Решение № 15389 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9345/2012 г.

Решение № 15389 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9345/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Денка Стойчева Янева от гр. Димитровград, чрез пълномощника адв. Венелин Челебиев, против решение № 126/20.06.2012 г., постановено по адм. дело № 144/2012 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против решение № Ж-11-1/27.04.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № К-23551/9.03.2012 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО при РУСО. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Хасково оспорва жалбата, като излага съображения за правилност на решението в писмено становище, представено от пълномощника юрисконсулт Галина Хараланова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Хасково е отхвърлена жалбата на Денка Стойчева Янева против решение № Ж-11-1/27.04.2012 г. на директора на РУСО - гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № К-23551/9.03.2012 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО, с което е отказано изплащане на обезщетение по чл. 54 КСО. За да постанови този акт съдът е приел, че на жалбоподателката законосъобразно е отказано изплащане на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 54, ал. 1, т. 2 КСО за периода от 12.11.2007 г. до 29.01.2009 г., поради това че за същия период е получавала обезщетение по чл. 53, ал. 5 КСО, което впоследствие е наредено за възстановяване, поради наличие на отрицателната предпоставка по чл. 53, ал. 4 КСО - настаняване на детето й в детско заведение, считано от 10.09.2007 г. Обстоятелството, че за посочения период жалбоподателката е получавала обезщетение по чл. 53, ал. 5 КСО препятства получаването на обезщетение по чл. 54, ал. 1, т. 2 КСО, доколкото двата вида плащания от бюджета на ДОО са различни и несъвместими - обезщетението по чл. 53 КСО има за цел да обезщети невъзможността на майката да полага труд и да получава приходи от него, поради грижите, които полага за ненавършилото 2-годишна възраст дете, а обезщетението по чл. 54 КСО има за цел да стимулира работещите да се върнат на работа преди навършване на 2-годишна възраст на детето, като през това време получават 50 % от обезщетението по чл. 53 КСО. Според съда, постановяването на разпореждане, с което се нарежда възстановяване на обезщетението по чл. 53, ал. 5 КСО няма за правна последица заличаване с обратна сила на реализирането от жалбоподателката право на обезщетение, поради което е недопустимо след това тя да получи и обезщетение по чл. 54, ал. 1, т. 2 КСО. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че разпореждане № К-23551/9.03.2012 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО, което е потвърдено с обжалваното пред първоинстанционния съд решение № Ж-11-1/27.04.2012 г. на директора на РУСО - гр. Хасково, е постановено по подаденото от Денка Стойчева Янева искане до РУСО гр. Хасково с вх. № К-2355/24.02.2012 г. за отпускане на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 54 КСО за периода от 12.11.2007 г. до 29.01.2009 г. в размер общо на 1585,65 лв. Безспорно е също, че Денка Стойчева Янева е регистрирана като земеделския производител и е осигурявана за всички осигурителни рискове, включително за общо заболяване и майчинство; на 29.01.2007 г. същата е родила дете Богомил Динков Янев; за периода от 12.11.2007 г. до 29.01.2009 г. е получила обезщетение по чл. 53, ал. 5 КСО за отглеждане на малко дете; за този период не е внасяла осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице; с разпореждане № 79/18.01.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, потвърдено с решение № Ж-13-1/24.02.2011 г. на директора на РУСО гр. Хасково, на основание чл. 110, ал. 3 КСО съгласно ревизионен акт за начет вх. № 1/10.01.2011 г., е разпоредено Денка Янева да внесе сумата от 4885,53 лв., от които главница 3171,30 лв. за неправомерно получено обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 5 КСО за периода от 12.11.2007 г. до 29.01.2009 г., и лихва в размер на 1713,23 лв. Решението на директора на РУСО е обжалвано пред съда, като жалбата е отхвърлена с решение по адм. дело № 251/2011 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, влязло в сила на 19.12.2011 г. Не се спори също, че главницата по сумата е възстановена, като на това основание и предвид разпоредбата на § 21, ал. 1 ПЗР ЗИД КСО /обн. ДВ, бр. 60/5.08.2011 г./ е постановено разпореждане № К-870/8.02.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е отменено разпореждане № 79/18.01.2011 г. в частта му за лихвите. Съгласно приложените към искане с вх. № К-2355/24.02.2012 г. две копия от платежни нареждания, на 22.02.2012 г. Денка Стойчева Янева е внесла осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за периода от 12.11.2007 г. От правна страна, в разпоредбата на чл. 54, ал. 1 КСО е предвидено, че майката /осиновителката/, която е осигурена за общо заболяване и майчинство и е имала право на обезщетение по чл. 52а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53, ако: 1. не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване; 2. самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 53 започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство. В случая касаторката претендира, че по отношение на нея са изпълнени предпоставките по втората от предвидени хипотеза, според която самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 53 следва да е започнало да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство. Тази претенция на жалбоподателката обаче е неоснователна, тъй като по делото не е доказано изпълнението на предвидените в разпоредбата предпоставки. Нито пред първата, нито пред касационната инстанция жалбоподателката е поддържала, че е започнала трудова дейност, като съответно и не е представила доказателства в тази връзка. Същата е представила доказателства за внасяне на осигурителните вноски за периода 12.11.2007 г. до 29.01.2009 г. Внасянето на тези вноски е осъществено на 22.02.2012 г. и това очевидно е сторено с оглед целите на производството за отпускане на обезщетение по чл. 54, ал. 1, т. 2 КСО. Този извод се налага поради това че внасянето на осигурителните вноски за минал период е направено след влизане в сила на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата против решението на директора на РУСО № Ж-13-1/24.02.2011 г., с което е потвърдено разпореждането за възстановяване на неправомерно получени суми за обезщетение по чл. 53, ал. 5 КСО, и непосредствено преди подаване на искането за отпускане на обезщетението по чл. 54 КСО. Няма доказателства внасянето на тези вноски да е направено, поради това, че самоосигуряващото се лице е започнало трудова дейност, за която се самоосигурява за общо заболяване и майчинство. Внасянето на осигурителните вноски само по себе си не доказва, че лицето е започнало и съответно е осъществявало трудова дейност, а именно това обстоятелство е релевантно за възникване на основание за изплащане на обезщетението по чл. 54, ал. 1, т. 2 КСО. Изплащането на това обезщетение е свързано с упражняване на трудова дейност от самоосигуряващото се лице, което от своя страна представлява основание за внасяне на осигурителни вноски от това лице. Аналогично, в т. 1 на чл. 54, ал. 1 КСО е предвидена възможност за получаване на обезщетение от осигурено лице, което не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете или от лице, което ползва такъв отпуск, но прекъсне неговото ползване, т. е. от лицата, които се върнат на работа. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд целта на това обезщетение е да насърчи връщането на работа на майките /осиновителките/ преди децата им да са навършили 2-годишна възраст и същевременно да ги обезщети за полаганите от тях грижи за децата им, едновременно с упражняването на трудова дейност. Затова, само внасянето на осигурителните вноски за периода не е достатъчно, за да възникне право на обезщетение за майката по чл. 54, ал. 1, т. 2 КСО. Наред с това, правилни са съображенията на първоинстанционния съд, че възстановяването на сумите, които са били получени от майката като обезщетение по чл. 53, ал. 5 КСО, поради изплащането им при наличие на ограничението по чл. 54, ал. 3 КСО /настаняване на детето в детско заведение/, не поражда автоматично право на същата да получи обезщетение по чл. 54, ал. 1, т. 2 КСО. Касае се за две различни обезщетения, правото за които възниква при различни предпоставки. Поради това същественото при преценката дали в случая правилно е отказано изплащането на претендираното обезщетение по чл. 54, ал. 1, т. 2 КСО е дали са изпълнени предвидените в тази разпоредба предпоставки. При тази преценка се налага обоснованият извод, че лицето не отговаря на изискванията за отпускане на това обезщетение, съгласно изложените по-горе съображения. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил подадената жалба против решение № Ж-11-1/27.04.2012 г. на директора на РУСО, с което е потвърдено разпореждане № К-23551/9.03.2012 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,