Решение № 9201 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4542/2012 г.

Решение № 9201 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4542/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Йордан Цанков Йорданов от гр. Лом против решението от 23.02.2012 г., постановено по адм. дело № 681/2011 г. по описа на Административен съд гр. Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 67/01.12.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Монтана. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт и да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради професионално заболяване, а не поради общо заболяване. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Монтана, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно С обжалваното решение на Административен съд гр. Монтана е отхвърлена жалбата на Йордан Цанков Йорданов против решение № 67/01.12.2011 г. на директора на РУСО - гр. Монтана, с което е потвърдено разпореждане № 7/02.11.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /ПО/ при РУСО гр. Монтана, с което на лицето е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. За да постанови това решение съдът е приел, че с разпореждането, което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на РУСО правилно на Йордан Цанков Йорданов е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а не поради професионално заболяване, тъй като лицето няма 50 или над 50 на сто намалена работоспособност поради професионално заболяване, съгласно изискването по чл. 78 КСО. Съдът е изложил, че с влязло в сила експертно решение /ЕР/ № 1472/21.09.2011 г. на ТЕЛК за общи и професионални заболявания при Университетска болница "Св. Иван Рилски" ЕАД гр. София на лицето е определена трайно намалена работоспособност 40 % за професионално заболяване, 34 % - трайно намалена работоспособност за общо заболяване и по съвкупност - 50 %, поради което в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че жалбоподателят, касатор в настоящото производство, Йордан Цанков Йорданов е подал заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради професионална болест с вх. № МП-16082/05.10.2011 г. Към заявлението е приложено експертно решение № 1472/21.09.2011 г. на ТЕЛК за общи и професионални заболявания при Университетска болница "Св. Иван Рилски" ЕАД гр. София, с което на Йордан Цанков Йорданов е определена трайно намалена работоспособност 40 % за професионално заболяване, с начална дата на инвалидността - 21.07.2008 г., 34 % - трайно намалена работоспособност за общо заболяване с начална дата на инвалидността - 21.06.2006 г., и по съвкупност - 50 % трайно намалена работоспособност. Според данните по административната преписка това експертно решение на ТЕЛК не е обжалвано по административен или съдебен ред и съгласно отбелязването върху самото решение е влязло в сила на 04.10.2011 г. Пред настоящата инстанция също не се твърди решението на ТЕЛК да е било обжалвано и съответно да е било изменено или отменено. С решение на медицинската комисия при РУСО гр. Монтана с решение № 1223/036/13.11.2011 г. ЕР на ТЕЛК е изцяло потвърдено. С разпореждане № 7 по протокол № 01228 от 02.11.2011 г., издадено от ръководителя на "ПО" при РУСО гр. Монтана на Йордан Цанков Йорданов е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 21.09.2011 г. със срок на инвалидността до 01.09.2014 г. по чл. 74, ал. 1 КСО, пенсията е определена в минимален размер съгласно чл. 75, ал. 1 КСО - 115, 67 лв. Това разпореждане е потвърдено с решение № 67/01.12.2011 г. на директора на РУСО - гр. Монтана, което е предмет на оспорването пред съда. С разпореждане № 1133/10.11.2011 г. на ръководителя на "ПО" е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест на Йордан Цанков Йорданов. Това разпореждане не е предмет на настоящото производство, от данните по представената преписка не се установява дали същото е връчено на лицето и съответно - дали е обжалвано. При тази фактическа обстановка, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно чл. 71 КСО лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време, а съгласно чл. 72 КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. В чл. 78 КСО е предвидено, че осигурените, загубили 50 или над 50 на сто работоспособността си поради трудова злополука или професионална болест, имат право на пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, независимо от продължителността на трудовия им стаж. В конкретния случай жалбоподателят Йордан Цанков Йорданов има установена намалена работоспособност поради професионална болест 40 %, съгласно влязлото в сила експертно решение № 1472/21.09.2011 г. на ТЕЛК за общи и професионални заболявания при Университетска болница "Св. Иван Рилски" ЕАД. Следователно, лицето не отговаря на изискването по чл. 78 КСО за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради професионална болест да има 50 и над 50 на сто намалена работоспособност поради професионална болест. В административното производство, образувано по заявлението на лицето за отпускане на пенсия за инвалидност не може да бъдат определяни нито процента на намалената работоспособност, нито вида на увреждането, респективно - не може да бъде правена преценка дали същото се дължи на професионално или общо заболяване. Тези обстоятелства са преценени в производството по експертиза на работоспособността, каквато в случая е проведена и е приключила с ЕР № 1472/21.09.2011 г. на ТЕЛК. Както се посочи това експертно решение не е обжалвано от лицето и е влязло в сила. Поради това първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал поисканата от жалбоподателя медицинска експертиза, която да установява вида и характера на увреждането и професионалния характер на заболяването. Съдът е действал в съответствие с процесуалните правила като е оставил без уважение направеното доказателствено искане, което правилно е преценил като неотносимо и недопустимо, поради това че е свързано с установяването на факти и обстоятелства, които са установени с влязъл в сила административен акт, чиито изводи не подлежат на проверка за законосъобразност в конкретното съдебно производство. Твърдението на касатора за проявена пристрастност от страна на съда поради това че същият не е уважил искането му в първоинстанционното производство за допускане на медицинска експертиза, не се обосновава от никакви конкретни данни по делото и не следва от посоченото процесуално действие на съда, поради което е неоснователно. С разпореждането, което е потвърденото с обжалваното пред съда решение на директора на РУСО гр. Монтана, на Йордан Цветков Йорданов е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, поради това че същият отговаря на изискването по чл. 72 КСО. Това разпореждане съответства и на разпоредбата на чл. 28, ал. 3 НПОС в приложимата редакция преди измененията с ДВ, бр. 16/2012 г. По изложените съображения правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение на директора на РУСО гр. Монтана е законосъобразно и е отхвърлил подадената против него жалба. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,