Решение № 1083 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8749/2020 г.
ВАСVIII отделение28.01.2021 г.докладчик Емилия Иванова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2614 от 22.05.2020 г. постановено по адм. дело № 7070 по описа на Административен съд София-град за 2019 г. ОСЪЖДА "Ел-Домар" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, представлявано от управителя Д. Янев да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 1113. 63 лева, представляваща разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1083 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8749/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ел-Домар" ЕООД, с адрес за призоваване: гр. София, бул. Ал. Стамболийски, № 231, ет. 8, ателие № 8, чрез адв. Бърчев срещу решение № 2614/22.05.2020 г. постановено по адм. д. № 7070 по описа на Административен съд София град/АССГ/ за 2019 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА №Р-22221418002466-091-001/23.01.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 650/12.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София. Според твърденията на касатора решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и е необосновано. На практика съдебният състав е възприел изцяло констатациите на приходната администрация за непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит изразени в РД и РА, само поради листа на кадрова и техническа обезпеченост при доставчиците. В съдебната практика на СЕС изрично се посочва, че липсата на кадрова и техническа обезпеченост при доставчиците може да е само индиция за липса на реалност на документираните доставки, по които се претендира правото на приспадане, но не може да се вмени в тежест на получателя да ангажира доказателства за нея и на това основание да му се откаже посоченото материално право. В този смисъл е решение по дело С 324/11 г. Данъчна измама по процесните доставки с участието и/или знанието на получателя приходните органи не са установили. Нещо повече, в РД и в РА не се твърди участието в такава и не са събирани доказателства в този смисъл. Още в хода на ревизионното производство са представени издадените фактури, доказателства за плащанията по тях, договори и приемо-предавателни протоколи, доказателства за нает на трудови договори персонал. В хода на съдебното производство е изслушана ССчЕ, която също установява възможност за проследяване на доставката. Тези доказателства не са оспорени от ответника и отразяват реалното изпълнение на процесните доставки. Установена е също така и последващата реализация на получените доставки на клиенти, които вещото лице подробно е описало в заключението си. Не са извършени доставки на стоки и услуги към жалбоподателя, които да са идентични по вид и количество с тези по фактурираните спорни доставки през проверявания период от други доставчици. Въпреки наличието на тези доказателства, без същите да бъдат обсъдени решаващият състав е приел, че е доставките не са осъществени реално и законосъобразно с РА е отказано право на данъчен кредит. Получателят по доставките не е в състояние да нито отговаря за действията или бездействията на своя доставчик нито да бъде държан отговорен за обезпечеността му да осъществи фактурираното със собствен кадрови и технически потенциал. Неговата доказателствена тежест е само относно установяване реалността на фактурираните доставки, тъй като той трябва да участва при подписването на двустранни документи, установяващи тяхното изпълнение. Такива доказателства са събрани, но те не са възприети като достатъчни от съда, за да направи извод за основателност на подадената пред него жалба. Въз основа на горните твърдения се иска отмяна на атакуваното решение, като и се заявява искане да бъде уважена подадената жалба от дружеството срещу РА №Р-22221418002466-091-001/23.01.2019 г. Претендира се и присъждане на направените в производството разноски. Ответникът – Директора на Дирекция "ОДОП"-София, чрез процесуалния си представител, в проведеното открито съдебно заседание оспорва подадената касационна жалба и намира същата за неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила като правилно постановено. Претендира присъждане на разноски, прилага списък на същите. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Подробни съображения за това свое заключение излага в изготвено становище по делото. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение като се запозна с наведените в касационната жалба доводи, прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискванията по чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, против неблагоприятен за нея съдебен акт подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка пред Административен съд София град е бил ревизионен акт /РА/ №Р-22221418002466-091-001 от 23.01.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, поправен с ревизионен акт №П-22221419020664-003-001 от 06.02.2019 г., потвърден изцяло с решение № 650/12.04.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – София, с който на "Ел Домар" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 19 525. 59 лв., от които главница - 14 736. 54 лв. и начислени лихви за забава в размер на 4 789. 05 лв. Фактурите и доставчиците по които е отказано признаване правото на данъчен кредит са подробно описани в съдебното решение, като за всеки доставчик са посочени фактите и обстоятелствата установени при ревизията и в хода на съдебното произвоство. Преценявайки законосъобразността на РА, решаващият състав е обсъдил доставките по всички фактури, в съвкупност с доказателствата по делото и е обосновал изводите си за нереалност на процесните доставки. Посочил е, че спорът между страните е дали именно лицето, издател на фактурите е доставило услугите описани в тях. Според мотивите на съда, законодателят в никакъв случай не предпоставя признаване на разходите само с формалното им документално оформяне, ако то не е свързано с реални стопански операции. Прието е, че процесните фактури не съдържат необходимите реквизити по чл. 226 от Директивата, тъй като съдържат само посочване предмета на доставката – услуга, съгласно договор, без повече конкретизация и индивидуализация на същата. Не са представени и договори, от които да се установи за какви по вид услуги става дума. Няма доказателства за периода от време или определена крайна дата за предоставяне на услугата. В този смисъл процесните фактури не отговарят на чл. 226, т. 7 от Директивата за ДДС. От доказателствата по делото не се установяват материално –правните предпоставки за възникване право на данъчен кредит. Без значение в процесния случай е наличието на данъчна измама или не, както и дали търговеца е действал добросъвестно или не, тъй като не са налице материалноправните предпоставки за правото на приспадане на ДДС. Изводите за нереалност на доставките не се опровергават от събраните по делото доказателства, включително и от заключението на ССчЕ, че сделките са отразени в проверените справки декларации по ЗДДС, както и в дневниците за покупка и продажба по ЗДДС. Решението е правилно. За да обоснове изводите си за нереалност на доставките, АССГ е направил подробен анализ на установените по делото факти, правилно е преценил събраните доказателства и въз основа на тях е формирал изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Липсват приложени по делото доказателства, от които да се установява конкретният вид на фактурираните доставки на услуги, както и реалното им извършване. Твърдението на касатора, че от представените по делото приемо-предавателни протоколи, които са част от ревизионната преписка заедно с фактурите установяват извършването на доставките е в противоречие със събраните доказателствата. Според изискванията на ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква в полза на данъчно задълженото лице, когато то притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът е начислен във фактурата, във връзка с осъществена облагаема доставка и доставката се ползва при осъществяването на следващите облагаеми доставки на получателя. Но за да бъдат преценени тези доказателства следва безспорно да е установено реалното получаване на фактурираните услуги. В конкретния случай това означава да се установи какъв е техният вид-рекламни, технически или други. Необходимо е те да бъдат индивидуализирани и ясно посочени поне в документите, които придружават фактурите. Несподелимо е твърдението в касационната жалба, че касаторът има задължение само да участва в подписването на двустранни документи, което е сторено. Документалното отразяване на доставката не означава непременно, че същата е реално осъществена. За да потвърди РА, съдът е изложил на първо място мотиви за това, че услугите не са индивидуализирани в достатъчна степен нито във фактурите, нито в приемо-предавателните протоколи към тях, поради което е невъзможно да се установи тяхното извършване от доставчиците и последващото им реализиране. Изцяло в мотивите си решаващият състав се основава на приложимата практика на СЕС. Според приетото по дело С-271/12, допустима е национална правна уредба, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на доставки, които разполагат с непълни фактури. В конкретния случай е направена констатация за непълнота на процесните фактури, тъй като те в недостатъчна степен индивидуализират услугите за които са издадени. В приложените приемо предавателни протоколи, липсва каквото да е допълнение или уточнение за вида услуга, описанието й повтаря точно предмета на фактурата, който е непълен. Тази неяснота препятства извършването на преценка относно наличието на условията, при които следва да се признае правото на данъчен кредит. Вярно е, че още в хода на ревизионното произвоство към фактурите са представени приемо-предавателни протоколи, но както беше посочено по-горе, тези данни са недостатъчни за да се определи конкретния вид дейности, т. е. конкретизация на услугите, респективно начина на определяне на цената им. Макар да се твърди при обжалването, че са представени и договори във връзка с издадените фактури, те не се намират в кориците на делото. Според т. 37 на решение по дело С-78/12 лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените за това условия. Наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Касаторът не се е справил с вменената му доказателствена тежест да установи фактът на осъществяване на услугите, които са описани във фактурите. Неоснователно и е оплакването, че съдът неправилно е приел, че правото на данъчен кредит е отказано само поради липсата на материална и кадрова обезпеченост на доставчиците. Съдът е обсъдил съвкупно всички доказателства по делото и въз основа на тях правилно е приел, че не могат да се установят конкретни параметри във връзка със спорните услуги и не са представени конкретни доказателства, че същите са извършени от посочените във фактурите доставчици. Изложените от АССГ мотиви в тази връзка са само допълнителен аргумент за липса на доказателства за реалност на услугите, но те не са единственото основание въз основа на което е отказано право на данъчен кредит. Споделят се изводите на АССГ и във връзка с констатирането на поведение с цел измама. При липса на доказателства за реалност на доставката, право на данъчен кредит не може да възникне, като е без значение дали лицето е било добросъвестно или не. Цитираната в касационната жалба практика на СЕС е относима само за случаите при които е доказана реалност на доставките, но въпреки това правото на данъчен кредит е отказано. Въз основа на горното се налага извод, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължи присъждане на разноски. В полза на ответника на чл. 161, ал. 2 ДОПК, следва да се присъдят разноски в размер на 1113. 63 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на Осмо отделение