Решение № 6162 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14679/2008 г.

Решение № 6162 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14679/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Бургас, против решение № 838 от 19.09.2008 г., постановено по адм. дело № 515 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. Бургас, с което е отменен ревизионен акт № 2288 от 03.01.2007 г. на ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-98 от 02.03.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Бургас, относно определени на жалбоподателя допълнителни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ в размер на 3059,00 лв. и лихви 2274, 14 лв. за периода 2000 година. Касаторът поддържа в жалбата до Върховния административен съд, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и поради необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против РА. Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - Пламен Петров, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата до размер на сумата 68, 60 лева. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Бургас, е отменен ревизионен акт № 2288 от 03.01.2007 г. на ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-98 от 02.03.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Бургас, относно определени на лицето Пламен Петров допълнителни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ в размер на 3059, 00 лв. и лихви 2274, 14 лв. за периода 2000 година. За да постанови това решение, съдът при повторно разглеждане на делото след отмяна на първоначалното решение от Върховния административен съд и в изпълнение на указанията на Върховния административен съд за изясняване на спорните въпроси е приел, че издаденият ревизионен акт е незаконосъобразен. Съдът е посочил, че размерът на данъка чисто аритметически е правилно определен, но от събраните по делото доказателства не следва категорично изводът за наличие на данни за укрити приходи или доходи. В решението съдът е изложил мотиви, че от доказателствата не става ясно дали средствата, постъпили по банковата сметка на лицето Петров, са приходи или доходи, и е посочил, че в конкретния случай наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК не е подкрепено със събраните доказателства, поради което е отменил обжалвания пред него акт като незаконосъобразен. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил законосъобразни правни изводи. В хода на данъчната ревизия само е установено, че по влоговата сметка на ответника по касационната жалба са постъпили парични преводи на стойност 11 274, 00 лева. При ревизията не е установено нито основанието на превода, нито кой е наредителят по цитираните платежни нареждания. Самите платежни нареждания даже не са били приложени като доказателство по делото от страна на ревизиращите органи. В РА не е посочено какъв е източникът на тези доходи и правилно първоинстанционният съд предвид това, че в РА е било твърдяно, че тези суми не са от стопанска дейност, а в решението на директора на ДОУИ е твърдяно точно обратното - че това са доходи от стопанска дейност, които не са декларирани, е приел, че в случая фактическите констатации в РА не са подкрепени с доказателства и те не могат да се ползват от презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Съгласно тази разпоредба в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК фактическите констатации в РА се считат за верни до доказване на противното, но само при условие, че наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните при ревизията доказателства. Установената презумпция за вярност на тези констатации е оборима, като доказателствената тежест за това се носи от жалбоподателя. От анализа на тези разпоредби следва, че в производството по обжалване на РА, издаден при условията на чл. 122 ДОПК, в тежест на органа по приходите е да установи основанията за извършване на ревизията при особени случаи и спазването на процесуалния ред за това, а в тежест на задълженото лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. В настоящия случай, след като наличието на основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК не е подкрепено с доказателства по делото и данъчният орган не е установил, че въпросната сума е укрит приход или доход, то следва да се възприемат твърденията на ответника по касационната жалба, че това са сумите, получени в заем от неговия баща, за което още в ревизионното производство са представени доказателства. Като е достигнал до този извод, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,