Решение № 2217 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15519/2009 г.

Решение № 2217 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15519/2009 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 6.10.2009 г. по адм. д. № 4932/2007 г. Административен съд София - град е отменил заповед № ДК-2-113/18.07.2007 г. на началника на Столична регионална дирекция за национален строителен контрол. Решението се обжалва с касационна жалба от Юлка Василева Симова. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответникът по касационната жалба Гриша Ненков Гетов е на становище, че е неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и прие за установено следното: С обжалваната пред Административен съд София - град заповед на началника на СР ДНСК е спряно изпълнението на всички видове строително монтажни работи на строеж: "Две жилищни сгради с гаражи - близнак "А" и "Б" в УПИ III-795 от кв. 45 а по плана на София, кв. "Бояна". Заповедта е издадена на основание чл. 224, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Административен съд София - град е приел заповедта за незаконосъобразна поради допуснато нарушение на ч. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК и чл. 35 АПК. В нея липсват фактически основания за това какви според административния орган са съществените отклонения от одобрените инвестиционни проекти, които налагат спиране на строежа на посоченото в заповедта правно основание. Не е мотивирана посочената в заповедта хипотеза по чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Наличието на същата не се установява от събраните по делото доказателства. При постановяване на решението Административен съд София - град не е допуснал нарушение на закона. Процесната заповед не съдържа фактически основания, въз основа на които административният орган е приел, че е налице хипотеза, при която следва да се спре изпълнението на строежа. В нея най-общо са посочени отклонения от одобрените инвестиционни проекти, без да са конкретизирани и без да е установено, че са съществени. Не са посочени фактически основания и за наличието на някоя от хипотезите по чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Не е обсъдено основното възражение на ответника по жалбата Гетов за това, че са налице отклонения от одобрения инвестиционен проект, но те са несъществени и като такива не могат да бъдат основание за спирането на строежа. Необсъждането на този довод на ответника Гетов, както и липсата на фактически основания в подкрепа на посоченото в заповедта правно основание са го лишили от адекватна правна защита. Законосъобразно и обосновано Административен съд София-град е приел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК и чл. 35 АПК. Независимо от изложеното по делото е установено, че отклоненията от одобрения инвестиционен проект не представляват нито промяна на предназначението на строежа, нито засягат негови общи части, поради което не е налице основание по чл. 224, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ за спирането на изпълнението му. Установено е, че не е налице нито една от хипотезите по чл. 154, ал. 2 ЗУТ, регламентираща съществените изменения на одобрения инвестиционен проект. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството кой от страните по делото е инициирал производството по одобряването на екзекутивната документация не е от съществено значение за правилното решаване на делото. Такава се съставя по реда и при условията, посочени в чл. 175, ал. 1 ЗУТ, който не предвижда изискване за нарочна молба от жалбоподателката. Освен това по делото е установено, че тя е упълномощила ответника Гетов да направи това искане с валидно пълномощно. Дори и екзекутивната документация да не е била одобрена към момента на издаване на заповедта, административният орган е бил длъжен да изследва обстоятелството какви са отклоненията от одобрения инвестиционен проект и дали те са съществени. Административен съд София - град не е допуснал нарушение на закона, като не е обсъждал доводи за това, че екзекутивната документация противоречи на Закона за устройство и застрояване на Столична община. Този довод е неотносим към спора. Предмет на административното производство не е законосъобразността на екзекутивната документация, а тази на процесната заповед за спиране на строежа. С посочения закон е приет Общ устройствен план на София, който няма пряко приложение и не може да бъде основание за разрешаване или не на строителството. Такова основание е действащият подробен устройствен план. В заповедта не е посочено основание за спиране на строителството по чл. 154, ал. 2, т . 1 ЗУТ - нарушаване предвижданията на действащия подробен устройствен план. Решението на Административен съд София - град е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Жалбоподателката Юлка Васева Симова следва да бъде осъдена да заплати на ответника Гриша Ненков Гетов разноски по делото за тази инстанция в размер на 500 лв. адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,