа на Административен съд София-град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на обжалваното решение в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Радослав Кирилов Барболов против заповед № РД-18-4/11.01.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР) за землището на с. Войнеговци, район "Нови Искър", Столична община, област София, в ЧАСТТА относно нанасянето в кадастралната карта на имот с идентификатор № 11884.5616.45 и на имотна границата между имоти с идентификатори № № 11884.5616.45 и 11884.5616.358. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. В съответствие със закона и с данните по делото съдът е приел, че при нанасянето в обжалваната КК на имот с идентификатор № 11884.5616.45 и нанасянето на границата между него и имот с идентификатор № 11884.5616.358 е съобразен редът за определяне на границите на поземлените имоти, установен в чл. 43, ал. 1 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (в приложимата й редакция, действаща към момента на издаването на процесната заповед - ДВ, бр. 82/21.10.2011 г.), а именно: при отсъствието на първия източник на данни за границите (по т. 1 на чл. 14, ал. 1 от наредбата), отразяването на границите на имота в КККР по действащия кадастрален и регулационен план за местността съответства на приоритета по чл. 14, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Наредба 3/28.04.2005 г. Правилно е констатирано от решаващия съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните норми, като са спазени изискванията на чл. 43, ал. 1 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Правилно съдът е приел, че имотът не следва да се нанесе по границите, посочени в нотариалния акт, и по границите на стар имот ПИ № 220, тъй като посоченият имот не съществува в одобрения кадастрален план на местността по причина бездействието на жалбоподателя относно нанасянето му в действащия кадастрален план. Кадастралната карта, която се одобрява със заповед на изпълнителния директор на АГКК по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР, отразява фактическото състояние на имотите към момента на заснемането им с оглед поставените на място трайни знаци за материализиране на границите им, както и данните от предходните кадастрални и други планове и документите за собственост, представени при откриване на производството пред административния орган. Този административен акт няма конститутивно действие, а констативно, т.е. не създава права на собственост, а отразява актуални такива, поради което е предвидена в чл. 53 ЗКИР възможност за последващо изменение на КК и КР при евентуална промяна в обема на собствеността. По своята същност КК представлява геодезична снимка на съществуващите на място граници на имотите. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав